"Русия никога и никъде не е била колонизатор, за разлика от западните страни."
За руския държавен глава Владимир Путин, както и за по-голямата част от неговите сънародници това е ясната мантра - Русия не е империя, тя е държавата, която се бори срещу империализма.
Още от времето на СССР, когато Москва е в центъра на социалистическия блок, идеята е, че това е контрапунктът на старите колониални империи и културата на експлоатиране на по-слабо развитите държави.
Все още в очите на много руснаци Съветският съюз е бил обединение на социалистически републики, които са били събрани единствено от идеите за равноправно партньорство под шапката на Русия.
И именно тук прозира и големият парадокс.
Защото противно на всички високопарни слова за борбата срещу империализма, първо царска Русия, след това СССР, а сега и Руската федерация, са също толкова империи, колкото са Великобритания, САЩ, Франция и т.н.
Нещо повече - освен че е империя, Русия е и колониална сила, при която всички външни територии се подчиняват на централната метрополия в Москва, а тя, на свой ред, експлоатира ресурси и налага култура и модели на поведение.
Нека не забравяме, че преди 1917 г. Русия е империя от векове.
Нейните царе са завладявали чужди територии, налагали са там своята власт, премествали са местното население, населвали са едни хора, разселвали са други. През XVI и XIX век Петербург води сложна война на геополитически шах в Азия и на Балканите срещу Великобритания, а народите там се превръщат в пешки на двете големи империи.
Цялата азиатска част на Русия определено не е коренното местообитание на руските славяни - тя е добавена към страната чрез завоевание. А самият факт, че на много от тези места сега живеят етнически руснаци, говори именно за колонизация.
В днешната Руска федерация живеят множество малцинства. През годините те първо са били принудени да се адаптират към руския начин на живот и култура, а след това - дори в днешно време (някой даже би казал особено в днешно време) - системно им е напомняно, че не са съвсем същата категория хора като етническите славяни.
Различни етнически и верски малцинства в Русия са маргинализирани както в царски времена, така и по времето на СССР и дори след 1991 г. Много ясно се усеща разграничението, когато се говори за руснаци и за "хора от републиките".
Кремъл в нито един момент не е преставал да бъде център на една империя, която се държи като такава и по никакъв начин не гледа на съседите си като на равни.
В момента изключението евентуално може да се направи за Китай и отчасти за Турция, като там причината е ясна - Пекин и Анкара са твърде голяма хапка за устата на Москва.
Владимир Путин може да говори колкото си иска, че Русия винаги е търсила партньорство на равноправна основа с останалите държави, но това са само сладки приказки за онези, които искат да им вярват.
Достатъчно е да погледнем само към държави като Чехия, Унгария, Полша, Балтийските страни и дори към България, за да видим колко "доброволно" се случва влизането им в бившия социалистически блок.
Във всичките държави от бившия Варшавски договор Москва е инсталирала правителства, които са по-верни на нея, отколкото на интересите на собствените си страни.
Кремъл е този, който определя каква икономика ще развиват страните от блока, къде ще строят заводи, какви заводи ще се правят и т.н. А онези държави, които в крайна сметка отказват да се подчиняват безропотно - като Югославия и Китай, биват низвергнати от общото котило.
Споменатите от руския президент случаи с Унгарското въстание и Пражката пролет пък са прекрасен пример за това как Русия третира опити за независимост - с войски и танкове, които да потушат недоволството, ако ще и с цената на кръв и жертви.
Говорим за това как ЦРУ организира преврати по време на Студената война и разпалва войни, но само един бегъл поглед върху историята от онзи период е достатъчен да видим, че КГБ прави абсолютно същото в държави в Африка и Южна Америка, за да може след това да експлоатира техните ресурси.
Ако имаме нужда от по-скорошни напомняния, можем да погледнем към Грузия, която загуби контрола върху около една трета от територията си през 2008 г. покрай конфликта за Осетия.
Той възникна много "спонтанно", в момент, когато Тбилиси се замисли за интеграция на Запад и отваряне към европейските пазари и защитата на НАТО.
За да стигнем и до Украйна, където по абсолютно същия сценарий Русия първо отцепи Кримския полуостров и насъска сепаратистите в Донецк и Луганск, а след това в началото на миналата година започна пълномащабна офанзива с войници и техника на терен.
Това, което виждаме в момента в Източна Украйна, е откровена завоевателна война, при която Русия добавя към себе си територии на съседна държава, завладени със силата на оръжието. При това територии, богати на полезни изкопаеми.
Новият театър, в който ще виждаме как Кремъл разгръща типично колониално влияние, е Африка. Там в държави, богати на полезни изкопаеми и горива, един след друг избухват преврати на проруски армейци.
Русия е типичната модерна империя, която възприема чуждите суверенни държави за своя зона на контрол и държи тя да има финалната дума при всички важни решения в тази зона.
Да, в никакъв случай тя не е единствената такава империя. И не е уникално само за Москва да иска да се налага върху чужди правителства въпреки техните собствени интереси.
Крайно време е обаче да се разбие митът за анти-империалистичната сила, която иска да предложи на света свобода, равенство и братство.
Безкраен цинизъм е Русия да се опитва да твърди, че империализмът и колониализмът са ѝ чужди. Но по всичко личи, че през следващите години ще виждаме повече и повече доказателства за този груб цинизъм.
