"Делян Пеевски започна да ходи на работа и взе, че му хареса", гласи една от шегите в Twitter относно невижданата досега активност на депутата от ДПС, който през последните няколко месеца се оформя като официалното лице на партията.
Официалният лидер на Движението сякаш се е оттеглил от публичния взор, оставяйки младия си колега да говори пред журналистите (почти ежедневно), да изразява общи позиции на парламентарната група и да ходи по лидерски срещи в парламента.
Това е сериозна промяна в сравнение с времената, когато Пеевски се появяваше сякаш най-много по два пъти в година в парламента, въпреки че беше редовен народен избраник.
След излизането на санкциите по американския закон "Магнитски", наложени върху депутата заради корупция, изглеждаше сякаш той ще се оттегли от политическата и обществената сцена.
ДПС дори го извадиха от листите си за народни представители за изборите за 45-ото и 46-ото Народно събрание, преди да го върнат обратно като водач при изборите за 47-ото НС.
Сега махалото се е люшнало докрай в другата посока и Пеевски влиза в образа на човека, който задава посоката за Движението за права и свободи.
Той пътува специално до Баку, за да подкрепи българската шахматистка Нургюл Салимова, той говори в защита на протестиращите зърнопроизводители, а след това и миньори и енергетици, застъпва се за по-ниския ДДС за ресторантьорите, критикува финансовия министър и обяснява за мащабни държавни политики.
Или казано с други думи, в момента Делян Пеевски е във вихъра си.
Това се засилва още повече от самия факт, че през цялото време той играе в едно и също поле с мнозинството в парламента и най-вече с "Продължаваме промяната - Демократична България".
Формациите на градските демократи прекараха по-голямата част от изминалото десетилетие в това да обясняват колко вреден за българската демокрация е Делян Пеевски и колко лошо е въздействието му върху всички публични процеси.
Пеевски беше превърнат в символ на всичко това, което е грешно в държавата. Именно заради предложението той да оглави ДАНС се случиха и всички онези протести от лятото на 2013 г., които в крайна сметка доведоха до краха на кабинета "Орешарски".
Сега обаче на демократи като Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев им се налага да консултират въпросите около съдебната реформа и промените в конституцията именно с ДПС и Делян Пеевски.
Със сигурност това е един много целенасочен ход, който действа подривно на имиджа на ПП-ДБ пред техните избиратели. За тях подобно партньорство все още звучи кощунствено.
Сега всеки път, в който Пеевски се появява публично, в който говори за реформи и за управлението на България, това ще е един малък удар по реномето на ПП-ДБ като реформатори и хора, които носят промяната към по-добро.
Същевременно ПП-ДБ не могат да отговорят, както досега, просто защото на тях се пада да пазят реда и стабилността в управлението. А в момента са твърде крехки за излишно клатене на лодката.
Така Делян Пеевски успява малко по малко първо, да подрива доверието в най-отявлените си противници, и второ - да лъска собствения си имидж.
Защото колкото и черен да беше образа му през последните 10 години, обществото е организъм, който се движи най-вече от навиците си. И ако в един момент свикне да възприема Пеевски като поредния политик, той ще стане поредният политик.
В момент, когато доверието в българските политици е трагично ниско, какво пречи на депутата от ДПС да премине през имиджова трансформация? Да мине от човека, срещу когото десетки хиляди българи протестираха през 2013 г., в просто поредния политик, а дори и лидер с визия...
Когато общата ни идея за политиците е, че "всички са маскари", е лесно да се заличат разликите между отделните политици, дори и на някои от тях да е било гледано като на големи злодеи.
Въпросът е какво ще следва оттук нататък - както за самия депутат, който изглежда все по-стабилно в ролята на неформален лидер на ДПС, така и за самата държава. Как ще се развива тя, когато едно от водещите лица в политиката се очертава да е толкова спорната фигура на "успелия млад мъж"?
Засега едно е сигурно - изглежда трябва да свикнем, че той ще продължава да ходи на работа в парламента. Тя май наистина му е харесала.
