Четирима души загубиха живота си, стотици имоти бяха разрушени, щетите са за десетки милиони левове.
Премиерът се отзова на място, след това беше изслушан от парламента, на пострадалите беше казано да кандидатстват за еднократни помощи, а още при първите кадри на потопени улици започна обичайното търсене за виновен за ситуацията.
Незаконна сеч, безразборно строителство по дерета и планински склонове, затлачени с боклуци речни корита, неподдържани отводнителни канали, безстопанственост, корупция - това обикновено са първите заподозрени виновници за нещастието.
Както и извънредното, внезапно и огромно количество дъжд.
С изключение на броя на жертвите, това можеше да е 2022 г., 2021 г., 2012 г. или 2007 г. Или която друга година си изберете.
Всеки път е едно и също, всеки път търсим виновни и всеки път не се чува какво точно ще се направи генерално, за да не се повтори това. В случая на Царево се сформира междуведомствена комисия, която да докладва какви са причините за бедствието, кой е виновен и как да бъдат предотвратени подобни нещастия в бъдеще.
Спешно се проверяват и всички мостове, след като този в Царево се разцепи от придошлата река и уби трима души.
Неизбежната проверка е назначена и от прокуратурата, а премиерът Николай Денков обяви, че ако не искаме да става така и за в бъдеще, подходът трябва да бъде системен и с общите усилия на правителството и парламента.
Това е дежа вю и по една или друга причина подходът си остава все така несистемен, което се установява постфактум на следващия национален траур.
Защото такъв ще има, каквото и да докаже настоящата ведомствена комисия и когото или каквото и да посочи за виновни.
За някои подобни стихии са доказателство за климатичните промени, за други - обичайни циклични метеорологични явления. За едни това е екстремно и невиждано време, за други - умишлено насаждане на истерия. Според едни човечеството е в състояние да забави затоплянето на Земята, според други това са търговски трикове за пренареждане на глобалния пазар.
От локалната ни камбанария това няма никакво значение. По-важното е, че в България периодично стават опустошителни наводнения, които вземат жертви.
Бисер, Цар Калоян, Мизия, Аспарухово са само част от примерите в последните години, които много ясно показваха, че са нужни сериозни мерки - в случай, че не вярваме на глобални прогнози и предпочитаме само да си плюем в пазвата, когато някое бедствие потопи съседите в траур.
Още по-важното е, че няма никаква причина да смятаме, че това няма да се повтори - със или без климатични промени наводненията и "неочакваните" порои са факт. И е време най-накрая да направим нещо по въпроса за превенцията на подобни нещастия.
Това изобщо не е толкова лесно, и, да, изисква и анализи, и междуведомствени групи, и стиковане между десетки институции и стотици общини, което за България си е направо виртуозно изпълнение дори в политически по-стабилни времена.
Изисква канско за администрацията ни усилие за идентифициране на рисковите зони и участъци - от затлачени дерета до опасни мостове, изисква забрани за строежи и контрол и на изсичането на горите, и на залесяването. Изисква ако щете и повече почтеност и ангажираност, и много пари за нова или промяна към адекватна на климата инфраструктура.
Но почти нищо не е свършено - България дори няма нормално работеща система за ранно предупреждение при бедствия - нещо немислимо и престъпно в XXI век.
Ако се работеше за превенция, мостът в Царево и всички останали щяха да са вече проверени и дори ремонтирани, а деретата - почистени.
Ако не приемем, че е въпрос на време това да се случи отново, и то в още по-голям мащаб, и не започнем приоритетно да се подготвяме ефективно за следващите порои, суша, гореща вълна или сибирска зимна буря, ни чака същото.
А то е, че след като погребем следващите жертви, премиерът ще може единствено да се похвали, че спасителните екипи са реагирали мигновено.
Да, и в най-подготвената и бяла държава може да падне библейски потоп и да причини огромни разрушения въпреки всичко. Дори може това да е и единствената причина за конкретното нещастие у нас.
Но не бива да се заблуждаваме, че следващия път ще е другояче или че няма какво да направим срещу природната стихия.
