Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Триумфът на Славиша, който не ставаше за Левски

25 април 2015 г. Славиша Йоканович гледа към хоризонта и Висшата лига, след като Уотфорд победи като гост Брайтън с 2:0.
Юли 2013-а. Йоканович на "Герена", представяне като треньор на Левски.
И първа тренировка с отбора, където връзката между него и местната футболна действителност така и не се осъществи. Снимка: Sport1.bg
И първа тренировка с отбора, където връзката между него и местната футболна действителност така и не се осъществи.
Октомври 2014-а. Сърбинът дебютира като мениджър на Уотфорд срещу Нотингам.
Март 2013-а. Йоканович е начело на Муантонг, който става шампион без загуба в Тайланд и играе в Азиатската Шампионска лига.
Феновете на Уотфорд триумфират - тимът отново е във Висшата лига.
Славиша познава тези води - на терена се изправяше срещу легенди като Тиери Анри.

"Невероятна история - поклати глава Славиша Йоканович. - Всички в клуба имат заслуга за това, работата ми бе много лесна с такива хора около мен. Честито на играчите и феновете, наистина невероятен ден!".

Неговият Уотфорд по-рано бе победил Брайтън с 2:0 и чакаше останалите резултати в автобуса към дома.

Два късни гола - един за Родъръм срещу Норич (1:1) и един, вкаран от Фулъм срещу Мидълзбро (4:3), потвърдиха още кръг преди края - Уотфорд със сръбския му мениджър е нов член на Висшата лига.

По договора за тв права, който влиза в сила от следващия сезон, това гарантира 120 милиона лири на клуба, и то ако изпадне! Ако е по-нагоре в класирането, парите са повече.

Честта и славата са за Йока, а водопадът от пари - за италианската фамилия Поцо, която притежава Уотфорд.

Същият този Славиша преди година и половина бе изгонен от Левски. Тоест - той направо си тръгна, прокуден от явната несъвместимост между неговите разбирания за футбол и случващото се на и около "Герена", в играта у нас.

Той не спести нищо тогава - за дисциплината, за липсата на елементарна структура и организация... Днес е във Висшата лига, а ние оставаме в "А" група. Показателно.

Питайте всеки журналист, отразяващ Левски, дали помни по-точен човек в отношението си.

Питайте феновете - отказал ли е на някой да поговори с него на стадиона, независимо от тренировки и режим на работа. Питайте играчите закъснял ли е веднъж, бил ли е веднъж неподготвен за мач. Питайте служителите остана ли някого, на когото не казваше учтиво по едно "добър ден" или "как си".

Изказванията му, разбиранията му - те не бяха за родния футбол, същото каза и Наско Сираков, човекът, който го доведе. И си тръгна 2 седмици след напускането му по друг повод - още по-неевропейски.

Докато Йока работи и печели в Англия, ние тук събличаме треньори и играчи. Това е разликата - два различни спорта.

Йоканович пое Уотфорд на трето място през октомври и бе четвърти мениджър за 5 месеца. Не му даваха много шансове да се задържи на поста. Клубът има специфична структура и мениджърът не е с развързани ръце, както е в нормалните британски отбори. Трансферите минават през специална комисия, базирана в Италия.

Но Славиша се съгласи да работи с отбора, който има. Събран е за нула лири през лятото, Уотфорд не даде и пени за трансфери.

Повечето играчи са под наем от италиански и английски отбори - Мачей Видра, Адлен Гедиура, Еурелио Гомес, Бен Уотсън...

На 1 декември в интервю за "Скай" Йоканович каза: "В екипа ми има двама испанци (наследени от предшественика му Оскар Гарсия) и един италианец (също от предния екип). Трябва ми местен треньор, 100 процента англичанин. Трябва ми английски глас и характер в съблекалнята." И доведе Дийн Остин, бивш ляв бек на Тотнъм и Кристъл Палас, който се включи в екипа.

От тогава тимът спечели 15 от 20 мача в едно от най-тежките и интензивни първенства в Европа и е недостижим на върха кръг преди края.

Днес Йока получава похвали от Джино Поцо - боса на клуба, от почетния президент сър Елтън Джон и от английските медии. Уотфорд е финансово стабилен за сезони напред, ще изживее лято в приказките и мечтае.

Така, както с този треньор мечтаеше Партизан - след два дубъла в две поредни години, преди шефовете да прокудят наставника, който подаде оставка заради липса на подкрепа от ръководството. Непряко го обвини в "черно тото" и нечисти игри.

В Тайланд направи Муонтанг шампион и го вкара в местната Шампионска лига, но пак получи поне година да работи.

В Левски бързо "разкриха", че не става. И затова Йока бе заменен от Петев, който бе съблечен... После дойде Антони Здравков, после Топузаков, Пепе Мурсия и сега - Стойчо Стоев.

С тях Левски загуби 6 пъти поред от ЦСКА, играе във втората шестица на първенството и трепери за лиценз. А, и дължи на същия този сърбин към 13 хиляди евро.

На всички е ясно, че за Йока тези пари не са никакъв проблем. Човекът вече е на ниво Висша лига и едва ли му пука за тях.

Но и на "Герена" с откровеното си отношение и европейско поведение към всички, и след напускането на България, треньорът от Сърбия доказа - важно е достойнството.

Когато е съчетано с умения, успехите са сигурни.

Трябва просто да те подкрепят.

 

Най-четените