Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Семейна традиция: Трето поколение футболист с името Маркос Алонсо

От ляво надясно: Маркос Алонсо Мендоса, Маркос Алонсо Пеня и Маркос Алонсо Имас. Три поколения с името Маркос Алонсо. Бащата е легенда на Барселона и Атлетико, а дядото - на Реал Мадрид. Сега Маркос Алонсо пише семейна история в Челси.
Маркос Алонсо Имас е част от най-славния период в историята на Реал Мадрид. Имас носи екипа на „белия балет“ осем години, в които печели пет пъти титлата в Ла лига и още пет Купата на европейските шампиони – първите пет издания на турнира 1955 – 1960 г.
Маркос Алонсо Пеня също е продукт на академията на Расинг, след което играе пет години за Атлетико Мадрид, а през 1982-ра се превръща в най-скъпия испанец, когато Барселона плаща за него 150 милиона песети.

Маркос Алонсо Мендоса, или просто Маркос Алонсо, се превърна в ключов играч за Челси веднага след пристигането си на „Стамфорд Бридж“ през лятото на 2016 година.

Левият уинг-бек се вписа перфектно в схемата на Антонио Конте и се представя повече от прекрасно, като освен че изпълнява задълженията си в дефанзивен план, често се включва и в атаките на „сините“ и вече има девет гола и четири асистенции на сметката си за по-малко от сезон и половина.

Играта на Алонсо може да е изненадващо добра за някои, но футболът е вплетен в ДНК-то на испанеца, а във вените му тече кръв на легенди на Реал Мадрид, Атлетико и Барселона.

„Трудна е ситуацията вкъщи. В нашето семейство има представители на различни отбори, аз също съм професионалист, така че е трудно да подкрепяш определен отбор. Често си говорим за Челси, за да избягваме споровете“, признава Алонсо.

Неслучайно и първият подарък, който получава в живота си, е футболна топка. „Имам снимки как „позирам“ до нея като бебе.“

Дядо му – Маркос Алонсо Имас – е част от най-славния период в историята на Реал Мадрид. Имас носи екипа на „белия балет“ осем години, в които печели пет пъти титлата в Ла лига и още пет Купата на европейските шампиони – първите пет издания на турнира 1955 – 1960 г.

Маркитос, с какъвто прякор е известен, започва кариерата си в Расинг Сантандер, а след Реал играе за Еркулес, Мурсия, Калво Сотело и Толука Сантандер. Въпреки успехите си с „кралете“, така и не записва официален мач за националния отбор на Испания, като играе в едва две контроли. Бившият защитник почина на 6 март 2012-а на 78-годишна възраст.

„Първата ми фланелка? Ако е била подарък от дядо ми, сигурно е била на Реал Мадрид. Ако е била от баща ми, сигурно е била на Барселона или Атлетико. Не беше лесно да съм фен на някой от тези отбори“, казва още играчът на Челси.

Баща му, Маркос Алонсо Пеня, също е продукт на академията на Расинг, след което играе пет години за Атлетико Мадрид, а през 1982-ра се превръща в най-скъпия испанец, когато Барселона плаща за него 150 милиона песети.

Още в първия си сезон с фланелката на каталунците дясното крило отбелязва шест гола в 30 мача в Ла лига. Пеня играе за Барса в рамките на пет години, в които печели титлата и Купата по веднъж и достига финал за КЕШ, загубен от Стяуа след изпълнение на дузпи през 1986-а.

Записва 22 мача и за националния отбор на Испания, с който достига финал на Евро 1984, но отново се озовава на губещата страна след 0:2 от домакина Франция в мача за трофея.

След като приключва кариерата си като футболист в цветовете на родния Расинг, а преди това се завръща в Атлетико и играе един сезон в Логронес, Маркос Алонсо Пеня се обръща към треньорството.

Започва начело на Райо Валекано, като води предимно отбори от второто ниво на испанския футбол. След това минава през Расинг, Севиля, Атлетико Мадрид, Сарагоса, Валядолид и Малага, а за последно бе начело на Гранада до ноември 2008 г.

Успехите му като треньор са далеч от тези като футболист, но успява да изведе Райо до историческа първа победа на „Бернабеу“ и да вкара Севиля в елита, като андалусийците изпадат веднага следващата година. За най-дълго се задържа в родния Расинг, където е начело почти два пълни сезона.

Като наследник на такива двама великани, носели цветовете на трите най-големи отбора в страната и с общо шест титли на Примера срещу имената си, Маркос Алонсо записва едва една минута в елита на Испания.

Въпреки че баща му играе за Барселона и Атлетико, Мендоса избира пътя на дядо си. От малък е в школата на Реал, но така и не успява да се наложи в първия състав, а скромното игрово време записва именно срещу първия отбор на дядо си и баща си – Расинг, при победата с 2:0 на 4 април 2010 г., когато влиза от пейката на мястото на Гонсало Игуаин в добавеното време.

Още същото лято Алонсо, като 20-годишен, бе продаден в Болтън. Игра на Острова три години, след което замина за Фиорентина като свободен агент, а още тогава показа афинитета си към гола, разписвайки се пет пъти за Уондърърс. През 2014-а бе отдаден под наем в Съндърланд за половин сезон, но през лятото отново се завърна във Флоренция.

В следващите два сезона постепенно се наложи в състава на „виолетовите“, а през 2015/16 бе основна фигура за тима на Пауло Соуса, като изигра 31 двубоя в Серия А, вкарвайки три гола и подавайки за още четири. Фиорентина завърши пети в крайното класиране, след четвъртото място предишния сезон, а Алонсо си осигури трансфер в Челси в последния ден на летния трансферен прозорец.

Въпреки добрата си игра за „сините“ и титлата през миналия сезон, 26-годишният Маркос Алонсо все още няма мач за националния отбор.

„Винаги съм искал да правя това. Още след като напуснах училище, исках да играя футбол. В началото играех за кеф, но изведнъж осъзнах, че около мен са футболисти като Кристиано Роналдо, Кака и Раул.

Реал Мадрид беше моят дом в продължение на дълги години и не съм го забравил. Там израснах, запознах се с много хора и там дебютирах. Това беше специално и никога няма да го забравя. Сбъднах мечтата си.

Чувствам се като щастливец. Играл съм под ръководството на Винченцо Монтела, след това Пауло Соуса, а сега и при Конте, който е феноменален треньор.

Мисля, че мога да помогна и на националния отбор, но засега съм фокусиран върху Челси. Не зависи от мен. Това, което мога да направя аз, е да се докажа на терена и да играя възможно най-често за Челси, преди да си помисля да пътувам до Русия“, споделя в едно интервю пред Marca Алонсо.

26-годишният Мендоса се адаптира бързо към английския футбол не само заради предишния си опит по британските терени, но и заради огромната испанска колония в Челси. Сеск Фабрегас, Сесар Аспиликуета, Педро, Диего Коща през миналия сезон, а през този и Алваро Мората, заедно с Алонсо, си помагат да се чувстват на собствена територия в английската столица.

„Научих много от Сеск Фабрегас и Диего Коща. Това, че има толкова много испанци в Челси, говори добре за качеството на испанските футболисти. Ние сме важна част от състава, а допреди известно време 90% от головете бяха дело на испанци. Страхотно е да играя заедно с тях.“

Изглежда, че успехите са задължителни за футболисти с името Маркос Алонсо. Вече трето поколение поред.

   

Най-четените