В Ливърпул знаят колко много е нужно, за да грабнеш титлата в Англия, и няма как да забравят сезони 2018/19 и 2021/22.
Тогава мърсисайдци изнесоха двете най-силни кампании на вицешампион в историята на английския елит - и завършиха съответно с 97 и 92 точки, и двата пъти на точка под Манчестър Сити.
Този път обаче е различно и шансът пред Ливърпул е уникален, защото и под 90 точки най-вероятно биха били достатъчни за шампионски сезон.
Именно натам уверено се е устремил отборът на Арне Слот.
Намираме се в средата на сезона във Висшата лига и никой от преследвачите на лидера не е достигнал 40 пункта, а и всеки от другите кандидати за титлата има очевидни и трудни за преодоляване слабости.
Арсенал разчита на ъглови удари, но не е достатъчно опасен от игра и ще бъде без Букайо Сака в обозримо бъдеще.
Манчестър Сити допуска голове с лекота, защото е страшно уязвим при центрирания и при контраатаки.
При Челси амплитудите в представянето са твърде големи и липсват постоянство и опит, въпреки изобилието от талант.
Нотингам Форест пък може да е изненадата на сезона, но неговото трето място се дължи и на спада при останалите.
На този фон се откроява Ливърпул на Слот, който и без да е перфектен, дотук е почти безгрешен.
Победата с 5:0 във визитата на Уест Хем беше второ поредно гостуване с пет или повече вкарани гола (след 6:3 над Тотнъм).
И макар че "червените" нямат проблем с резултатността, сезонът им дотук не се характеризира с тези разгроми. Всъщност 10 от 14-те им шампионатни победи бяха постигнати с един или два гола разлика.
Сухата мрежа срещу Уест Хем беше осма в първенството и Ливърпул води по този показател, а за 15-и път в 28-те мача във всички турнири тимът ограничи опонента си до под един очакван гол по показателя xG.
Вярно е, че Слот наследи стабилна основа от предшественика си Юрген Клоп и разполага предимно с опитни и подготвени играчи, но е много важен и подходът му да подобрява слабите места на отбора, вместо да разчита изцяло на предишните силни страни.
Ливърпул вече набляга много повече на контрола върху мача, вместо на директния футбол, и статистиката го доказва.
Броят извеждащи пасове например е по-малък и миналия сезон мърсисайдци бяха трети в лигата по брой подавания зад защитата, докато сега са едва осми.
Но Ливърпул не е вманиачен по владеенето на топката и не прилича на пиковия Манчестър Сити на Пеп Гуардиола при контролирането на двубоите.
Може би най-голямата сила на тима на Слот е, че е като хамелеон. Способен е да пресира високо и да отнема топката в опасни зони, може и да се прибере в своето поле и да контраатакува, както и да "скрие" кълбото от съперника.
Клоп искаше Ливърпул да играе по-интензивно от всички останали, но фокусът на наследника му е да се играе по-умно.
Не се разчита толкова на агресия и интензитет и може да се каже, че сега тимът е по-скучен - но с добра причина.
Играчите на Слот си решават мачовете до почивката, напомняйки на Ливърпул през 2019/20. Затова обратите са по-малко и макар че остават някои проблеми при преливането в защита, контрапресата вече е много по-премерена.
Петте гола срещу Уест Хем бяха дело на петима различни голмайстори и това подчерта друго преимущество на Ливърпул - раздвижената и динамична атака без наличие на типичен централен нападател.
Крилата са оставени на Мохамед Салах и Коди Гакпо, а между тях Луис Диас има доста свободна и свързваща роля, при която успява да създава пространства за нахлуващите от халфовата линия Къртис Джоунс и Доминик Собослай.
Победите идват, защото нападението успява да се възползва от силните си периоди и да вкарва по няколко бързи попадения.
Срещу "чуковете" видяхме три гола за 14 минути, преди това срещу Тотнъм - три за 23 минути. Седем пъти в 14 гостувания Ливърпул успя да се разпише поне два пъти за кратък период.
Мениджърът подчерта колко е важно, когато се играе далеч от "Анфийлд" да не се дават надежди на опонента. Така се прекършва и ентусиазмът на домакинската публика.
"Трябва да убиеш импулса им възможно най-ефективно и да не им даваш никакви възможности", посочи Слот.
Същевременно, Ливърпул си остава все толкова силен домакин и това не е изненада, защото в три от последните пет сезона мърсисайдци бяха №1 по точки от домакински мачове.
Но миналия сезон например Сити взе 10 точки повече от Ливърпул при гостуванията си - затова е толкова ценно постиганото от Слот сега при мачовете извън "Анфийлд".
До момента тимът показа способност и да се справи без някои контузени титуляри като вратаря Алисон и защитника Ибрахима Конате.
Поради всички тези причини, преднината на върха в класирането не само изглежда заслужена, но може да се увеличи и още. Към момента тя е 6 т. пред втория Арсенал, но Ливърпул е изиграл и един мач по-малко заради отложеното дерби с Евертън.
Друго историческо дерби - това срещу Манчестър Юнайтед, предстои в неделя, но то също е сблъсък на отбори, които към момента изобщо не са равностойни. И всичко различно от успех за Ливърпул ще е голяма изненада.
Всъщност, относно играта на мърсисайдци могат да се отправят само две забележки, макар и донякъде дребни, които не са попречили на отбора досега.
Първата е свързана с известна зависимост от Мохамед Салах - египтянинът е феноменален и все още не се вижда кой от другите нападатели може да се доближи до неговия принос откъм голове и асистенции.
Наистина 15 от 17-те му попадения в лигата дойдоха през вторите полувремена, когато Ливърпул вече водеше в резултата, но присъствието му на терена остава без алтернатива.
Вторият проблем е, че тимът на Слот се е разписал само два пъти от статични положения и е най-слаб в Премиър лийг в това отношение заедно с Фулъм.
По някаква причина Ливърпул остава далеч от ефективността при стандартни ситуации, която показваше в ерата на Клоп.
Това е област, в която трябва да се търси подобрение, но тя няма как да промени равносметката дотук - защото Ливърпул на Слот върви почти безупречно.
И при това състояние на конкурентите, трудно ще бъде спрян по пътя към голямата цел.
