Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

САЩ и "сокърът" - различни вселени. Как ще правят световно?

САЩ и "сокърът" - различни вселени. Как ще правят световно?

"Партито за малко не се превърна в трагедия", написа часове след финала на Копа Америка аржентинският вестник Ole. И то при условие, че Лео Меси и отборът донесоха купата в страната.

Дори шампионското опиянение не отне от гнева и разочарованието в Южна Америка от организацията на турнира.

"Пълна катастрофа", нарече я парагвайският La Nacion, а медиите в южноамериканските страни директно призоваха ФИФА да отнеме домакинството на Мондиал 2026 от САЩ.

Хронологията на абсолютния организационен провал, в който се превърна Копа Америка, направо не е за вярване. Не и когато става дума за Съединените щати. Никой не е очаквал точно там да има проблеми от толкова елементарно естество като тренировъчни терени, игрища за официалните мачове, пропускателен режим на стадионите...

Първо бяха боливийците.

Те се оплакаха, че не са тренирали в първите три дни след пристигането им за турнира. Организаторите им дали като място за заниманията местен комплекс на гимназиалния спортен отбор, но там няма... нито едно тревно игрище.

Играчите отказали да ритат върху изкуствена настилка или на нещо, подобно на клей. Не стана голям скандал, а две седмици по-късно, след полуфинала Колумбия - Уругвай (скандален по други причини), човекът който никога не си трае - Марсело Биелса, изригна и по тази тема:

"Срамно е, но отборът на Боливия нямаше да къде тренира. Всички видяхте кадрите, видяхте снимките, нали!? - изригна Лудия на пресконференция. - Но американците ти казват - е, това е просто Боливия, някакъв си аутсайдер. Голямя работа... Това е Копа Америка! И един отбор не може дори да тренира?"

Но тези проблеми днес дори са позабравени на фона на онова, което се случи по-нататък в турнира.

Игрищата бяха в тежко състояние на всеки от 11-те стадиона, които не са за "сокър", а за американски футбол. За тях решението бе, тъй като са с т.нар. "астротърф" настилка (полуестествена, полуизкуствена), да се положи слой трева върху оригиналната.

Но това трябваше да бъде направено през април, а се е случило 2-3 дни преди конкретните двубои.

"Теренът се местеше под краката ни - каза перуански играч след загубата от Канада. - Не знам как е възможно да играем на това нещо."

За въпросния мач Колумбия - Уругвай, който бе полуфинал с огромен заряд, и двамата селекционери възроптаха срещу качеството на игрището. А още след мача на откриването срещу канадците, аржентинският селекционер Лионел Скалони изрече:

"Теренът бе катастрофа. Състоянието на игрището бе обидно за качеството на футболистите, които играеха на него."

Организаторите не коментираха. Конфедерацията CONMEBOL, която е отговорна за турнира, обикновено мълчи като Камората, когато става дума за нещо скандално и негативно. Сега не бе различно.

След Бразилия - Колумбия в груповата фаза бразилската звезда Винисиус Жуниор изстреля тирада срещу съдийството. И срещу организацията на целия турнир. По-късно вестниците в родината му написаха, че звездата на Реал дори обмисля да не играе на следващата Копа Америка, защото е отчаян от нивото на организация.

"Европейското първенство върви по същото време, не виждате ли как се правят нещата там - каза президентът на чилийската федерация Пабло Абусиеме. - Тук направо сме аматьори. И това става в Щатите, където мислехме, че поне организационно всичко ще е наред."

Хаосът продължи с лудия полуфинал на колумбийци и уругвайци, след който Дарвин Нунес и още няколко играчи нахлуха в трибуните и се биха с фенове на Колумбия.

Защото семействата им бяха настанени до агитка на съперника, като цял мач съпругите, децата и родителите на играчите на Уругвай били замеряни с храна, бира и отнасяли обиди.

"Това е позор, истински позор!", крещеше капитанът на уругвайците Хосе Хименес в микрофоните след инцидентите.

Биелса изригна отново:

"Те влязоха там, за да защитят съпругите си, децата си... Имаше бебета, съвсем малки деца. Кой не би го направил!? Ако не бяха го направили, аз щях да ги обвиня, че не са влезли! Кой, по дяволите, слага фенове на Колумбия до семействата на уругвайските играчи? Вместо да ми говорят за наказания на футболистите, да се извинят. И да обяснят как е възможно това да се случи? Майките и сестрите им са атакувани от фенове. Как очаквате да реагират?

Но това е страната на сигурността, нали така?! Щатите. Страната, където всичко е подредено и сигурно. Но се допускат такива абсурди.

Цялата организация на турнира е катастрофа. Всичко е една голяма лъжа от домакините от САЩ и от CONMEBOL.

На мен не ми пука и казвам това, което мисля. Защо да не го кажа?"

И след тези скандали на полуфинал, вече нямаше как похлупакът на тенджерата под налягане да не излети. До този момент организаторите и домакините удържаха нещата, не се шумеше много... Но след изригването на Биелса, целият свят вече коментираше случващото се на Копа Америка.

И точно, когато бяха готови да струпат обвиненията в двора на уругвайците, Лудия треньор, Нунес и останалите да отнесат наказания и отговорността пак да иде другаде, дойде катастрофалният финал.

По чудо нямаше загинали преди Аржентина - Колумбия.

Мачът се забави със 78 минути, след като хиляди не можеха да влязат през охранителните пръстени, други хиляди без билети вече някак бяха вътре и не можеха да ги изкарат, хора нахлуваха през отдушници, вентилационни шахти, пролуки в охраната, през стени и прозорчета на арената в Маями...

Полицаи ги спираха с електрошокови откоси, сваляха ги с белезници, а някъде просто ги блъскаха обратно през огражденията. Гледките на пищящи жени и деца, които по чудо не бяха премазани в тълпата, бяха направо смразяващи.

"Пълна катастрофа. Пълна - беснееше колумбийският треньор Нестор Лоренсо. - Разбрахме за случилото се отвън, докато чакахме в съблекалните. Безкрайно чакане, за да излезем за загрявката. За финал!

И после тази лудост с Шакира... Не ме разбирайте погрешно, тя е отлична певица, но всичко това е пълен абсурд. Това не ви е Супербоул!".

А, да - Шакира. Още една пълна лудост.

По някаква причина за финала в Маями бе насрочен концерт на суперзвездата. На почивката на мача. На стадиона. Естествено, няма как сцената да бъде инсталирана, тя да излезе и да изкара три-четири хита, а после всичко да изчезне навреме за старта на второто полувреме. Това са 13-14 минути във футбола.

Паузата на финала бе 27! Двадесет и седем минути Меси, Хамес Родригес и останалите звезди седяха в съблекалните, чакайки да дойде време да излязат да играят вторите 45 от финала на Копа Америка.

Тук вече нещата наистина излизат извън разумното и думите "това не ви е Супербоул" са ви ясни, нали?

Има и още, не мислете, че това е всичко за ужасната организация на турнира. Някои неща не се видяха по телевизията.

Например как билетите стигнаха до 187 долара номинална цена за мачове от груповата фаза. А за елиминационната минаваха 250. И това, при стойности като 45-60 долара за предишния турнир Копа Америка в Щатите през 2016-а.

Не е изненада, че над 50% от местата за мачовете в групите останаха празни. Стадионите се пълнеха само за двубоите на Бразилия, Аржентина и Колумбия.

В елиминациите бе различно, но за финала до последно се намираха билети... Е, на цени от 2500 долара. А и за какво да ги плащаш, когато може да влезеш през шахтата на климатичните инсталации. Например.

Изобщо - това бе Копа Америка на хаоса.

Естествено, че ФИФА няма да смени домакина на Мондиал 2026. А организаторите от страна на САЩ вече обясниха, че проблемите около турнира се дължат основно на лошата комуникация и работа с CONMEBOL. И че всичко ще е наред след 2 години, когато административните и управленски планове на световното са в ръцете на ФИФА.

Дано.



 

Най-четените