Едва ли има футболен фен, който поне веднъж да не е бил възмутен от приказките на телевизионни анализатори относно любимия му отбор.
Какво изобщо знаят тези уж експерти, журналисти, футболисти или треньори за клуба на сърцето му, за болката и радостта на обикновения запалянко?
Заради такива чувства през 2012 г. Роби Лайл постави началото на един проект, който щеше да окаже неподозирано голямо влияние върху фен културата в английската Висша лига.
Топограф по професия и бивш водещ в реге радиостанция на BBC, пълничкият и малко смешен на вид Лайл основа фенски канал в YouTube, посветен на любимия му тим Арсенал. "На всички ни е писнало от т. нар. футболни експерти, които дори не ходят по мачове. Затова създадох този канал, за да чуя истинските привърженици с истинските мнения. Като отдаден фен на Арсенал, често бях разочарован, че никога не се чуваха позициите на обикновените хора. Големите клубове, включително Арсенал, са станали корпоративни машини и не обръщат толкова внимание на феновете", обоснова Лайл своята инициатива.
Преди 8 години социалните мрежи все още нямаха такава сила, каквато притежават днес. Това обаче помогна на онлайн телевизията, получила името ArsenalFanTV, да се наложи без да се нуждае от голям екип. В началото бяха достатъчни самият Роби и неговият оператор Тао.
Още първото видео в канала се оказа хит.
То беше интервю с фена Майз Ананд, който изглежда беше изоставил Арсенал и си беше тръгнал към края на полувремето в прочутия мач срещу Рединг за Купата на лигата. Тогава Арсенал губеше с 0:4 още преди 40-ата минута, но в крайна сметка направи велик обрат до 7:5. Кадърът с тръгващия си Ананд беше показан от Sky Sports и скоро се превърна в популярно меме с подигравки към човека, решил, че интригата е приключила и пропуснал този велик момент на отбора си. Но фенът обясни пред ArsenalFanTV, че просто е отишъл до бюфета на стадиона преди края на полувремето, но после се е върнал на мястото си и е изживял обрата с останалите привърженици.
Така идеята на новия канал на Роби Лайл веднага се избистри: научихме от един симпатичен и неподправен фен истината, докато експертите от големите телевизии бяха подвели аудиторията и се бяха подигравали несправедливо.
Роби наистина даваше думата на феновете и след мачовете беше на поста си близо до стадионите, търсеше мненията на тези, които искат да се изкажат. Лайл и неговият оператор изоставиха професиите си, за да се посветят изцяло на канала и само 6 месеца след възникването на ArsenalFanTV, вече бяха достигнати общо милион гледания. Интервютата с фенове бяха допълвани от коментарите на самия водещ, от клипове от трибуните, кадри при пристигането на тима на Арсенал на стадиона, различни видеа с играчите.
Броят гледания скочи в пъти, когато знаменитости сред феновете започнаха да се изказват. Голямата експлозия беше след загубата от Астън Вила с 1:3 през сезон 2013/14. Арсенал беше повел в резултата, но беше допуснал обрат и гневът на публиката беше необичайно голям. Запалянковците изразяваха бурно недоволството си от състоянието на тима, от разочароващата трансферна политика, те вече имаха трибуна и имаха човек в лицето на Роби, пред когото да споделят цялата си болка.
Постепенно ArsenalFanTV намери своята ниша и започна да дава трибуна на особено колоритни личности със силно изразени позиции. Вече се оформяха двата лагера за и против дългогодишния мениджър Арсен Венгер и телевизията даваше думата например на Клод - той сравни французина с развалено мляко, което няма да стане по-вкусно, ако просто го държиш в хладилника. Противоположната теза развиваше Тай, който защитаваше треньора и не губеше оптимизма си.
Нов връх в популярността на канала беше достигнат, когато при мач номер 1000 на Венгер Арсенал отнесе 0:6 от Челси.
Видеото с каращите се фенове събра над 600 хил. гледания. Тай видя причините в контузиите на ключови играчи и съдийските решения, докато Клод контрира, че проблемът с контузиите е ежегоден и треньорът е виновен за това, в което "топчиите" са се превърнали.
ArsenalFanTV започна да организира и други дейности, например протест срещу вдигането на цените на билетите. Инициативата беше успешна, клубът се вслуша, а Роби и неговите приятели започнаха да се чувстват като истински лидери на фенското движение.
Следващият сезон 2014/15 беше върхова точка за YouTube канала. Всяко видео имаше средно по 20 хил. гледания, а след загуби на отбора се появяваше повече съдържание, повече интерес от потребителите, повече страст. Тогава аудиторията нарастваше поне с 2-3 пъти в сравнение с победните мачове на Арсенал.
Провалите на "артилеристите" придърпаха към ArsenalFanTV и публика от други агитки.
Разпалените, недоволни, спорещи фенове на Арсенал се превръщаха в атракция за цялата Висша лига. В същото време, социалните мрежи вече се превръщаха в бизнес, в който гледанията носеха пари.
Роби Лайл се оказа пионер в новаторски бизнес. Фенове на други отбори взеха да следват примера му, като събираха и популяризираха мнения на публиката. В петата година от съществуването си, ArsenalFanTV директно се асоциира с клуба и от Арсенал помогнаха за това като дадоха на Роби и приятелите му възможност за ексклузивни интервюта с играчите.
Каналът вече беше толкова популярен, че предизвика критики от коментатора и бивш капитан на Манчестър Юнайтед Гари Невил. Той беше възмутен от атаките на феновете срещу Венгер и разкритикува мненията, изказвани по ArsenalFanTV. От канала реагираха умно и отправиха покана към него, а той се съгласи и се включи в дискусия с Лайл и няколко от звездите на телевизията. По време на дискусията, всички изразиха далеч по-балансирани мнения, нямаше ги обичайните крайни емоции, изразявани след мачовете, нямаше и пожелания за нечия смърт.
Невил беше доволен от срещата, а британските медии взеха да обръщат повече внимание на ArsenalFanTV, докато разделението между феновете на отбора започна да става токсично. Медиите дооформиха образа на ArsenalFanTV като протестна телевизия, Роби и съмишлениците му не се възпротивиха. Създаваше се усещане, че най-честите герои на канала, отправящи най-суровите критики, са представителни за мнозинството от публиката. Но така ли беше наистина?
Когато беше свикан масов протест в близост до "Емирейтс" и се очакваха 60 000 души, всъщност се появиха едва около 200. Но това малцинство беше станало много, много гръмогласно.
През февруари 2018-а защитникът на "топчиите" Ектор Бейерин призна, че шумът от ArsenalFanTV достига до отбора. Той обясни и че е отблъснат от това, в което каналът се е превърнал. "Много е лошо, когато някой, наричащ себе си фен, изгради успеха си върху неуспехите на своя отбор. Какъв фен изобщо е той?"
Роби Лайл реагира с обяснение, че не иска да печели от провалите на отбора, а просто да дава трибуна на запалянковците. По-късно Бейерин се извини, но в крайна сметка също беше спомогнал за популярността на канала.
Разделението между феновете ставаше още по-силно, докато ArsenalFanTV изпълняваше целта си да концентрира недоволството им. В мач срещу Уест Бромич през сезон 2016/17 самолет прелетя над стадиона с банер, призоваващ Арсен Венгер да напусне. Малко по-късно над стадиона изникна друг самолет, този път с послание в подкрепа на Венгер.
Французинът определи полемичната ситуация като една от причините да напусне.
"Липсата на уважение в определен етап според мен беше срамна. Никога няма да я приема. Поведението на някои хора през сезона ме нарани най-много, защото въпреки уважението и ценностите, с които Арсенал е свързан, имиджът на клуба стана напълно неприемлив в последните няколко седмици", обясни мениджърът.
След като дойде официалната информация, че Венгер ще се оттегли, напрежението спадна. ArsenalFanTV обаче получи обвинения, че носи вина за ситуацията в клуба. Настъпи нов етап, в който ръководството на Арсенал вече не искаше да има общо с YouTube революционерите и не искаше те да използват името на клуба.
Затова каналът беше прекръстен на AFTV, както може да бъде открит и днес. С над 1 млн. души, абонирани за онлайн телевизията, тя запазва влиянието си и даже има близки отношения с някои от футболистите като Александър Лаказет и Пиер-Емерик Обамеянг. Даже когато Обамеянг получи капитанската лента, той беше упрекнат за близките си връзки с AFTV и отговори на критиките доста рязко: "Ще говоря с който си искам, когато си искам".
При новия мениджър Унай Емери резултатите отново се влошиха, което означаваше и нови популярни коментари, реакции, дискусии, интервюта от цялата общност около Роби Лайл и неговата платформа.
Забелязваше се обаче една съществена разлика.
По времето на Венгер имаше какво да бъде поставено срещу резултатите от настоящето - имаше го славното минало на мениджъра, победите, трофеите, красивия футбол. При Унай Емери се свърши търпението и на най-позитивните привърженици. Нямаше я контратезата.
AFTV просто чакаше поредната загуба, за да изсипе огън и жупел срещу играчите, треньора и ръководството. И разбира се, да отчете поредния скок в гледанията на канала.
Скоро ситуацията в Арсенал пак се промени, дойде временният треньор Фреди Люнгберг, после и уважаваният Микел Артета, около когото феновете се обединиха.
В един парадоксален обрат на съдбата, агитката насочи гнева си към Роби Лайл и AFTV. На мачовете започваха да се чуват скандирания против фенската телевизия, на места Лайл не беше допускан да влезе на стадиона.
Изненадващо, най-яростните протести срещу AFTV се случиха по време на гостувания на Арсенал, където се смяташе, че ходят някои от най-лоялните поддръжници на YouTube канала. В мач срещу Кристъл Палас се наложи Роби Лайл да напусне под полицейски ескорт заради собствената си безопасност.
В социалните мрежи AFTV все по-често е обвинявана в лицемерие. Припомняше се признание на Лайл, че е започнал да подкрепя Арсенал през 1986 г., а преди това е бил фен на Лутън. Оказа се и че той притежава на 100% фенски канал на Челси.
Роби взе да се оплаква от обиди, от заплахи, от расизъм. Вече беше негов ред да попита кой може да бъде наречен истински фен и кой не.
Един от опонентите на платформата обаче беше изтъкнал: "Има очевидна разлика между таблоидния подход на AFTV и другите фенски канали, които изглеждат по-реални и не представляват комерсиални начинания".
Макар че Лайл и приятелите му настояват, че не плащат на хората, които интервюират, чисто комерсиалният им интерес не може да бъде отречен. Те изградиха успешен бизнес и добиха популярност благодарение на това, че любимият им отбор преминава през изключително трудни години от съществуването си.
А дебатът кой е истински фен и кой не продължава с пълна сила, докато Арсенал търси пътя обратно към върховете.
