Тъй като в България разполагаме с БДЖ - алтернатива за пътуване, която много хора избягват всячески, е немислимо у нас да намери почва сравнително новата мода за "срам от летене".
В основата ѝ е ангажимента към околната среда - все повече хора се изпитват вина при полети на кратки разстояния заради огромния въглероден отпечатък, който оставят по този начин.
И заменят самолета с влак и по-чиста съвест.
Тук е и следващия шок за отрасналите с идеята за БДЖ, чиито влакове пътуват половин ден от София до Варна. За най-ефективна алтернатива на полетите при пътувания до 1100 километра са смятат влаковете.
Влакове, които се движат с поне 300 км/ч. и, естествено, са електрифицирани.
С подобна железница всеки би избрал влак пред самолет, и това може би е бъдещето на пътуването. Тъй като освен че е по-чисто и по-удобно, е и по-ефективно - по релси могат да се превозват далеч повече хора.
Затова и от 80-те години на миналия век в редица страни по света се инвестират милиарди в бързи влакове и инфраструктура.
Бързите влакове отдавна не се изчерпват с отдавна познатите "Шинкансен" в Япония и Train a Grand Vitesse (TGV) във Франция.
В последните 10 години Китай прегърна потенциала на железниците и построи релсова мрежа от 38 000 километра, върху част от която се движат най-бързите влакове на света, припомня Си Ен Ен.
В Европа на бързи железници залагат все повече в Германия, Италия Испания, Белгия и Англия и броят на страните вероятно ще расте, докато не включи всички държави на континента, с малки изключения - сещате се кои.
Търсят се и енергийни алтернативи - като влакове на батерии и дори на водород.
Дори в Африка вече има високоскоростен влак - в Мароко, а Египет планира такъв до края на десетилетието. Южна Корея, Саудитска Арабия, Тайван също са в групата, а към клуб "Над 250 км/ч" са тръгнали и Тайланд, Индия, Русия и САЩ.
Съревнованието е динамично, но към момента за най-бърз влак в света се смята "Шанхай Маглев", в Китай, който достига 460 км/ч.
Маглев - магнитна левитация, е принципът на движение под действието на магнитни сили. Тези влакове не са върху релси и не докосват повърхността. Движат се върху въздушна възглавница и заради липсата на триене развиват скорости, близки до тези на самолетите.
Маглев не е широко приета система заради високата цена на изграждането на магнитните трасета и по-големия риск за пътниците. Затова и тази линия е единствената в света, която превозва пътници - от летище Пудонг до центъра на Шанхай. 30 километровият път се взема за 7 минути и половина.
Иначе, без пътници, най-високата скорост, постигана от Маглев, е в Япония - 603 км/ч.
В Китай, който планира да изгради най-дългата мрежа от скоростни влакове в света, е и вторият по бързина влак - CR400 Fuxing. При тестове той е достигал 420 км/ч, но когато се движи по маршрут с пътници вдига 350 км/ч.
Влаковете Fuxing са разработени върху технология, внесена от Япония и Европа. Имат до 16 вагона, а капацитетът им е за 1200 пътници. Имат и системи за развлечение към седалките, безжични устройства за захранване, "умни кабини" и дори варианти за екстремно време - под 40 градуса, и за автономен режим, което ги прави единствените бързи влакове в света на автопилот.
Най-бързите им варианти - CR400, обслужват маршрутите Пекин-Шанхай-Хонконг и Пекин-Харбин. Разстоянието от над 1000 километра между столицата и северния град Харбин се взема за 5 часа. Макар и разработвана в Германия, технологията на Маглев не се използва там, нито другаде извън Азия.
Германия обаче може да се похвали с InterCity Express, който развива до 330 км/ч.
ICE е мрежа влакове и маршрути в цялата страна. Най-бързият е по 180-километровата отсечка Кьолн-Франкфурт, като машините са произведени специално за нея. И от 2002 г. вземат разстоянието за 62 минути при 2.5 часа преди това.
Обикновено ICE се движи с 300 км/ч, но е разрешено да се ускорява до 330 км/ч при закъснение. Максималната измерена скорост при тестове е 368 км/ч. Ключови при тези влакове са 16 електрически мотора, поставени в 8-вагонния влак, които осигуряват впечатляващите 11 000 конски сили.
Те се включват и в международни маршрути - до Париж, Амстердам и Брюксел. Дизайнът им е от серията "Velaro" за високоскоростни влакове на Siemens, продадена и на Испания, Русия, Турция, Китай.
Франция обаче е страната, държи рекорда на най-висока скорост на влак на релси - 574 км/ч.
Иначе тамошните TGV се движат с максималните 320 км/ч. Те се смятат и за пионери във високоскоростните влакови технологии, а във Франция свръхскоростните влакове са и традиция - още през 1955 г. френската индустрия може да се похвали с 331 км/ч, и с 515 км/ч през 1990 г.
Бързите влакове свързват Париж с Лион, Марсилия, Бордо, Нант, Брюксел и Лондон.
Със същата максимална скорост при пътнически превоз - 320 км/ч, се движат и другите легендарни влакове - японските "Шинкансен".
Те са в експлоатация от 1964 г. Повечето се движат с до 300 км/ч, но Източната линия - от Токио към Шин-Аомори, е с пределната скорост и се нарича "влак-куршум".
Всеки влак има 731 места и 32 електрически мотора с изумителните 12 900 конски сили. Направени са от лека алуминиева сплав и имат активно окачване, което позволява да се справят със завоите при най-висока скорост.
Знаковият дълъг "нос" на локомотива е специално направен така, за да намалява звуковите залпове при навлизане на тунели с висока скорост.
320 км/ч е оптималната скорост и на влаковете по линията, която свързва Казабланка с пристанищния град Танжер. Това е първата и засега единствена високоскоростна линия в Африка и оперира от 2018 г.
Кръстени са "Ал-Бурак", на митично създание, превозвало ислямските пророци. А плановете на Мароко са амбициозни - за общо 1500 км маршрути с тези влакове.
Те са направени във Франция и са като използваните там TGV Euroduplex, които са на два етажа. Част от линията все още се преустройва за движение с максимална скорост, но когато е готова, разстоянието между Танжер и Казабланка - 323 км, ще се пътува за 90 минути - при близо 4.30 часа преди това. Проектът е за 2 милиарда долара.
За момента влакът се движи с оптимална скорост в отсечката от Танжер до Кентира.
От 1992 г. Испания също е в клуб "високоскоростни влакове" и също първоначално използва внесената от Франция технология на TGV. След това обаче страната развива собствен супербърз влак и вече има най-дългата мрежа за такова придвижване в Европа - от Мадрид към Севиля, Малага, Валенсия и Барселона.
Техните влакове AVE обикновено се движат с до 310 км/ч и след десетилетия на слава на бавна и закъсняваща железопътна мрежа променят имиджа на местните влакове.
И, може би малко неочаквано, в клуба е и Италия, която от 2017 г. също може да се похвали с машини, които, при превоз на пътници, се движат с до 300 км/ч. Това са "Червените стрели" на държавните железници и са пуснати в отговор на конкуренцията от частни услуги в ЖП сектора в страната.
"Червената стрела" може да вдига до 400 км/ч, има 10 000 конски сили, задвижвани от електричество.
Дългите 200 метра влакове имат по 457 места, разпределени в 4 класи - от стандартна до суперлуксозна - само с 10 места, които всъщност са разпъващи се фотьойли, обслужвани на място от стюардите.
"Червената стрела" свързва Торино, Милано и Венеция с Болоня, Флоренция, Рим и Неапол.
А тази година с нея се очаква и бърза връзка Милано-Париж.
Също с 300 км/ч се движи и влакът между свещените градове Мека и Медина в Саудитска Арабия, сред адската горещина на пустинята и пясъчните бури.
За целта се използват испански електрически влакове, специално модифицирани за пустинята и 50-традусови температури.
С тях пътят от 450 км се взема за два часа. Ако се пътува с кола, това може да отнеме до 10 часа.
Влаковете са с 13 вагона за по 417 пътници, а общо капацитетът е за 60 милиона пътници годишно. Това е от особена полза по време на Хадж, когато над 2 милиона поклонници се насочват към Мека и Медина.
Е, тук нямаме такъм наплив, и жегите не са такива, а и разстоянията - явно ще минем и без свръхбърз влак.
