Илон Мъск се превърна в най-голямата звезда на Силициевата долина след смъртта на Стив Джобс.
Самонаправил се милиардер, програмист и инженер, както и прототип на Тони Старк - героя на Робърт Дауни-Джуниър в "Железният човек", Илон Мъск вече се появи на кориците на Fortune и Time.
През 2013 г. Atlantic го постави начело на класацията си за "най-великите изобретатели на нашето време", след като получи номинации от ръководителите на Yahoo, Oracle и Google. Последователите на Мъск вярват, че това е човекът, който пише историята на технологията.
Или както пише Fortune: "неговият гений, визионерство и размахът на амбициите му го превръщат в човешкото лице на бъдещето".
Компаниите на Мъск имат потенциала да правят фундаментални промени в съответните сектори. Но все пак, историята на техния напредък - и по-специално, ролята на самия Мъск - може да ви се стори леко остаряла.
Идеята за "великите хора", които задвижват прогреса, става популярна още през 19 век.
През 1840 г. шотландският философ Томас Карлайл пише, че "историята на човешките постижения е по същество история на Великите хора, които са работили на този свят".
Много скоро обаче критиците поставят под въпрос този едноизмерен възглед и твърдят, че историческата промяна е задвижвана от сложна смесица от тенденции, а не от постиженията на конкретна личност.
Днес повечето експерти по история на науката и технологията отричат твърдението, че най-големите иновации са предизвикани от "някой самотен изобретател, който разчита единствено на въображението, амбициите и интелекта си", казва Даниел Кевълс, историк в Йейлс.
Впрочем, успехът на Мъск нямаше да бъде постижим без държавното финансиране на базовите научни изследвания, както и субсидиите за електромобилите и фотоволтаиците.
Той печели най-вече от иновациите в производството на батерии, слънчеви панели и космическия транспорт.
Приносът му към създаването на технологичното поле, в което работи, е също толкова голям, колкото приносът на руснаците за "създаването" на суровата зима, благодарение на която побеждават Наполеон.
Въпреки това в медиите и в бизнес-средите продължава да се налага моделът на "великия човек" Илон Мъск, включително със заглавия "Неговият план за промяна на начина, по който светът използва енергията" или собствените му претенции "да промени историята".
Проблемът не е само в това, че този вид портретизация е некоректна и несправедлива спрямо всички останали инженери, които допринасят за развитието на новите технологии.
Но докато митът за "свръхчовека" доминира в общественото разбиране за развитието на технологиите, той заплашва да подкопае структурата, която е необходима за бъдещите иновации.
"Илон Мъск" е биографична книга - бестселър, написана от Ашли Ванс, която описва личния и професионален път на Мъск. Биографията му се опитва да обясни как точно "постоянната му воля за разрешаване на невъзможни задачи" го е превърнала в "божество от Силициевата долина".
Мъск е роден в Южна Африка през 1971 г., но се мести в Канада на 17-годишна възраст. Започва да работи като чистач в парното отделение на дърводелска фирма, но успява да се прехвърли на стаж в банков клон.
След като завършва физика и икономика в Канада и в Уортън Скуул към Университета в Пенсилвания, той се записва в програмата за докторанти в Станфорд, където остава само няколко дни.
Вместо да се занимава с доктората си, той става съосновател на компанията Zip2, която предлага онлайн-карти по различни браншове - "примитивен модел на Google Maps, комбиниран с Yelp", както го описва Ванс.
Въпреки че не е най-съвършеният програмист, Мъск работи денонощно и спи на "стол-барбарон до бюрото си". Мъск е готов да заложи личния си живот, за да надгражда платформата си, казва бивш негов служител. След като Compaq купува Zip2 през 1999 г., Мъск участва в създаването на компания за онлайн-финансови услуги, която впоследствие се трансформира в PayPal.
По това време той "започва да налага отличителния си стил - да навлиза в ултрасложен бизнес, без да се притеснява от факта, че има съвсем бегли познания по нюансите на индустрията".
Когато eBay купува PayPal за 1,5 млрд. долара през 2002 г., Мъск се сдобива със средствата, необходими за сбъдването на две от мечтите му, с които смята, че може да промени света.
Създава SpaceX с цел да произвежда по-евтини космически ракети, които да улеснят научните изследвания и космическия транспорт.
След като инвестира над 100 млн. долара от личното си богатство, Мъск събира инженери с опит в аеронавтиката, построява завод в Лос Анджелис и започва да организира тестови изстрелвания на ракети от отдалечен остров между Хаваи и Гуам.
В същото време, Мъск съосновава Tesla Motors, които започват да развиват производството на батерии и електромобили. С течение на годините той култивира своя медиен образ като "наполовина плейбой, наполовина космически каубой", пише Ванс.
Мъск се опитва да се наложи като едноличен титан, който не обича да споделя славата за постиженията си. Например инженерите в SpaceX "изпадат в колективен гняв всеки път, когато Мъск обяви в медиите, че е създал дизайна на ракетата Falcon "почти сам-самичък", пише Ванс във връзка с един от по-ранните модели на компанията.
Всъщност, Мъск зависи изцяло от хората с по-голяма техническа експертиза в производството на ракети и автомобили, с повече експертиза в аеронавтиката и енергетиката, а и с по-добри умения за организационно управление.
Онези, които оцеляват под ръководството на Мъск, са работохолици, склонни да се лишат от обществено признание.
SpaceX се управлява от Гуин Шотуел, президентът на компанията, която отговаря за оперативното ръководство и за сложните преговори с външни партньори. Tesla се управлява от Джей Би Строубъл, главният мениджър "Технологии", на когото се дължат най-големите технологични постижения на компанията.
Шотуел и Строубъл са част от "верните служители, от които се очаква да останат в сянка завинаги", пише Ванс.
Всъщност, много по-голям принос към инженерните постижения на Tesla има Мартин Еберхард, един от съоснователите и пръв изпълнителен директор на компанията. Той влезе в тежък конфликт с Мъск и напусна Tesla преди години.
Компаниите на Мъск също разчитат на подкрепа от държавния сектор, както и на подходящата среда - реалност, която Мъск се опитва да омаловажи.
"SpaceX функционира в продължение на години благодарение на технологии, финансирани с бюджетни средства, както и на подкрепа от държавата", пипе Мариана Мацукато, икономист в Университета в Съсекс и автор на книгата "Страната на предприемачите".
През 2008 г. след три неуспешни опита SpaceX най-после изстрелва първата си ракета, която осигурява на компанията договор за 1,6 млрд. долара с НАСА за полети до Международната космическа станция. Години по-късно, повечето поръчки и планове на компанията са свързани с полетите до МКС, която съществува само благодарение на публични инвестиции.
Основната технология на космическия транспорт зависи изцяло от научни изследвания, спонсорирани от НАСА.
Не трябва да се отричат иновациите на самата компания - особено намаляването на разходите по изстрелването на ракетите.
Но SpaceX не е двигателят на бъдещите космически изследвания. Компанията черпи ресурси от огромно поле с технологии и висококвалифицирани експерти, които са съществували и преди създаването на SpaceX. Компанията на Мъск функционира в момент, в който държавната помощ за НАСА намаля рязко, а правителството приватизира ключови елементи от космическия транспорт.
По същия начин, успехът на Мъск в Tesla се базира на държавни инвестиции и политическа подкрепа за чистите технологии. Tesla разчита на литиево-йонни батерии, които са разработени още през 80-те години на 20 век със значителното финансиране от страна на Министерството на енергетиката и Националния научен фонд.
Tesla печели много от гарантираните заеми и държавните и федерални субсидии.
През 2010 г. компанията сключва договор за заем с Министерството на енергетиката за 465 млн. долара. Според споразумението Tesla трябва да произвежда акумулатори, от които могат да се възползват и други компании, като обещава да произвежда електромобилите си в САЩ.
Освен това, Tesla получава 1,29 млрд. долара под формата на данъчни облекчения от щата Невада, където изгражда "гига-завод" за производство на батерии за автомобили и битови потребители.
Компанията се възползва от голям набор от заеми и данъчни кредити, включително отстъпки за потребителите й, които възлизат на още 1 млрд. долара, твърди Los Angeles Times.
Впечатляващо е, че Мъск продължава да държи на своята версия за успеха си, в която липсва признанието за значението на подкрепата от страна на държавния сектор. Звучи ли ви познато?
Мъск е обладан от дизайна на дръжките на вратите или тъч-скрийна в електромобилите на Tesla, точно както Стив Джобс налагаше фокуса върху продуктовия дизайн, въпреки че не е създал най-важните характеристики на Mac, iPod и iPhone.
Коректният прочит на историята на Apple би трябвало да признае приноса на хора като дизайнера Джонатан Айв, но и значението на специфичния исторически контекст, в който се случиха иновациите на Apple.
"Няма нито една важна технология в iPhone, която да е реализирана без държавно финансиране", казва икономистът Мацукато.
В това число влизат безжичните мрежи, интернет, GPS, тъч-скрийн дисплеят, дори персоналният асистент Siri, който функционира чрез гласово разпознаване.
Apple просто комбинира тези технологии по нов и впечатляващ начин. Но постиженията на компанията се базират на дългогодишни обществени инвестиции.
Наистина ли смятате, че ако Джобс и Мъск не се бяха появили, нямаше да има революция на смартфоните или скок в интереса към електрическите превозни средства?
Това е важно, защото митът за "свръхчовека" струва скъпо.
Някои хора използват "величието" си като извинение за наистина възмутително поведение. Мъск е известен с унизителното си отношение към инженерите си, както и с това, че уволнява служителите си за секунди. През 2014 г., когато асистентката му (посветила 12 години от живота си на Tesla и SpaceX) помолила за повишение на заплатата, той директно я изгонил.
Както казва Ванс, Мъск е "най-големият си враг".
Вместо технологичните лидери да се поставят на пиедестал, трябва да се проявява разбиране за причините за успеха им в конкретния контекст.
В противен случай публичните инвестиции ще се обезценят, а сривът на подкрепата от обществените структури и образователни програми може да постави в риск бъдещето на иновациите.
