Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кучета роботи с картечници: Това ли е бъдещето на войната

Oще сме доста далеч от Терминаторите, водещи след себе си роботизиран апокалипсис, но е хубаво да имаме едно на ум Снимка: YouTube
Oще сме доста далеч от Терминаторите, водещи след себе си роботизиран апокалипсис, но е хубаво да имаме едно на ум

Годишната конференция на Асоциацията на американската армия е едно от най-големите изложения зад Океана, където различни компании в областта на технологиите и сигурността представят свои продукти. Всяка година там могат да бъдат видени прототипи и модели на най-новите оръжейни технологии.

На последното издание, проведено през тази седмица, бе представено нещо наистина различно и необичайно. Иновативен, но в същото време и доста провокативен модел, който предизвиква немалко противоречия и дискусии.

Става въпрос за съвместния прототип от технологичната компания Ghost Robotics и производителя на оръжия SWORD International, наречен Special Purpose Unmanned Riffle (SPUR).

Най-просто казано това представлява робот във формата на куче, който има монтирана оръжейна система гърба си.

Като спецификации машината може да се похвали със сензори за нощно виждане, 30x оптическо увеличение, както и обват от около 1,2 км. Що се отнася до въоръжението, то е 6,5-милиметров автомат МК-17 Gungnir, производство на SWORD. Като алтернативни варианти има възможност да се интегрират и различните модели от семейството на автоматичните AR-15/M16, както и сходни, по-едрокалибрени оръжия.

Не е обявено обаче как се осъществява презареждането и също така с колко муниции разполага SPUR. Другото нещо, което не се знае е до каква степен системата е автономна и има възможност да действа самостоятелно. Според информациите, предоставени от прозводителите, SPUR може да бъде програмиран от разстояние да използва оръжието си и след това да го обезопасява. Все пак най-вероятно на първо време системата ще бъде изцяло контролирана от човек и ще бъде с лимитиран капацитет за автономност.

"Заради своите сложни сензори, SPUR има капацитет да действа в различни условия, както през деня, така и през нощта", пише в информацията на сайта на SWORD International. "Отбранителна система SPUR представлява бъдещето на безпилотните оръжейни системи и това бъдеще вече е тук."

Съвсем естествено е армията първа да прояви интерес към подобна технология. Първи бройки от въоръжения робот от около година насам преминават различни тестове в 325-и ескадрон от авиобаза "Тиндъл" във Флорида, а на дневен ред се обсъжда и внедряване на системата и в други части. Основният акцент върху изпитанията е да се видят възможностите на робота като средство за разузнаване.

Сама по себе си системата SPUR едва ли ще представлява революция в роботиката или военното дело, но дава възможност за натрупване на ноу хау и опит, които да бъдат използвани за внедряването на бъдещи подобни технологии.

Всъщност роботи като SPUR съвсем не са новост.

Подобни четирикраки машини се произвеждат вече от няколко места, а най-известната от този род е дело на екипа на Boston Dynamics - кучето робот Spot, което може да изпълнява един много сериозен набор от дейности и вече се произвежда серийно. 

Във военното дело безпилотните технологии също са познати, като вече повече от две десетилетия на въоръжение са въведени всякакви видове дронове, които могат да летят, плуват или да се движат по земя. Даже съвсем наскоро френската армия тества няколко модела на Spot при свои учения.

SPUR обаче е нещо по-различно. Той определено не е първият робот или първият дрон. За първи път обаче се появява подобна, която е едновременно въоръжена и в същото време е направена така че да наподобява живо същество - в случая куче.

Роботи на колела и вериги се използват отдавна и по принцип са много лимитирани в начините за придвижване и изобщо в мобилността си. Казано с други думи, те не могат да изкачват стълби, да се катерят или да вършат други подобни дейности, което от своя страна изисква и много по-малко данни за обработка от страна на компютъра на системата.

Машина с крайници обаче на теория може да се придвижва в много по-разнообразни и трудни терени, но в същото време изисква огромен капацитет от страна на софтуера и хардуера. Доказателство е самият SPUR, който трябва да извършва по 2000 компютърни калкулации в секунда за всеки един от четирите си крака, само и само, за да може да върви в права линия.

Това обяснява и защо роботи с крайници за момента изглеждат доста тромави и допотопни, далеч от това, което имаме като представа от научната фантастика.

Тенденцията обаче едва ли ще продължи дълго. В близкото бъдеще неизменно ще се появяват все по-подвижни и мобилни роботи, а SPUR прави една голяма крачка именно в тази посока.

Робот, който може да ходи, тича, скача и изобщо да се навигира самостоятелно, по дефиниция придобива едно ниво на автономност. Следващата стъпка е машината да започне отчасти да взема сама решения за изпълнението на задачи и да се адаптира автоматично към променяща се среда.

А оттам достигането до изкуствения интелект става просто въпрос на време.

Макар и сам по себе си да представлява най-вече софтуер и има безкрайно много приложения, особено в армията, изкуственият интелект неизменно се свързва и с роботиката и най-вече етиката. Затова и учени от различни полета на знанието от десетилетия обсъждат различните социални, икономически, законови, технологични и философски предизвикателства по отношение употребата на мислещи роботи.

В този смисъл военното дело, в качеството си на традиционен консуматор и стимулатор на иновации в технологиите за най-ефективни начини на убиване, винаги е представлявало източник на особени притеснения за мнозина. А SPUR се явява олицетворение именно на тези притеснения.

Така че дори и за момента идеята за куче робот с картечница на гърба да звучи леко комично, все пак остават достатъчно поводи за дискусии и дебати.

Все още сме доста далеч от образа на Терминатори с човешки образ, водещи след себе си роботизиран апокалипсис, но е хубаво да имаме едно на ум.

Най-четените