Gucci навършиха 90 години и като се има предвид, че индустрията на луксозните стоки рядко изостава в това да ни поднася последните новини около големите марки, дори и все още да не знаете за този рожден ден, скоро ще научите за него.
Марката не се свени да подчертава богатата си история
Празненствата около рождения ден включват изложба на дамска колекция от дрехи, носещи духа на марката от 70-те години на миналия век. Това е ерата на "Halston, Gucci и Fiorucci", в което се убедиха и всички посетители на изложбата в "Studio 54".
След това идва ред и на наскоро показания Gucci Fiat 500, който се продава на цена $19 000 и е характерен с червено-зелената ивица, разположена под прозорците на вратите. Междувременно тази седмица колекцията Gucci 1921 ще бъде пусната по магазините, като ще бъде представена под новата търговска марка "G Gucci 1921", която подчертава богатата история на марката.
Фрида Джанини, творчески директор на Gucci от 2005 г. насам, споделя, че "с тази специална възпоменателна колекция исках да отдам дължимото на иконите, майсторската работа и луксозните материали, с които модната къща стана известна, след откриването й от Гучио Гучи... всяха дреха от колекцията разказва приказка, която е една от главите в историята на модната къща".
В този ред на мисли чантите от колекцията "1921" - New Jackie и Horsebit Chain, са нещо повече от поклон към обожавалата Gucci в пика на известността си някогашна първа дама на САЩ (Джаки Кенеди - бел.р.) - и към корените на Gucci в конния спорт.
Оригиналният зелен цвят на Gucci (малко по-светъл от състезателните цветове и малко по-тъмен от смарагдовия) очертава мокасините, които са се превърнали в неизменна част от гардероба на всеки стилен мъж или жена от десетилетия насам. Те се носят от всички - от богатите европейски джетсетъри, които не стъпват никъде другаде, освен в първа класа на самолетите, до младите, но твърде елегантни студенти.
Джоди Фостър някога караше скейтборд, носейки чифт такива мокасини.
След тях последваха и часовници, гривни, портфейли и куп други неща, всяко едно от тях направено от хубава и екзотична кожа, с която Gucci първоначално изгради името си, и оцветено във всички цветове и материи, за които би могъл да мечтае един Gucci маниак.
Въпреки кризата, Gucci могат да се похвалят с рекордни продажби
В наши дни, въпреки нестабилния икономически климат, бизнесът за Gucci процъфтява - фирмата-майка на Gucci, PPR ("Pinault, Printemps La Redoute") отчита двоен ръст на продажбите на марката навсякъде - с изключение на Япония - за първото тримесечие на тази година.
В скорошно интервю с Джанини, публикувано от модното издание "Women's Wear Daily", тя заявява: "След като експериментирахме с всички лица на модата и черпихме вдъхновение от всичко - като започнем от Дейвид Бауи и стигнем до Русия, мисля, че през последните години вече сме синтезирали, редактирали и изчистили линията си".
Нейната тайна е елегантността, която се корени в традицията на класическата буржоазна мода, превъзнасяна от Ив Сен Лоран, но с италиански привкус на сексуалност, която отпуска нещата и ги прави по-спокойни: по-експресивни, отколкото потиснати.
Почеркът на Джанини наистина е повлиян от историята на Gucci: "Бях толкова очарована, когато за първи път посетих архивите, които са пълни с невероятни предмети - и е изключително забавно да придаваш нов живот на всеки един от тях".
Семейната фирма дълго се е мятала между върхове и спадове
Когато Гучио Гучи, син на занаятчия от Флоренция, отваря магазина си за кожени стоки през 1921 г., едва ли е предвиждал, че поставя основите на една от най-влиятелните и почитани световни луксозни марки - една от малкото, която се харесва на мъже и жени от всички възрасти и класи.
Г-н Гучи преди това е работил в хотел "Савой" в Лондон и поради това е бил добре запознат с изискванията към куфарите на европейските аристократи, които снабдявал с всякакви приспособления за пътуване, включително куфари и сарашки стоки, всяка от които се отличавала с иконографията на стремена и юзди.
Както при повечето италиански империи за луксозни стоки, Gucci също е семейно управлявана. В последвалите десетилетия към Гучио се присъединили и синовете му Родолфо, Алдо, Уго и Васко, които намерили евтин заместител на кожата под формата на щамповани ленени платна (тяхна версия се появява и в колекцията "1921") и създали логото на Gucci, което познаваме и до днес, и гореспоменатите зелени ивици.
В началото на 60-те години на миналия век Gucci започва да създава и дрехи, а през 1966 година специален шал с флорални мотиви е изработен за принцеса Грейс Монакска.
През 70-те и 80-те години на миналия век, Gucci се разраства в световен мащаб, като диверсифицира и лицензира разрастващата се и все по-масово достъпна гама от продукти. Подобно присъствие навсякъде си има своята цена - и марката, която дотогава е свързвана предимно с елитизма, започва да губи блясъка си.
През 1983 г. Родолфо умира и на негово място идва синът му Маурицио. По това време Gucci не само е преекспонирана, но и е обременена от семейни войни и интриги, като същевременно се намира на крачка от банкрута. Маурицио продава половината акции на компанията на инвеститорска група от Бахрейн в края на 80-те години, а с останалата половина се разделя през 1993 г.
Спасителят идва през 1990 г. - в лицето на Том Форд
Невероятният обрат на събитията за Gucci се дължи предимно на Том Форд, който някога е открит от творческия директор на Gucci Доун Мелоу, която го наема като дизайнер на женски облекла през 1990 г. Пет години по-късно, Доменико Де Соле поема поста на изпълнителен директор на модната къща - и след като прави Форд новия творчески директор, си поставя за цел да лансира наново марката.
Де Соле и Форд, считани за "дрийм-тим" в модния свят, изкупуват обратно всички лицензи, а впоследствие откровено декадентските и заредени с огромни дози сексапил колекции на Форд, както и изключително силните рекламни кампании, дело на Марио Тестино, постигат всичко останало.
Подкъсените кадифени панталони в комплект с тениски по тялото, носени над пъпа, се връщат към седемдесетте - и правят тази ера отново модерна. По-късно техно-стреч кройките и заострените токове от блестящ метал стават спътници на възраждането на подиума на стила от 80-те години от други дизайнери. Налага се да сложат бариери, за да удържат всички желаещи да присъстват на ревютата на Gucci в Милано.
Междувременно продажбите растат със завидни темпове - до такава степен, че през 1999-а френският гигант LVMH ("Louis Vuitton Moet Hennessy") пробва да извърши вражеско поглъщане на Gucci, само за да бъде разгромен от големия си съперник PPR, който понастоящем притежава модната къща.
Ерата "Джанини" - нов, но все така успешен завой за Gucci
В епогея на своята кариера и в изблик на публичност през 2004 г., Форд и Де Соле се разделят с Gucci, а година по-късно, след успешното повторно лансиране на флоралните щампи върху цяла серия от чанти, Фрида Джанини, сравнително непознатата дизайнерка, която работи съвместно с Форд върху аксесоарите, го замества като творчески директор.
Самата тя признава, че й е отнело доста време да се приспособи към новата си позиция. В Gucci Том Форд беше дизайнерът суперзвезда, докато, обратно на него, Джанини е по-скромна, но въпреки това изключително талантлива.
Не можем да отречем, че тя вече се е издигнала до нивото на нелекото предизвикателство, което бяха проектите на Форд, после пое отговорността за мъжките облекла, премина в парфюмите - и ръководи рекламата. Благодарение на нея, модната къща продължава да процъфтява.
Що се отнася до рождения ден... Празненствата ще прераснат в едно незабравимо парти, което ще се състои тази есен къде другаде, ако не във Флоренция. Всяко голямо име от бранша несъмнено ще бъде там - и ще празнува както дълголетието, така и нестихващия успех на една от най-известните марки в дизайнерската мода.
