Замислете се за всички хора, с които общувате през деня, месеца, годината. Много души, с които обменяте поздрав или топла прегръдка, бърборите или провеждате задълбочен разговор. Всички онези, които по някаква случайност населяват света ви.
След това се запитайте кои сред тях са приятелите ви - истинските приятели. Скорошно проучване показва, че само около половината от приятелствата, които считате за важни, са споделени. Това означава, че някой, когото смятате за свой приятел, може би не ви харесва толкова много. Или обратното - когато някой, когото слабо познавате, твърди, че ви е най-добрият приятел.
Това е изумително откритие, което доведе до множество дискусии сред психолози, невролози и експерти по организационно поведение, социолози и философи. Някои обвиняват вродения оптимизъм на човешките същества, ако не егоцентризма, за разликата между предполагаемите и истинските приятели. Други извеждат на преден план неразбирането на идеята за приятелство в епоха, когато „приятелство" се използва като глагол в социалната мрежа, а отношенията лесно се променят с едно движение на екрана на смартфона. Това е притеснително, защото истинността на приятелствата на човек има огромно влияние върху здравето и благополучието му.
„Хората не обичат да чуват, че такива, които мислят за свои приятели, не ги възприемат като приятели", казва Алекс Пентланд, изследовател от Масачузетски технологичен институт и съавтор на изследването.
Научният труд анализира приятелските връзки сред 84 души (на възраст между 23 и 38 години ) от курс по бизнес мениджмънт, карайки ги да класират в скала от едно до пет близостта си с другите от „Не познавам този човек" до „Един от най-добрите ми приятели". Чувствата се оказват споделени в 53 процента от случаите, а очакването за реципрочност съществува при 94 процента. Данните съвпадат с изводите от няколко други изследвания през последното десетилетие, в които са изследвани над 92 000 субекта, а реципрочността съществува при между 34 и 53 процента от случаите.
Според Пентланд това може да се дължи на самооценката на човек за самия него. Но проблемът може да бъде много по-дълбок от неразбирането какво е приятелство. Питайте хората как дефинират приятелство и ще получите неудобна тишина, последвана от „ами...", „ъъъ...."
„Трудно е да опишеш приятелството", казва Александър Нехамас, професор по философия в Принстън, автор на книга, посветена на приятелството. „По-лесно е да кажеш какво не е приятелство", казва той. По думите на Нехамас, става дума не за това да те поканят на ваканция или бягане на скуката. То е като красотата от изкуството - нещо, което се запалва надълбоко в нас и ценим заради самото него.
„Да третираш приятелите си като инвестиция или като стока е анатема на цялата идея за приятелство", казва Роналд Шарп, преподавател по английски, който води курс за литературата на приятелството.
„Не става дума за това какво може да направи някой друг за теб, а за това какви ставате двамата в присъствието на другия", казва той. Според неговата дефиниция, приятелите са хората, които си даваш време да разбереш и които разбират теб.
Тъй като времето ни в света е ограничено, ограничен е и броят на приятелите, които човек има.
Психологът Робин Дънбар разделя приятелството на „пластове". На върха са един-двама души - половинката и най-добрият приятел, с когото общуваш всеки ден. Следващият слой съдържа до 4 души, към които си привързан, имат нужда от време и внимание всяка седмица, за да поддържате приятелството си. Надолу се подреждат по-далечни приятели, с които прекарваш по-малко време и имаш по-слаби връзки. Ако не общувате непрекъснато, те лесно изпадат в списъка на познатите - с тях се държите приятелски, но не са ви приятели.
„Времето и емоционалният ни капитал са ограничени, затова имаме само пет джобчета, в които пазим най-силните връзки", казва Дънбар.
Приятелството е трудно в свят, в който всеки е учен, че да разчита на някого е признак за слабост, а силата е в това да не позволяваш на другите да ти повлияят. Приятелството от друга страна изисква да си уязвим, да разкриваш за себе си неща, които не пасват с публичния ти образ от Facebook или Instagram.
Да повярваш, че връзката ще се запази и дори може да се подсили, въпреки слабостите и несполуките ти, е риск, който не много хора искат да поемат.
Медици твърдят, че плитките и несподелени приятелства имат негативен ефект върху здравето. Те водят до чувство на самота и изолация, което увеличава опасността от смърт също както цигарите, алкохола и наднорменото тегло.
В присъствието на истински приятел аспект на блуждаещия нерв ни кара да се чувстваме спокойни за разлика от начина, по който се чувстваме, когато сме с непознат или с някой, който ни съди. Ако нямаме истински приятелства, това усещане липсва и се чувстваме напрегнати през цялото време, което пък прави създаването на дълбоки връзки трудно.
Важно е да идентифицираме кои сред хората, с които се сблъскваме всеки ден, са наши истински приятели. Кой намира време за вас? Чуя компания ви обогатява и ви кара да се съживявате? Кой би ви липсвал? На кого бихте липсвали? Може и да няма обща дефиниция за това какво е приятелство, но всички приятелства имат една обща характеристика - оформят ни, създават други измерения, през които да виждаме света. За добро или зло, това зависи и от подбора ни на приятели. Както казва поговорката: „Покажи ми приятелите си, за да ти кажа какъв си".
