Един от най-бруталните случаи на лов на вещици в Европа се е състоял тук - в град Вардо, разположен над Арктическия кръг по суровите брегове на най-североизточните райони на Норвегия, място, превърнато в модернистичен мемориал.
Над 40 000 души, обвинени в магьосничество, са избити през 17 и 18 век, като в малките рибарски селца в Норвегия има случаи на ужасяващи съдебни процеси срещу „вещици".
На границата на разбиващите се вълни на Баренцово море се намира далечното градче Вардо, известно като "вещерската столица на Норвегия".
Преди 400 години, Вардо тръгва на кръстоносен поход, за да се отърве от вещерството. В продължение на повече от век - между 1593 и 1692 г. - тук са проведени над 140 процеса срещу вещици.
Поне 91 души, мъже и жени, са били обявени за виновни в магьосничество и изгорени на клада или изтезавани до смърт.
Броят им може и да не е толкова голям като на този на други места в Европа, но в слабо населените територии на северна Норвегия той засяга непропорционално голям дял от населението.
Около една трета от тези процеси са конкретно насочени срещу местното население "саами" на Норвегия, което бива подозирано в практикуване на традиционни ритуали за лечение.
Убийствата се случват на вълни - първата е около 1620 г., втората - в началото на 60-те години на 17 век, когато 20 от обвинените 30 души са убити.
Делата срещу тях са били старателно документирани, което дава на съвременните историци поглед към обвиненията и аргументите, които са подхранвали лова на вещици
Свидетелските показания от това време разкриват, че магьосничеството се е считало за нещо, което се поглъща - то е идвало под формата на "магически омърсено" мляко, хляб или бира.
Според статия на историка Рун Бликс Хаген от Арктическия университет в Норвегия, внезапният пик на обвинения в магьосничество се е случил след особено тежка коледна буря, причинила смъртта на 40 рибари в началото на 17 век.
Били са нужни три години за прокарване на законодателство, позволяващо масово преследване по обвинение в магьосничество, но след като то е било гласувано, във Вардо са преследвали заподозрените с особено голямо усърдие.
Така например, когато местна жена разказала пред съда как вещиците са връзвали възли и са правили магии, които са причинили корабокрушенията, тя веднага е хвърлена в морето. След като успяла да изплува на повърхността, е обявена за вещица и убита.
През въпросната 1621 година още много жени са последвали трагичната й съдба, след като били обвинени и признати за виновни в магьосничество. Много от тях са изгорени на клада, докато други са изтезавани до смърт.
Географската отдалеченост вероятно е имала някаква връзка с жестокостта, с която вещиците са били преследвани в Северна Норвегия.
Според историка Лив Хелене Вилумсен, има вярване, според което "злото може да бъде открито на север и дори входът към ада е бил на север. В Европа е царяла представа, че хората от севера са по-склонни на вещерство и злост, отколкото тези на други места."
През 2011, тези жертви получиха официално признание.
Мемориалът Steilneset бе открит от кралицата на Норвегия на същото място, където са били екзекутирани 91 души, нарочени за „вещици".
Паметникът е създаден от двама световноизвестни творци: швейцарския архитект Петер Зумтор и френско-американската художничка Луиз Буржоа.
"Залата на паметта" на Зумтор е поразително проста: дълга кръстовидна рамка, съдържаща коридор с 91 лампи. Всяка от тях осветява прозорец и плака, която разказва историята на мъжете и жените, убити заради свидетелства по време на процеса срещу тях.
Зумтор описва творческия си процес пред сп. ArtInfo: "Резултатът е свързан с две неща - има линия, която е моя, и точка, която е нейна... Инсталацията на Луиз е по-скоро на тема изгарянето и агресията, а моята инсталация е по-свързана с живота и емоциите [на жертвите]."
До коридора се намира творбата на Буржоа: черна стъклена кутия, съдържаща постоянно горящ стол в средата й. Отгоре три огледала отразяват огъня. Тя дава на творбата си уместно драматично заглавие: "Прокълнатите, обладаните от духове и обичаните."
