В късните часове на петък срещу събота, няколкостотин души са се събрали под приглушените светлини на бар в центъра на Осло. Заведението вече привлича сериозен интерес. Отворено е само преди седмица, но опашките от желаещи да влязат вече се извиват по улицата.
Интериорът не се различава особено от останалите барове в Осло - картини в рамки по стените, осветявани със свещи, бъбрива атмосфера и звук от почукване на бирени чаши. С една малка разлика. Тук всяка маса и плот са заети от хора, които играят шах.
Наричат го "Ефектът на Магнус" по името на прочутия норвежки световен шампион Магнус Карлсен. Почти всеки в Норвегия вече имат отношение към шаха. За играта се говори по телевизията, във вестниците, навсякъде, по всяко време.
27-годишният Карлсен е лидер в световната класация на шахматистите през последните осем години. Спечелил е последните три световни първенства, а през ноември се сблъска с 26-годишният американец Фабиано Каруана в опит да защити четвърта титла.
Ефектът на Магнус описва множество социокултурни феномени, които придружават възхода му - начинът, по който Карлсен се превръща от младеж от Тонсберг в един от най-известните хора в страната; начинът, по който телевизионните продуценти превръщат сравнително тягостен за зрителя спорт в зрелище; начинът, по който милиони норвежци интегрират шаха в живота си.
Ефектът на Магнус се забелязва повсеместно. В страна, в която живеят близо 5 милиона души, около половин милион души играят шах редовно онлайн (по данни на норвежката федерация по шахмат). Магазините едва смогват да задоволят търсенето за шахматни дъски. Подкастите за шах са на челни места в класациите в Норвегия.
Играта се вижда и от екраните на мобилните телефони на хората в градския транспорт. Децата се събират за игра на шах по домовете на приятелите си, докато родителите им правят тематични "шахматни" партита.
Шахът е навсякъде в Норвегия и някак е успял да се превърне в мода.
Магнус Карлсен става гросмайстор на 13-годишна възраст. За първи път оглавява световната ранглиста през 2010 г. Отначало това не е достатъчно, за да зарази норвежците с треската към играта. Нужна е сила, която да обясни на масите колко вълнуващ може да бъде шахматът и колко важни са уменията на бележития им млад сънародник.
С тази задача се заема NRK - националната държавна телевизия на Норвегия.
През 2013 г. когато Карлсен се подготвя да участва в първото си световно първенство, обществената медия взима смелото решение да излъчи на живо цялото събитие. Рискът за телевизията е огромен. Обичайната професионална партия шах не е нищо повече от двама мъже в черни костюми, които се взират в масата с ръце на главата.
Световното първенство се развива в серия от 12 срещи на принципа "най-добрият печели". Една отделна игра може да продължи с часове, а цялото състезание - над 2 седмици.
Норвежката държавна телевизия обаче разработва формат в стил "токшоу", снима в студио пред жива публика, представя играта през цветни графики, включва анализи от експерти по шахмат, известни телевизионни водещи и национални знаменитости, които се интересуват от играта.
Програмата на NRK се превръща в хит. Финалът на световното през първата година привлича средно 335 000 зрители. През следващата година решителната среща се гледа от 572 000 души. През 2016 г. зрителите на финала са средно 764 000 души, което е 56% от националната зрителска аудитория.
Манията по шахматните предавания е отражение на една от най-отличителните норвежки иновации на 21 век - бавната телевизия, т.е. програма, в която видимо не се случва почти нищо в доста продължителен период от време.
През 2011 г. милиони зрители включват телевизорите си, за да гледат пряко предаване на круизен кораб, който се движи покрай бреговата ивица на Норвегия. Оттогава дългите телевизионни формати, посветени на занимания като цепене на дърва, плетене на пуловери или паша на елени, привличат все повече хора пред екраните.
Това се отнася и за шестата партия между Карлсен и Каруана, която продължава 6:30 часа и се развива в 80 хода. NRK отчита, че прякото предаване на срещата е събрала 1/4 от националната телевизионна аудитория.
Въпреки че един ход може да отнеме около половин час размисъл на играча, шахматът не влиза в точното определение за бавна телевизия.
Интересът на зрителите се поддържа през цялото време благодарение на студиото с двама водещи (един от които е професионалният шахматист Торстен Бае). Репортерката Хайди Ронайд се включва с разговори със зрителите, настроението се поддържа приятно, разказват се шеги, анализират се досегашните ходове и се прогнозират следващите стъпки, докато за зрителя остава специфичното, съвсем норвежко усещане, че гледа шахмат в хижа.
На екрана се показва и графика, в която се представят шансовете за победа в реално време - инструмент, помагащ на аудиторията да разбере огромното, но често невидимо напрежение зад една игра.
Някои от зрителите следят предаването у дома, като разиграват паралелно своя собствена партия шах, докато слушат анализите. Други гледат шоуто със семейството си или с група приятели. Събития като тези се превръщат в повод за организиране на игри и партита, а безкрайните шахматни сесии прекъсват професионалните планове или задължения на мнозина.
Работата просто трябва да почака, когато Магнус Карлсен обмисля следващия си ход.
Всичко това допринася за все по-растящия интерес на норвежците към самата игра. За една година след началото на шах-програмите по NRK заявките за покупка на комплекти за игра се увеличават със стотици пъти.
От 2015 г. норвежката банка DNB започва да финансира проект на федерацията по шахмат за професионално обучение на децата в 500 начални училища. Инициатива като тази би била напълно немислима преди бума на играта. Клубовете по шахмат в Осло почти са удвоили членската си маса през последните години след десетилетия на стагнация.
Умното е новото секси.
Шахматният бум дори служи като вдъхновение за някои от най-известните артисти на Норвегия. Концептуалният фотограф Даг Алвенг направи изложба със снимки от гробовете на бившите световни шампиони по шах. На откриването на изложбата Алвенг организира среща между Магнус Карлсен и Хикару Накамура, която продължи над 5 дни в музея "Хени Онстад" в Берум. Естествено, излъчваше се на живо по NRK.
Въпреки целият шум около играта в последните 5 години, шахматните ентусиасти предпочитат да са предпазливи песимисти, като напомнят историята около предишната национална спортна мания - кърлинга.
През 2002 г. норвежците се влюбват в играта, след като националният отбор печели изненадващо златен медал на Олимпиадата в Солт Лейк Сити. Зрителите у дома не спят, само и само да гледат мачовете по телевизията. Мнозина, впоследствие, решават да се захванат със спорта. Колкото повече време минава обаче, толкова интересът към играта избледнява. Кърлингът губи притегателната си сила.
Дали и шахматът няма да се окаже в подобна спирала? Мненията не са еднопосочни.
Не можеш да играеш кърлинг на телефона си, докато пътуваш за работа в автобуса, докато гледаш децата или докато се приготвяш за сън. Дори най-лошото да се случи и Магнус Карлсен да загуби титлата си - манията по шахмата в Норвегия няма да отмине.
