Не така злодейски

Въпреки че "Аз, проклетникът 2" включва герои, озвучавани от Стив Карел (преминалия на страната на доброто суперзлодей Гру), Кристен Уиг (потенциалната му партньорка Луси) и Миранда Косгроув (осиновената дъщеря на Гру - Марго), безспорната звезда на анимационния филм е армията от жълти слуги на Гру, чийто простичък дизайн, високи гласове и склонност към бели са ги направили любимци на публиката - и най-силния маркeтингов инструмент на филма.

Парадоксалното е, че слугите дори не присъстват в първоначалния сценарий за "Аз, проклетникът"

Филмът се превърна в изненадващ хит през 2010-а, като славата му най-вече разчиташе на популяризиране от уста на уста. Режисьорите му Пиер Кофин и Крис Рено добавят слугите като комедийни епизодични герои, които би трябвало да улесняват плана на Гру да открадне луната.

В новия филм, който дебютира миналата седмица, Кофин и Рено отново са на режисьорското място, работейки по сценарий на Кен Дорио и Синко Пол. Гру окончателно е изоставил тъмното си злодейско минало, за да отглежда трите си осиновени дъщери, а слугите имат собствен, сериозен дял от сюжета, когато могъщ суперпрестъпник ги отвлича, докато те са при камион за сладолед.

"Мислейки за нашата собствена любов към тези герои и симпатиите на зрителите към тях, искахме този път да направим слугите неотделим компонент от сюжета," коментира Рено, който наравно с Кофин озвучава част от миниатюрните жълти същества.

Симпатяги със скромни размери, поведение на малки деца и странен говор

Когато създават героите, Кофин и Рено се вдъхновяват от други запомнящи се прислужници в киното - оранжевокожите умпа-лумпи от "Уили Уонка и шоколадовата фабрика," облечените в кафяви дрехи джави от "Междузвездни войни" - и осъзнават, че малките им размери са сериозен компонент от привлекателността им.

В крайна сметка създателите на "Аз, проклетникът" рисуват слугите на Гру като живеещи под земята опулени подобни на къртици хора в комбинезони, които обичат да ядат банани и да се удрят взаимно в лицето. "Слугите са като малки деца," казва Рено. "Те не могат да се концентрират и не са особено умни."

Преди филмът да излезе по кината, екипът на Illumination Entertainment, базираното в Лос Анджелис и Париж анимационно студио, създало "Аз, проклетникът", се радват на сериозни положителни реакции на вида на слугите от други аниматори и представители на Universal, ангажирани с маркетинга и дистрибуцията на филма.

Когато изпълнителният директор на Illumination Крис Меледандри показва ранни сторибордове и тестове на анимации на познати японски аниматори, те определят слугите като "кавай" - японска дума, означаваща висша степен на симпатичност - сериозна похвала от жители на страната на Покемон и Hello Kitty.

Още при появата на първия филм става очевидно, че простата, контурна форма на слугите има и друго полезно качество: дори децата могат да ги нарисуват

Търсене в Pinterest или Instagram показва хиляди примери за любителски творби на фенове с жълтите слуги, от рисунки върху нокти до сложни костюми - и дори изрисуван с жълти слуги бус.

Гласовете на слугите, които като цяло говорят лишени от смисъл думи, изпълнени от време на време с някоя разпознаваема дума като "картоф", "банан" или "ябълка", също така лесно преминават границите на международната аудитория.

При създаването на първия трейлър за продължението на "Аз, проклетникът", който се появи по социалните мрежи миналата година, Illumination и Universal се концентрират не толкова върху новия сюжет - как Гру се справя като отказал се от тъмното си минало злодей - а най-вече именно върху слугите, които пееха 50-секундна версия на хита на Beach Boys "Barbara Ann", но използвайки нъвсякъде думата "банан".

Извън трейлъра и безбройните билбордове, слугите вече имат и собствен атракцион - Despicable Me Minion Mayhem - в студиото на Universal в Орландо, Флорида. А през 2014 се очаква те наистина да бъдат удостоени и с най-големия си звезден статус: самостоятелен филм, озаглавен просто "Minions", който ще разказва за възникването им.