Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Боровец: Вратата към великолепието на Рила е отворена целогодишно

Идеи за леки и не толкова леки разходки в планината около курорта Снимка: Личен архив
Идеи за леки и не толкова леки разходки в планината около курорта

Това място никога не ми омръзва, а не карам ски. Дори предпочитам хладното му, величествено спокойствие извън сезона.

Боровец съвсем не е само ски курорт. Боровец е врата към едни от най-великолепните части на Рила планина, и това дава десетки възможности за всевъзможен тип почивка целогодишно - от изключително активна до пълен релакс, и всичко това с водещото съдействие на природата и великолепния въздух.

Боровец не е и само познатата на повечето от нас централна част на курорта, съсредоточена около лифтовете и част от хотелите. Всъщност човек може да прекара дни в този район, без да се задържа в нея.

А ако го направи, ще открие един съвсем различен спрямо зимната олелия курорт. Тих, спокоен, с дъх на борове и специфично, застинало алпийско спокойствие.

Мястото е на около час път от София и това също дава огромни възможности - от еднодневна разходка за глътка свежест в друг свят до зареждаща ваканция за няколко дни. И тъй като е комбинация от уредена туристическа инфраструктура и природа, вариантите за възползване от двете са десетки - можеш да прекараш цял ден в натоварени преходи във високата планина, но може и да лежиш блажено на някоя поляна, а след това и в джакузито.

Предложенията за различни занимания в и около Боровец са много, но тук ще дадем няколко идеи с акцент върху природата и планината.

Защо? Защото те са основната забележителност на това място, а и те са тези, които правят почивката пълноценна и зареждаща.

Над Боровец се намира най-високият връх на Балканския полуостров - Мусала. До него може да се стигне по труден, още по-труден и сравнително лесен начин. Ще оставим тежките и технични преходи на запалените планинари, но стига да работи кабинковият лифт до Ястребец, този маршрут е достъпен за всеки.

По-напредналите могат да идат до самия връх и да се насладят на тръпката да застанеш на най-високото място на целия полуостров - отнема около 7-8 часа, но дори най-неопитните или хора с малки деца могат да направят първата, най-лесна част от маршрута - от хижа Ястребец до хижа Мусала.

Това е около 1 час ходене по равно, насред великолепието на 2400 метра височина и околните върхове.

Суровата красота на Мусаленския дял. Снимка: Личен архив
Суровата красота на Мусаленския дял.

Стига се до хижа "Мусала" и едно от едноименните езера, разположено в циркусен праг. Мястото е идеално за пикник и потапяне в суровата, чак смазваща алпийска красота на Мусаленския венец.

Добре е да се има предвид, че обикновено лифтовете в Боровец работят до края на септември - конкретно тази година работиха до 24 септември.

За по-амбициозните вариант е и качване пеша от Боровец до хижа "Мусала" - отнема около 4 часа.

Друг лек преход е до хижа Чакър войвода. За него може да се ползва Ситняковският лифт, а след слизането на горната станция има около час път пеша по лек наклон. Този маршрут е възможен и без лифт - започва от Боровец и до хижата се стига за около два часа, два часа и половина.

Тук сме на по-ниско и основно се върви сред борова гора, но пък се минава покрай ловната хижа на цар Фердинанд - дворецът "Ситняково".

Дворецът "Ситняково". Снимка: Личен архив
Дворецът "Ситняково".

Ако изберете изцяло пешеходен маршрут, той започва отново от долната станция на Ситняковския лифт и се вие през гората по широк път със слаб наклон. Има табели и маркировка, така че няма как да се объркате. До двореца "Ситняково" е около час ходене. Самият имот не е отворен за посетители.

От двореца до "Чакър войвода" има още около час ходене, а близо до хижата е Саръгьолската поляна, откъдето се откриват страхотни гледки към два върха - Шатър и Дено, на 30 минути пеша е и дворецът "Саръгьол", макар че и той, подобно на "Ситняково", е затворен за посещения.

Докато сме на царска тема - има един имот, който е отворен за посетители от четвъртък до неделя целогодишно - дворецът "Царска Бистрица".

Това е маршрут към миналото, връщане към времената, когато Боровец е бил Чамкория и изключително интересно място с парка, старата си водна електроцентрала и спомените от цар Фердинанд и цар Борис Трети.

"Царска Бистрица" не просто е основната историческа забележителност на Боровец, тя е и начин човек да се потопи напълно в това място и да го усети през призмата на времето.

"Царска Бистрица" е основната историческа забележителност в Боровец. Снимка: Личен архив
"Царска Бистрица" е основната историческа забележителност в Боровец.

Още по-лек вариант за приятна разходка е и местността Черната скала.

Обичайно, за да се стигне дотам с кола, се излиза от централната час на Боровец и се поема по пътя, който води съм Самоков, но в обратната посока - към село Радуил. След 2 км. има широк паркинг вдясно, където оставяме колата и продължаваме по черния път нагоре, следвайки табелите.

Разходката е около 1 час, а Черната скала е отвесна, с панорамна площадка и страхотен изглед. Наблизо има и пейки и маси за пикник. Разходката е идеална за есента, тъй като тук сме на по-ниско - сред широколистни дървета, които сменят зелената си премяна в жълто-оранжево-червена.

Гледката от Черната скала е великолепна. Снимка: Личен архив
Гледката от Черната скала е великолепна.

Тази посока предлага и разходка към страхотни и спокойни поляни. До там може да се стигне както с кола, така и пеша от паркинга, където спряхме и за Черната скала. И в двата случая се продължава по пътя към Радуил. След няколкостотин метра вляво има отбивка към вилно селище и хотели. След още няколкостотин метра застроената част свършва и се ширва прекрасна поляна - идеална за шляене или пикник. Това е и името на местността - Широка поляна.

Тук можем да се мотаем, да обиколим и по-навътре през местността, да се въргаляме в тревата или да покажем на децата как се прави слънчев часовник.

В района на Боровец има и страхотни поляни. Снимка: Личен архив
В района на Боровец има и страхотни поляни.

Тези места са достъпни и с колело, а в самия Боровец също има доста трасета. Част от тях са за даунхил и изискват лифт, но има и по-леки маршрути за планинско колоездене. Може да се кара в разположения в сърцето на курорта спортен център- зад станцията на кабинковия лифт, който през зимата е трасе за ски бягане и дори има стрелбище за биатлон.

От Боровец може да се стигне с планинско колело и до Черната скала.

Но това не е всичко. Боровец има още един огромен плюс - близостта на курорта и до Мальовишкия дял на Рила.

Говедарци е на половин час път с кола, а до местността Меча поляна, откъдето е входът към Национален парк "Рила" са 45 минути.

В тази част на Рила възможностите за разходка или сериозно ходене също са безкрайни. Самото преминаване през долината на река Черни Искър при навлизането в планината дава вълшебни гледки, както и възможности за пикник край реката и поляните наоколо.

Мальовишкият дял също не е за изпускане. Снимка: iStock
Мальовишкият дял също не е за изпускане.

Село Говедарци е с добре развита туристическа база - ресторанти, хотели и къщи за гости, а от него може да се тръгне в няколко посоки за лека разходка - най-лесният маршрут е хижа Мечит, или пък човек може да се помотае из гората около селото.

В Говедарци има чешма, известна като Изворът на любовта, а легендата гласи, че водата бликнала в чест на любовта на цар Фердинанд към местна мома и всеки, който отпие от извора, среща любовта. Тя се намира в градина в единия край на селото.

История в селото има доста - в него се намира родната къща на Людмила Живкова - дъщерята на Тодор Живков. Имотът всъщност е приютил съпругата на Живков - д-р Мара Малеева, която е била разпределена като лекар в селото през 40-те години на миналия век.

Друго живописно място в района е село Бели Искър. В него има интересни чешми - Войнишкото чешме, Кадън кладенец и Бельов кладенец, които да разгледате на път към малко по-различна разходка - по екопътеката Бели Искър.

Тя е след селото и до началото ѝ може да се стигне с кола. Пътеката е лесна и приятна и представлява потапяне в горско царство.

Горското царство на екопътеката Бели Искър. Снимка: Личен архив
Горското царство на екопътеката Бели Искър.

Тя следва дефилето на едноименната река и е по силите на всеки. Дълга е 7 км и се преминава за около 2 часа и половина. Особено приятното в тази разходка са няколкото дървени моста над реката, както и информационните табели, които обясняват природата наоколо - растения, скали, води и животни - още един начин да усетиш планината.

Но да не забравяме и основната забележителност тук - неповторимата Мальовица или поне подстъпите към върха.

От Говедарци до Меча поляна пътят с кола е 20 минути, а от местността възможностите също са много.

Човек може просто да пие чай с гледка към величествения връх от поляната, или да похапне насред кристалния, хладен, боров въздух.

Може да усети тръпката "Мальовица" само с част от маршрута - до едноименната хижа пътят е около час и е по силите на всеки, а там чаят и обядът са с още по-хубава гледка.

Освен похапване при самата хижа, може да се слезе в долината на минаващата наблизо Мальовишка река и поляните около нея, които са идеални за излежаване, дишане и релакс сред величествените скали наоколо.

Разходката до хижа "Мальовица" е лека и дава възможност да видим и върха. Снимка: iStock
Разходката до хижа "Мальовица" е лека и дава възможност да видим и върха.

Още по-нагоре - на около час от хижата е т.нар. втора тераса - оформена от ледници долина. Пътят по нея е по-стръмен и тежък, но пък усещането от притискащите те върхове и сипеи наоколо е неповторимо.

По-тренираните могат да стигнат и до Еленино езеро, което също е по пътя за върха, или до самия връх. Нужни са обаче добри обувки, хубаво време и подготовка - теренът е каменист и стръмен.

От Меча поляна приятен маршрут е и този към Йончево езеро - около 2 часа, без камъни и с два малко по-стръмни участъка. Пътят е разнообразен - през гора, река, а след това и клек, а на места се откриват страхотни панорами към Рила.

Езерото е кръстено на художника от Самоков Христо Йончев-Крискарец, край него има и паметна плоча. Творецът е бил и страстен планинар и най-известните му картини са пейзажи от Рила.

Йончево езеро. Снимка: Личен архив
Йончево езеро.

На още толкова ходене като време е едно от бижутата на този дял на Рила - Страшното езеро, но преходът е каменист и с няколко по-стръмни изкачвания. Неговото име също е свързано с художника, който бил заварен от буря на това място, хукнал надолу, а когато го запитали къде е бил, отвърнал - "На страшното езеро".

Докъдето и да стигнете, достатъчно е да сте в планината, за да усетете и вие вдъхновението и възхитата, които само Рила може да даде.

---

Съдържанието е изготвено по проект на Министерство на туризма.

 

Най-четените