Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Коренното население на Северна Европа, което има 200 думи за сняг, но не казва "не"

Саами и техният неповторим начин да описват нещата с песен Снимка: iStock
Саами и техният неповторим начин да описват нещата с песен

Вероятността да сте чували за йойк е малка. В следващите години обаче тя ще расте, защото тази музика става все по-популярна и е въпрос на време смело да прекрачи настоящите си регионални граници на най-северните части на Европа.

Йойк всъщност не е точно музика и не се възприема като такава от хората, които изпълняват тези песнопения от векове.

Те са саами, древните обитатели на огромната област в края на Европа, която сме свикнали да наричаме Лапландия, но вече е прието да се нарича Сапми.

Това е името, с които самите те - единственото официално признато коренно население на Стария континент, наричат земите, където живеят.

Днес се смята, че има около 70 000 души от народа на саами, разпръснати в северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия. Оцелели след векове асимилация и дискриминация, от няколко десетилетия те отново могат свободно да пеят своя традиционен йойк и да се гордеят с културата и наследството си.

Йойк може да се нарече вокална мелодия, която описва нещо и се смята за една от най-старите музикални традиции в Европа. Саами вярват, че тези песни са им дадени от феите и елфите на Арктика.

Основният и често единствен инструмент е гласът, макар към него да могат да се добави и акомпанимент от шамански тъпани, направени от еленска кожа, а в по-модерните вариации има и още куп инструменти, включително и електроника.

Йойк е начинът на саами да описват и характеризират това, което виждат. С мелодията се предава на слушащия усещането за това, за което се пее, така че той да може да почувства съответния човек, животно или място през звученето на йойка.

Те не казват, че йойкват ЗА нещо, а че йойкват нещо - езеро, човек или животно.

Всеки човек, още от бебе, има свой йойк, който казва какъв е характерът му - весел, тъжен, игрив. С порастването и развитието на детето мелодията също се развива и обогатява и всеки може да пее неговия йойк, когато говори за него.

Единствено самият човек не бива да изпълнява собствената си мелодия.

Йойк, които описват морето, са по-равни, а тези за планините - по-накъсани, с повече височини във вокалното изпълнение. Има посветени на елени, на птици, за посрещане на гост или за скърбене по починал, при флирт, за всяко едно което обкръжава хората.

Допреди йойк да станат част от по-популярната култура и да влязат в Spotify и Youtube, те не са били изпълнявани на сцена и за публика, а са били естествена част от ежедневието.

Всеки е йойквал, щом "му дойде отвътре" - когато разказва история, когато е сам в планината, на любимия или дори към елените си.

Мелодиите са и начин на общуване между саами, хора, които векове наред са живели според ритъма на природата и обкръжаващата ги среда. Макар днес да се прието, че има общо 10 различни езика на саами - според различните райони, където те живеят, езикът на тези племена е беден.

Още от древността те са свикнали много повече да четат знаците както на средата, така и на езика на тялото на хората, отколкото да слушат думите. Самият писмен саами дори е доста млад - на няколко века, въпреки че тези хора населяват северните части на Европа от много векове преди Новата ера.

Например на езика на саами няма дума за "не", не и по начина, по който я използваме ние. Ако попитате саами дали иска, да речем, да иде за риба, той ще го покаже с жест - ще се обърне с гръб, или ще отвърне нещо като "искам да ида да не ловя риба".

За сметка на това пък само в един от езиците - северносаамски, има 3 думи за вълк и 200, описващи сняг, лед и форми на зимно време.

Саами казват на северното сияние "светлината, която можеш да чуеш". Те наричат така Аурора Бореалис от хиляди години, а едва в последните десетилетия западната наука успя да запише и "докаже", че сиянието наистина издава звук.

Снимка: iStock

Тези от саами, които още живеят традиционния за народа си начин на живот - еленовъдството, понякога се затрудняват да отговорят на въпроса в коя страна живеят. За тях те живеят в Сапми - страната на саами, която простира през границите на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия и е трудно да определят националността си спрямо тези държави.

"Границата между Швеция и Норвегия минава точно през пасищата на стадата елени на семейството ми. През лятото роднините ми са в норвежката страна, а през зимата - в шведската, следвайки стадото", обяснява блогът beneathnorthernlights, посветен на саами и културата им.

Преди националността на новородените е зависела най-вече от това кога е родено детето. Ако това е станало през лятото - те са норвежки граждани, а ако е през зимата - шведски.

За съжаление, в днешно време саами, които са широко известни като номади, които се занимават с еленовъдство или риболов, са вече предимно уседнали и живеят нормален урбанизиран живот.

С традиционния за предците си поминък се занимават едва около 10% от хората от този народ.

Тези, които отглеждат елени, също не живеят така, както в старите времена. Те имат къщи, а ползват традиционните юрти - лаву, само когато пътуват след стадата през лятото и зимата, а някои имат и по две или три къщи, като едната може да е в планините на Норвегия, другата на границата, а третата - в горите на Швеция - според това къде са елените.

Снимка: iStock

Това, освен всичко друго, се налага и защото в Норвегия, например, където живее най-голяма част от народа на саами - около 40 000, е незаконно да се живее "извън мрежата", т.е. всяко жилище трябва да има връзка с водопровод, канализация, ток и т.н.

Саами са били близо до асимилацията след векове целенасочена политика от страна на властите във всички 4 страни, чиито територии са обитавали.

Коренното население, което обитава най-северните части на Европа от поне 5 000 г., и хората от по-южните части дълго време са били почти без досег и скандинавците са игнорирали саами.

Норвежците например се заселват предимно по крайбрежните райони на Арктика, където могат да се прехранват с риболов и търговия, но не навлизат по-дълбоко в изключително суровите условия на по-континенталните части.

Колонизацията на тези най-северни части на континента стартира сравнително късно - през XVIII и най-вече XIX век, когато започва агресивна политика на асимилация, а целта на правителствата е да получат достъп до земите, където живеят саами. Те са неприветливи, но богати на метали, газ и нефт.

От XIX век властите в Швеция и Норвегия започват системно да дискриминират и асимилират саами. Те са описвани като примитивни, изостанали и нуждаещи се от цивилизоване.

Започва налагането на скандинавските езици и религия, а културата и традициите на коренното население е под възбрана. Дори йойк са били забранявани или поне не се е допускало да се изпълняват публично.

Две столетия в училищата се преподава само на шведски и норвежки, а самите саами са повлияни от това, че хората от другата култура са по-богати и живеят по-добре устроен живот.

Част от колонизацията са и облекчения, които правителството на Швеция дава на новите заселници на север - по-ниски данъци, освобождаване от военна служба и права за ползване на земи и водни източници.

От 1900 до 1940 г. Норвегия инвестира сериозни суми и усилия в колонизацията на северните си части и асимилацията на коренното население. Всеки, който иска да придобие държавна земя за земеделски цели, трябва да знае норвежки и да има норвежко име, приет е и закон, според който най-добрите земи се полагат на норвежки заселници.

Натискът започва да отслабва леко след Втората световна война и едва през 80-те години на миналия век саами започват да получават права и възможност да възвърнат идентичността си. Днес те имат собствен парламент, химн, могат и да учат на собствения си език.

Последствията обаче са толкова жестоки, че все още сред по-възрастните поколения саами има хора, които се срамуват от произхода си.

Постепенно обаче в Сапми започва да става модерно да си саами и по-младите поколения с гордост носят традиционните за народа си облекла и учат да пеят йойк.

 

Най-четените