Иска ли ви се през уикенда да избягате на място, което хем да не е твърде далеч от София, хем да е достатъчно откъсващо от шума и суетата на града?
В такъв случай преспокойно можете да се запътите към "Седемте престола". И не, не се отказвайте, когато проверявайки го, установите, че става дума за манастир.
Това е красиво, спокойно и зелено място, скрито в Западна Стара планина. Ще го откриете в Ржана планина (част от планинската верига на Стара планина), на брега на малка река на име Габровница, близо до село Осеновлаг.
Манастирът се намира в подножието на планински рид, на който са запазени останки от старинна римска крепост, наричана от местните "Латинско кале". "Седемте престола" е част и от Стоте национални туристически обекта.
Вярваме, че мястото би допаднало на всеки, но особено на онези, които обичат да отсядат в хижи, да правят планински преходи или дори най-обикновени разходки по леки екопътеки. А с риск да прозвучи неуместно, предвид, че говорим за света обител, не една и две компании са си изкарали чудни весели вечери тук след дълги разходки в планината.
Немалки групи могат да отседнат в манастира, тъй като той разполага с леглова база от 50-60 места.
Те са разпределени за по двама, трима, петима или повече души в стаи, които са правени за монашески килии. Чувството да пренощуваш на това място е доста интересно, тъй като тук са се укривали Софроний Врачански, Васил Левски и Ботеви четници, а в един момент мястото е било и килийно училище.
Повече за историята му след малко, за да изясним първо как се стига дотам. "Царският път" е с кола по Искърското дефиле. Малко след гара Елисейна в посока Мездра поемате по тесен асфалтов път към село Еленов дол. Вариант е да пътувате с влак до спирка Пролет и оттам пеша по асфалтов път да стигнете за около час и половина до манастира.
Любителите на планински преходи често стигат до там пеша. Обикновено подобни преходи включват и близкия връх Издримец, където се откриват гледки към безкрая, или нощуване в хижа "Тръстеная", която пък се хвали с неповторимо малиново вино.
За такова сериозно начинание (не малиновото вино, за прехода става дума) обаче е най-добре да се присъедините към група туристи, които познават района. Но при добро желание може да последвате и добре маркираните туристически маршрути и табели.
Освен това редовно се организират еднодневни и двудневни екскурзии, като "Седемте престола" може да е крайната спирка или просто една от отбивките по маршрут, включващ комплекса "Дядо Йоцо гледа", Вазовата екопътека в Бов и др.
Както и да стигнете до там, си струва, защото зеленина обгръща погледа, накъдето и да се обърне човек. Много красив е и дворът на манастирския комплекс, който е така грижливо поддържан, че младоженци дори си правят сватбени фотосесии без допълнителна украса.
Пред манастирския комплекс има голям паркинг, а в симпатичен ресторант може да опитате местни специалитети. На празници като Великден там се стичат стотици хора, които обикалят около църквата, която всъщност е уникална за нашите географски ширини и за Европа.
От двете страни на главния олтар в църквата има по три малки помещения с отделни входове - олтари (или престоли) с иконостаси.
Оттам идва и популярното име на манастира - "Седемте престола", макар официално да се нарича Осеновлашки манастир "Света Богородица". Това е непознато в архитектурната история функционално и планово решение според официалния сайт на Община Своге, а предвид и кога е издигната тя - по време на Втората Българска държава през XII-XIV в., това е още по-любопитно решение.
Едно от преданията гласи, че манастирът е основан от седем братя боляри още през ІХ век. Те създали седем селища близо до манастира - Оградище, Буковец, Осеновлаг, Огоя, Лесковдол, Лакатник и Желен.
Направили църквата така, че да има по олтар за всеки. Всеки престол е посветен на български светец и има отделен параклис с иконостас и стенописи. Четирите основни олтара образуват кръст, като са отделени от главната зала с вътрешни стени.
Във вида, в който се намира сега, църквата в двора на манастирския комплекс съществува от 1815 г., като преди това е разрушавана многократно. Единият път е по времето на султан Махмуд Първи - "Безбожни", по чието нареждане под турско робство са разрушени и други християнски храмове у нас.
Други исторически данни пък сочат, че манастирът е основан през XI век от брата на цар Петър Делян (управлявал 1040 - 1041 г.) - княз Георги, който приел монашеството под името Гаврил и бил негов пръв игумен, а след смъртта си е погребан край входа на манастирската църква.
На това приказно място се вдъхновява и Иван Вазов да напише баладата си "Клепалото бие". Можем да го чуем и днес - клепалото е изработено от портата на римската крепост "Латинско кале", а звънът му разказва вековна история.
