На 29 октомври преминаваме към зимното, астрономическо часово време. С други думи - местим стрелките с един час назад и в 4 часа сутринта в неделя ще стане 3 часа.
Влияе ли това на авиацията и на графика на полетите? Трябва ли хората, на които им предстои пътуване в дните около смяната на времето да направят нещо? Или пък при резервации в ранна есен за пътуване през зимата например да се вземе предвид, че то ще е при сменено време - а и често в друга часова зона?
Краткият отговор е "не", а надолу ще обясним и защо.
По ред причини - включително смените на времето и защото голяма част от полетите са между различни часови зони, в авиоиндустрията се ползва т.нар. координирано универсално време (UTC).
Това е същото като времето по Гринуич, но е прието да се нарича така, за да се избегне географското обозначение.
Според UTC например в България часът е UTC+2. И в универсалното време, естествено, Гринуич си остава нулевият меридиан, от който се отброява напред или назад. Затова UTC може да се нарича и zulu time. Идва от нула - zero, но според използваните от НАТО наименования на буквите Z е zulu.
По UTC се определят часовите зони и то не се влияе от лятно или зимно време и смяна на часовника. Това време използва и самолетната индустрия. Летателни планове, комуникация с диспечери и наземен контрол, прогнози за времето, карти - всичко това е според UTC.
Затова и например - освен и по чистата физична логика - един полет няма как да трае повече или по-малко време, само защото се сменят стрелките на часовниците в някои страни.
Смяната на времето не касае и графиците от гледна точка на пътниците - те се променят автоматично по същия начин, по който това става и с програмите на телевизиите.
Т.е. времето за излитане и кацане, написано на билета на пътника, не се променя, дори и той да пътува през нощта, в която се връщат стрелките на часовника. Просто може да кацне час по-рано, отколкото ако беше летял предния ден.
С други думи при изчисление на времето на излитане и кацане часовете за полет може да изглеждат повече или по-малко, но във въздуха времетраенето е еднакво. При кацането часовникът ще показва времето, написано и на билета, и колкото е реално часът на съответното място.
Същото важи и за разписанията - ако има промяна при тях, тя е отразена на сайтовете на авиокомпаниите, когато се купува билет.
Например в момента София и Истанбул са в една и съща часова зона. Това ще се промени следващата седмица, тъй като в Турция времето не се сменя, за разлика от България.
Нека илюстрираме с реален пример: преди 29 октомври полет от София за Истанбул излита в 15:25 и каца в 16:50.
След 29 октомври разписанието на същия полет е излитане в 15:55 от тук и кацане там в 18:25. Продължителността и на двата полета е една и съща - час и половина, но тъй като в Турция времето не се сменя, от билета човек остава с впечатление, че за толкова близка дестинация ще пътува два часа и половина.
Има и малка промяна в началния час в София - 30 минути. Тя не касае пътниците, тъй като е отразена на билета.
Разписанията обаче се променят донякъде и заради смяната на времето и съответно на слотовете и за излитане, и за кацане. Т.е. след смяната на времето в София, а и в Европа, в Турция трябва да се променят слотовете на кацане, защото там времето остава същото.
Възможно е и обратното - при подобни разлики, за да се запази времето на кацане, да се променя това на излитане.
По същия начин при смяната на времето по-внимателни трябва да бъдат екипажите на самолетите - във въздуха те са в универсалното време, но на земята трябва да се съобразяват с местното.
За пътниците стресът обаче е далеч по-малко - те просто трябва да отидат навреме на летището според това, което е написано на билета им.