Символите на тази страна са празът и драконът, но гледката, която остава запечатана в съзнанието и завинаги свързана с нея, е на нереално зелени хълмове, овце и замъци.
Това е Уелс в рамките на стереотипа, но кой би имал нещо против подобно клише?
В допълнение тази част на Британия има изумително красиво крайбрежие, великолепна природа и страшно уютни и живописни градчета. Да, югозападната част на Великобритания определено си струва да бъде видяна и да ѝ се отделят поне няколко дни.
Както и останалите части на британските острови, Уелс има собствен характер, различен от този на съседните земи, и да, както и в Шотландия и Северна Ирландия, грешката да наречеш каквото и да било от Уелс английско ще настрои доста лошо иначе безкрайно приятните и дружелюбни местни хора.
Освен много красота, история и хубави кръчми, Уелс има още едно предимство - той е сравнително малък и може да бъде обиколен за кратко време. Включително и по един от най-лесните начини - с отсядане в столицата Кардиф и дневни турове до основните атракции.
Самият Кардиф се намира на крайбрежието, в южната част на Уелс и на един хвърлей от Бристъл. Той е столица от сравнително скоро - 1955 г., но пък истинската му възраст се вижда още в една от основните забележителности - Крепостта на Кардиф, която е запазила стени още от римско време. Самият град пък е още по-древен - основан е от келтите в първи век преди Христа.
Келтите и замъците определено са сред основните забележителности на Уелс.
Няма как да пропуснете странния език - уелският - потомък на келтския, който се говори от почти една трета от местните. Той е и на всички табели и указателни знаци и дублира английския.
Замъците пък са 600, от които 100 запазени, което прави Уелс страната с най-много крепости на квадратен километър и дори ѝ е спечелило прозвището "световна столица на крепостите". Причината за строежа на толкова много крепости е местоположението на страната, заради която територията ѝ е била оспорвана през вековете. Стотиците битки са родили и нуждата от съответните укрепления.
Сред най-известните, освен Крепостта на Кардиф, са Карнарвън, Замъкът в Конуи, крепостите в Бюмарис, Харлех, Пембрук, Чепстоу, които се смятат и за най-добрите примери за военната архитектура в Европа в края на XIII и началото на XIV век.
Където и да отидете в тази страна, рано или късно ще попаднете на някоя от тях. Повечето замъци и крепости са строени в късното средновековие, а разнообразието им е голямо - от укрепени фортове до луксозни резиденции.
Но тъй като още сме в Кардиф, друга задължителна част от града е Заливът на Кардиф, както и пристанището. Заливът е огромен - разположен е на 2700 акра, и предлага доста възможности за разходки. На бреговете му се намира и Норвежката църква, която е посещавал писателят Роалд Дал, автор на "Чарли и шоколадовата фабрика" и "Матилда".
Край пристанището пък старите складове са преобразени в къщи, хотели и ресторанти, около които човек да се пошляе и поснима.
Градът е пълен с пъбове, барове и ресторанти, и освен бирата, трябва да опитате националното ястие коул (cawl), или супа. То е богато, зимно ястие, с агнешко, картофи моркови, и естествено, националния зеленчук праз.
С праз е и т.нар. наденица Гламорган, в която няма месо, а сирене, а сместа е хрупкаво изпържена във формата на наденица.
Празът е един от националните символи на Уелс, защото, според легендата, крал Кадвалдър от Гуинед накарал уелските войници да носят стрък праз редом със снаряжението си, за да могат да бъдат разпознавани.
Тази храна се услажда особено добре, ако сте прекарали деня сред природата на Уелс - нещо, което е абсолютно задължително, ако сте за повече от няколко часа в тази част на Британия.
На 40-тина километра от Кардиф е Националният парк Брекън Бийкънс, чиито зелени скали, водопади и диви коне ще ви дадат доста ясна представа за страната, в която се намирате.
Добра отправна точка към парка е приятното каменно градче Мърдър Тидвил, спирка може да се направи и в самия Брейкън. Често организираните екскурзии комбинират природните красоти със Замъка Карфили - най-голямата крепост в Уелс, минават и през прочутата долина на Южен Уелс.
За тези с повече време и страст към природните гледки, Уелс има още един изумителен национален парк - Сноудония, на два и половина часа път от Кардиф. Там е и най-високият връх на страната - Сноудън - 1085 метра. Подобна височина може да звучи несериозно, но пътят до върха е доста дълъг и тръгва от красивия град Ланберис.
Е, има и влак, с който човек може да се качи чак най-високата точка на Сноудън, а по пътя да се наслаждава на още от изключителната красота на планините на Уелс.
Сноудония има доста езера, но три от тях заслужават особено внимание - Лидау, Динас и Огуен, тъй като и трите претендират, че в тях е хвърлен Ескалибур - мечът на крал Артур.
Самият Артур и легендите за него са любими на цял Уелс - което може да се види на всяко туристическо място.
За една от крепостите в Уелс - Карлеон, в Нюпорт, пък се твърди, че всъщност е Камелот, където са се събирали рицарите на Артур край кръглата маса.
Самият Артур няма как да е бил от Уелс, тъй като в V век, когато той е живял - ако изобщо е съществувал, не е имало нито Уелс, нито Англия. Смята се, че е бил войн на бритите, който се е сражавал с настъпващите англо-саксонци, а първото му споменаване е в текстове на уелски. Затова и е част от легендите на уелсците.
Запленените от мита за Артур, старата история на Уелс и келтите могат да идат в градчето Катмартен, на 100 км от Кардиф, което е две в едно - най-старият град в страната и родно място на магьосника Мерлин. Там има и крепост (естествено), както и пещера, в която според легендата се е криел митичният Мерлин.
Също така няма да сте били в Уелс, ако не видите и крайбрежието, и то в района на Пембрук. То се смята за едно от най-красивите в цяла Британия. Намира се на около 2 часа път от Кардиф и отново е национален парк, с пусти плажове и диви, стръмни скали.
Тук е и Крепостта на Пембрук, а самият град също си струва разходката.
Изключително популярен заради плажовете си е и град Тенби на Пембрукското крайбрежие.
На час път от Кардиф е вторият по големина град на Уелс - Суонзи, с красивия си исторически пазар, пясъчния залив и атмосферата на университетски град.
Суонзи се намира на полуостров Гоуър, който също предлага красиви заливи и плажове, като не бива да се изпуска хребетът Сефн Брайн в северната му част, известен с пейзажите и праисторическия паметник, познат като Камъкът на Артур.
Забележителните гледки се допълват от диви понита, и, естествено, овце.
Овцете са неотменна част от пейзажа в цял Уелс и логична последица от него - хълмистите земи и влажния климат на страната не позволяват твърде земеделие, но са идеални за скотовъдство. Дори се смята, че в тази част на Британия има 9 милиона овце, което е три пъти повече от хората.
Колкото до червения дракон, който е и на флага на Уелс - легендата за него е древна като самата страна. Той е бил символ на кралете на страната още от времето, когато римляните се оттеглят от Британия.
Митовете свързват дракона и с легендата за крал Артур, името на чийто баща Утер Пендрагон значи глава на дракон. Битката между червения крал на Уелс и белия, символизиращ Англия, е предречена от магьосника и съветник на Артур Мерлин.
Това е Уелс - страна на красиви древни митове и също толкова красива природа.
