Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо милениалите не могат да бъдат добри писатели

Просто им липсват някои неща, за които говорят големите имена Снимка: iStock
Просто им липсват някои неща, за които говорят големите имена

Не бях чела книга на млад писател, откакто Чък Паланюк се водеше такъв, макар да беше вече на 34, когато издаде хитовия си роман "Боен клуб". После обаче започнах да попрелиствам творчеството на родени след 1990 г. млади (чат-пат и български!) писатели.

Напоследък много са се нароили, да знаете, издават ги като луди. Обаче за мен те си остават със статута на Йети, еднорозите и русалките - хем ми е ясно какви са, хем осъзнавам, че не са реални същества.

След като не съм толкова навътре в материята, а и очевидно съм предубедена, ерго озлобена, понеже съм родена по време на Петролната криза, сигурно искате да ме попитате, при това през стиснати зъби, как така "имам червата" (направо е чудесен този американски израз*) да се изказвам за липсата на качества у тези прекрасни млади хора, които са избрали пътя на писменото слово.

За да не звуча прекалено самоуверено, неподготвено и арогантно, се покачих на раменете на няколко великана в професията и погледнах от тяхната височина как изглежда хабитата на професионалния писател.

Доколко милениалите се вписват в тяхната концепция за това какво е нужно, за да бъде човек добър разказвач на истории, преценете сами.

"Има три правила за написването на роман. За съжаление, никой не знае кои са те." Съмърсет Моъм

Милениалите вярват, че за всичко в този свят си има ако не наръчник, то поне "kak se pravi" видео в YouTube.

И въпреки че и на тях, както на младите от всички предходни поколения, им напира отвътре да се бунтуват срещу родителите и наложените от тях обществени порядки, тези днешни хубавци просто обожават да живеят в калъпа, създаден от съвременното поп-културно статукво, защото знаят, че само следвайки правилата на тик-токовщината, ще бъдат успешни и харесвани.

Същото важи и за литературата, която създават и която съзнателно или не бутат по коловозите между двете най-лайквани крайности - преднамерената простащина и сладникавата наивност.

"Професионалният писател е аматьор, който не се е отказал." Ричард Бах

Милениалите са поколение на "куитъри"**. В стремежа си да живеят на пълни обороти и да не се оставят живота да ги закотви на едно място, на една работа и в обкръжението на едни и същи хора така, както безсърдечно е сторил с родителите им този живот, тези младежи всъщност са зачеркнали напълно думата "последователност" от речниците и битието си.

Днес са блогъри, утре са влогъри, вдругиден са копирайтъри, а после изведнъж - хоп! - попадат на "много як" текст в стила на ранния Илиян Михов-Баровеца и решават да запишат парче с рапъра 100 Кила. И ето, че вече са сензация от нов тип, творци с доказани качества, за житейските приключения и колосалните постижения, за които си заслужава да се спретне набързо една автобиография.

"Ако искаш да си писател, трябва преди всичко да правиш две неща: да четеш много и да пишеш много." Стивън Кинг

Върху този цитат на един от най-успешните и четени съвременни писатели няма какво толкова да се разсъждава. Вие сами си ги виждате днешните - нито четенето им четене, нито писането им писане.

Имах гадже-милениал - от тези, дето са отличници на випуска и после стават стажанти във Външно министерство.

За три години прочете половин книга на електронния си четец (четенето се извършваше само по време на полети, поради липсата на интернет) и около четири милиона постове във Фейсбук и Инстаграм със средна дължина от 12 думи. Писането му се ограничаваше до есемеси и жълти post-it бележки върху хладилника.

"Вярвам, че всяка история е велика и интересна, ако може да докосне всеки един човек. Само тогава би просъществувала във времето." Джон Стайнбек

Въпреки претенциите си, че е човек на света, милениалът всъщност е човек само на един човек - на себе си. Което пък автоматично го прави неспособен да вижда през очите на другите и да чувстват с техните сърца.

Това, че е първа Мара на хорото и подкрепя всевъзможни движения за права, свободи и за климат с по-ниски въглеродни емисии, не го прави емпатичен. Той просто е убеден, че е куул да си с риж мустак и да носиш тениска с надпис "#Blacklivesmatter."

"Най-подходящото време да замислиш сюжета на нова книга е докато миеш чиниите." Агата Кристи

Милениалите не мият чинии. Те си поръчват take-away суши, салата от кейл и свинско със зеле, които ядат направо от пластмасовите кутии.

"За да си добър писател, ти трябват 3% талант и 97% да не се разсейваш от интернет." Анонимен

Сега разбрахте ли защо Вирджиния Улф, Хемингуей и Набоков са станали големи писатели? А този автор е останал анонимен, явно защото знае какво е интернет и го ползва редовно!

"Ако докторът ми каже, че ми остават само шест минути да живея, няма да се притесня особено. Просто ще започна да печатам по-бързо." Айзък Азимов

Ако докторът каже същото на писател-милениал, той просто ще си направи селфи с филтър в цвят сепия и ще я разпространи в социалните медии със следния текст:

"Това е последният ми пост 😢😢. Напускам този свят ☠️, без да съм се наживял 😖 и без да съм се снимал с Джиджи Хадид в Дубай🌴🌴🌞. Надявам се, че ще ме носите във вашите ❤️❤️ завинаги. Pray for my soul.🙏🏼 #theultimatejourney #guccistyle #liverpoolfc #animallovers #coronatimes"

Следва датата на поклонението и мястото, където ще се извърши ивентът. Тагнати са всички последователи на бъдещия починал, както и Джиджи Хадид, за да се почувства като лузърка, задето е изпуснала шанса да се снима с такъв забележителен човек приживе.

Завършвам с няколко обобщаващи, собствени мисли, които главата ми роди, докато се лутах между света на писателите "заслужили герои на труда" и този на писателите, които произвежда поколението на милениалите.

Талантът да създаваш литература - такава, която да докосва сърцето и ума на много хора за десетилетия, векове напред, може да бъде сравнен с чувството за хумор - не можеш да го придобиеш по какъвто и да е начин.

Не можеш да си го закупиш, да се запишеш на курс, не можеш и да го наследиш - все пак не е генетично заболяване. Но талантът не е и саморасляк.

Той е като ядлива гъба, която паразитира единствено върху забележителни личности. Невъзможно е да бъдеш едновременно неинтересен, нелюбопитен човек и добър разказвач на истории.

Въпреки че са симпатични, добре облечени и сносно образовани и въпреки че имат целия шарен, вълнуващ, напрегнат, страховит, великолепен свят, поднесен на тепсия, голям процент от младите днес, уви!, са точно такива - еднакви, безинтересни, безразлични и самовлюбени.

А останалите - тези, които се удивляват на чудото, което кара Земята да се върти около Слънцето и капките роса да изглеждат така красиво върху минзухари, просто не стават писатели. Стават нещо друго.

*To have the guts to do sth. - осмелявам се направя нещо, дръзвам.

**От quit (англ.) - отказвам се от нещо започнато; напускам (работа, място, и др.)

 

Най-четените