Макар и с "кратко" закъснение от няколко милиона години древното езеро Паратетис получава своето признание. То бе отбелязано в рекордите на "Гинес" като "най-голямото езеро", което някога е съществувало на Земята.
Толкова е било мащабно, че е съдържало 10 пъти повече вода от всички съвременни водоеми взети заедно.
С други думи - отдавна си е спечелило място в "Книгата на Гинес".
Смята се, че първоначално е представлявало море, свързано с древния океан Тетис, но с движението на земните маси през различните епохи постепенно се изолира и превръща в гигантско езеро, простиращо се между днешните Алпи и Казахстан.
Това се е случило преди около 11,6 милиона години.
Според изследване от 2021 година на д-р Дан Палку от Университета в Утрехт в своя пик Паратетис обхваща площ от около 2,8 милиона квадратни километра и съдържа в себе си 1,77 милиона кубични километра вода.
Именно проучването на Палку става причина езерото в крайна сметка да бъде оценено в рекордите на "Гинес".
За сравнение днес за най-голямо езеро на планетата се счита Каспийско море с площ от 386 000 квадратни километра.
This year’s theme of @GWR is the Blue Planet. We are proud to announce that this includes a topic about Paratethys, the largest lake the Earth has ever seen, inspired by a @SciReports paper by @DanPALCU et al. https://t.co/zLWaAWAatf #GWR2024 @UUEarthsciences @UniUtrecht pic.twitter.com/wBnpyZox09
— Geosciences UU (@UUGeo) December 20, 2023
Второто по големина е Горното езеро, част от петте Големи езера в Северна Америка, чиято площ е 82 100 квадратни километра. То обаче е трето по обем. Първо в тази категория е Байкал в Русия, което е най-дълбокото и логично съдържа най-много вода - 23,615 кубични километра.
Тези гигантски езера изглеждат миниатюрни в сравнение с Паратетис.
Според "Гинес" езерото е можело да побере в себе си съвременните територии на Франция, Германия, Великобритания, Испания, Швеция, Финландия, Норвегия, Полша, Италия, Румъния, Гърция, Унгария, Чехия, Австрия и България.
В продължение на милиони години Паратетис претърпява няколко етапа на трансформации. Най-драматична от тях се оказва в кратък период от 350 000 години, завършил преди 7,65 милиона години. Тогава езерото по неизвестни причини губи над една трета водата си и около две трети от повърхността си.
Няколко милиона години по-късно единствените остатъци от него са Каспийско, Аралско и Черно море.
Паратетис съществува всичко на всичко около 5 милиона години, като изолираният му характер позволява развитието на уникални биологични видове, включително древни видове мекотели, ракообразни, тюлени и делфини.
Едно от най-интересните същества без съмнение е бил миниатюрен кит, не по-голям от човек, който е имал нестандартен за вида си начин на хранене - прецеждал е богатата на хранителни вещества тиня на езерото.
"Нашето изследване надхвърля простото любопитство. То разкрива екосистема, реагираща остро на колебанията в климата", смята Дан Палку. "Чрез проучване на катаклизмите, които това древно мегаезеро е претърпяло в резултат на климатичните промени, получаваме безценни прозрения, които могат да изяснят пътя за справяне с настоящи и бъдещи кризи в токсични морета като Черно море."
Според учения текущите климатични промени биха могли да освободят в атмосферата огромни количества метан, които се съдържат в седиментите на Черно море
По сходен начин морето може да поглъща вредни парникови газове.
Загубата на Паратетис предлага уроци за това как днешното изменение на климата може да промени нашите водни източници и околната среда.