Ако си успял да доставяш на Сталин информации за кроежите на Хитлер, както и американски планове за ядрено оръжие, то това би означавало, че си доста добър шпионин.
В продължение на дълги години британецът Ким Филби работи за СССР, оглавявайки група от съветски шпиони в Лондон, докато в същото време е началник в отдела за противодействие срещу комунизма в Ми-6.
С други думи, работата му е била да залови самия себе си. И в крайна сметка така и не успява, печелейки си медийното прозвище "най-големия предател на Великобритания".
Роден е в Британска Индия през 1912 г. в заможно семейство от висшата класа, като негов баща е знаменитият сър Джон Филби - пътешественик, писател и арабист, който прекарва по-голямата част от живота си в Индия и Близкия изток. В един момент става дори личен съветник на саудитския крал Ибн Сауд.
Иронията е, че докато Филби-старши убеждава краля да работи със САЩ и Великобритания, вместо със Съветския съюз, то неговият син предпочита да служи точно на Москва.
Може да се каже, че получава образованието си в някои от най-престижните учебни заведения като Уестминстър и след това Тринити колидж към Кеймбридж, като някъде там започва да се увлича по социалистическите идеи, въпреки че е заобиколен от свои връстници от висшата класа.
"Когато бях деветнадесетгодишен студент, опитвайки се да изградя възгледите си за живота, се огледах добре и стигнах до едно просто заключение - богатите твърде дълго се чувстваха дяволски добре, докато бедните твърде дълго се чувстваха дяволски зле - и беше време всичко да се промени", пише той в автобиографията си "Моята тиха война" от 1968 г.
Така в началото на 30-те години попада във Виена, където помага на бежанци от репресиите на управляващия в Австрия фашистки Отечествен фронт. Именно там се среща с бъдещата си съпруга и също съветски шпионин - Лици Фридман, която е млада австрийска комунистка с унгарско-еврейски произход.
През 1934 г. Филби се връща към университетските си занимания Кеймбридж, където е окончателно рекрутиран за комунистическата кауза от своя преподавател Арнолд Дойч, действащ шпионин на СССР, чиято задача е да вербува перспективни младежи.
Той убеждава своя студент, че като таен агент, би могъл да бъде много по-полезен за комунизма, отколкото, ако действа като агитатор.
Същото се случва и с Доналд Маклейн, Гай Бърджис, Антъни Блънт и Джон Кеърнкрос, които заедно с Филби ще останат известни в историята като "Петорката от Кеймбридж".
В следващите години пътищата им ще се разделят.
Филби започва да прикрива убежденията си и даже се превъплъщава в един привиден симпатизант на фашизма и нацизма, като член на просъществувалата за кратко организация за Британско-немско приятелство. Чрез нея той дори успява да осъществи контакт с тогавашния посланик в Лондон - Йоахим фон Рибентроп.
Започва да работи и като кореспондент за The Times по време на гражданската война в Испания, откъдето пише материали в подкрепа на силите на генерал Франко. Дори е награден лично от него, след като остава единствен оцелял при бомбардировка, при която загиват трима други негови колеги журналисти.
Може да се каже, че Филби става един от близките международни кореспонденти до Франко. В един момент съветските началници дори обмислят идеята дали техния агент не би бил подходящ за евентуален опит за убийство на фашисткия лидер.
Планът обаче не е осъществен и Филби е отхвърлен като неблагонадежден кандидат за подобна задача.
В същото време британското разузнаване също се свързва с него и той започва да предава доклади от Испания за Ми-6 с информации за представянето на немските танкове и самолети в конфликта.
С началото на Втората световна война Филби се връща в Лондон, а от там е пратен за кратко като кореспондент във Франция. В началото на 1940 г. по препоръките на Гай Бърджис, е вербуван за постоянно в Ми-6 и двамата заедно преминават курс по саботаж.
След това Филби сам става инструктор и по това време с него се свързва съветския резидент в Лондон - Иван Чичаев. Възпитаникът на Кеймбридж отново започва да действа активно в полза на Съветския съюз.
В следващите няколко години предава информации за това дали британците подготвят агенти, които да бъдат пратени в СССР, немските планове за операция "Барбароса", както и японските цели в Югоизточна Азия.
Най-голямата му гордост обаче е личният му принос за спечелването на битката при Курск през 1943 г.
"Когато питахме Филби какво е най-голямото му постижение в живота, той многократно казваше "Прохоровка", разказва за РИА Новости Сергей Иванов, ръководител на пресслужбата на Руската служба за външно разузнаване.
Именно край селището Прохоровка се разразява ключовото сражение, което решава битката при Курск, а Филби осигурява на руснаците важни сведения за немските сили в района.
Междувременно успява да се издигне в рамките на Ми-6 и е назначен в контраразузнаването като началник на бюрото за Испания, Португалия, Италия и Северна Африка, а по-късно се издига и като началник на секцията за борба срещу комунизма.
Оттам съумява да си прикрива следите и истинската му дейност остава незабелязана за колегите му в британското разузнаване.
При това до такава степен, че през 1946 г. е награден с Орден на британската империя лично от крал Джордж VI.
Две години по-късно Филби се озовава в САЩ, където е представител на Ми-6 във Вашингтон. Там задачата му е да гарантира сигурността при изпращането на информация от Вашингтон до Лондон, но разбира се, агентът продължава да отклонява информация и към СССР, включително и строго секретна такава по отношение на американската ядрена програма.
Скоро към Филби във Вашингтон се присъединява и приятелят му Гай Бърджис. Той от години действа като съветски шпионин в британското Външно министерство, наред с Доналд Маклийн, който е в Лондон.
Гай обаче има тежки проблеми с алкохола и е абсолютно неблагонадежден агент. Бързо след пристигането си в САЩ започва да трупа проблеми с властите заради пиянските си запои и в крайна сметка дипломатическият му имунитет е снет, а той е върнат обратно в Лондон за разследване.
Там го чака Маклейн, който пък вече е под подозрение за теч на информация от министерството.
Очевидно цялата съветска мрежа във Великобритания е на път да бъде компрометирана, докато не се намесва Филби. Той изпраща на двамата си приятели телеграма и им съобщава, че трябва да избягат спешно в Москва.
Бягството на Бърджис и Маклейн за СССР потвърждава слуховете за наличието на високопоставени шпиони във Великобритания. Проблемът е, че те не са само двама, а фактът, че са избягали, навежда на мисълта, че има най-малко още един, който ги е предупредил.
Подозренията падат върху Филби, най-вече заради приятелството му с Бърджис и Маклейн. През 1951 г. шпионинът решава да си подаде оставката напълно самостоятелно и да се предпази от по-нататъшно разследване.
В следващите години той отрича каквито и да е обвинения и дори кани журналисти и телевизия в дома си, за да изрази възмущението си.
"Последният път, когато говорих с комунист, знаейки, че той е комунист, беше някъде през 1934 г.", твърди Филби.
През 1956 г. заминава като кореспондент в Бейрут, официално вече не е шпионин, но неофициално продължава да работи за Ми-6 и пътува до Саудитска Арабия, Египет, Йордания, Кувейт и Йемен.
В крайна сметка Ким Филби най-накрая е издаден от съветски агенти потърсили убежище на запада. Това се случва едва през 1963 г.
По това време той е в Бейрут, но съумява да избяга в Москва, преди да бъде заловен от британците. Тук някъде се появяват и спекулациите, че е бил нарочно оставен да се измъкне, поради страховете от разразяване на твърде шумен публичен скандал, заради провалът в разкриването му.
Животът в Съветския съюз за него е спокоен, макар и не особено свободен. В продължение на следващото десетилетие Филби често е под домашен арест и подлаган на разпити.
Едва през 70-те започва да предава знанията си на съветски разузнавачи и се жени за московчанка, която е 20 години по-млада от него.
В малкото си публични изяви твърди, че не съжалява за нищо и винаги изразява гордост от работата си. Никога повече не се връща в родината си и умира през 1988 г. от инфаркт.
