"Плаках, да... аз плача често. Ако сте баща, ще разберете", обяснява той емоциите си от последните дни.
Преди две седмици Карлос Хавиер Макалистър седеше на стадион "974" в Доха до двамата си големи синове и видя как най-малкият му син Алексис вкарва за Аржентина.
Батковците на Алексис Макалистър - Кевин и Франсис, също са футболисти, съответно на Бока Хуниорс и Росарио Сентрал. Братовчед им пък играе някъде из Малайзия.
И Макалистър-старши е бивш футболист, както и брат му Патрисио, а двамата даже са основатели на клуба Депортиво Макалистър. Карлос е имал щастието да играе редом до самия Диего Марадона, докато сега наблюдава как Алексис се сражава по терените в Катар заедно с Лео Меси.
Има ли друго семейство, което може да се похвали с нещо такова? "Всъщност има едно - това на Диего Симеоне и на сина му Джовани", усмихва се Карлос Макалистър. Алексис пък се шегува, че дебатите нямат край: Марадона ли е по-велик, или Меси няма равен в историята на футбола?
За Алексис няма спор, че Лео е №1, но бащата винаги е посочвал Марадона, който е не само негов бивш съотборник, но и много скъп приятел.
Мондиал 2022 все повече се оформя като първенството на Меси и за Карлос Макалистър е време да признае нещо.
"Нека сравняваме Меси с играещите сега, не с Марадона, нито пък Марадона с Ди Стефано. Но няма съмнение, че Меси е най-великият... най-големият и на това световно първенство, макар и на 35 години. Все едно актът му за раждане лъже. Този на Модрич също лъже".
"Отидохме на световното за младежи през 2005 г. и говорехме за играч, който ще стане по-добър от Марадона. Точно беше навършил 18. 17 години по-късно той още е тук! Никой не е властвал толкова дълго. На 32 Марадона вече беше приключил", допълва Макалистър.
"Но трябва да гледаме и контекста. Марадона имаше всякакви лични проблеми и въпреки това спечели световната купа, отиде в Италия и понесе цял град на раменете си, направи ги шампиони. Сега виждаш Меси на 35 и си казваш, че да, Марадона беше изключителен, но Меси е еталон. Трябва да гледаш Меси, Роналдо, Ибрахимович, Рамос: не за да играеш по същия начин, а за да станеш личност като тях".
Това послание съответства на всичко, което Карлос Макалистър разказва за своите синове и за начина, по който ги е отгледал.
Родът им произхожда от Ирландия, а футболът е в основата на тяхната идентичност. От малки момчетата гледат всеки мач и са обучени от бащата да следят и най-малкия детайл.
"Като бяха малки им казвах: "Ти следиш №2 и №4, а ти гледаш №8 и №5, ти пък играчите с номера 10 и 11. Аз следя останалите". И отчитаха всичко, добрите и лошите пасове, спечелените и загубени въздушни двубои...". И до днес Карлос го прави, докато гледа синовете си и анализира тяхното представяне.
Значи Кевин, Франсис и Алексис са продукти на баща си? "Не, те са продукти на много значима футболна школа, тази на Архентинос Хуниорс. Важното е да са добри хора и да бъдат себе си", настоява Карлос. "Футболисти са не защото така им е казано, а защото им харесва, то е тяхната страст".
Алексис Макалистър вече няколко години е в Брайтън и впечатлява във Висшата лига, а баща му вижда голямо бъдеще за него в английския елит. Какво в своята игра е наследил от татко си? "Начинът, по който влиза в единоборствата. Но това е единственото, което е от мен", смята Карлос.
"Не съм от бащите, които казват, че тяхното дете е най-доброто. Те знаят, че най-важното е отборът. Казвах им, че съм вкарвал на Реал Мадрид, но не ми вярваха, докато не го видяха по телевизията. Иначе са несравнимо по-добри от мен във всичко друго. Но колкото повече ме надминават, толкова по-щастлив към".
Сега бившият ляв бек, записал над 100 мача за Бока Хуниорс, е на първото си световно първенство, макар и само като фен. Признава, че едва сега осъзнава какво означават световните финали и каква тежест носят.
През 1993 г. той е повикан в националния тим на Аржентина, но официалните му мачове за отбора се изчерпват с плейофите срещу Австралия за класиране за САЩ '94.
В крайна сметка Макалистър не попада сред избраниците за първенството и според един популярен слух, причината е, че е наритал жестоко една от звездите на Аржентина Ариел Ортега в голямото дерби между Бока и Ривър Плейт.
"Истината е точно обратната. Причината беше, че не го ритах достатъчно. Трябваше направо да го погреба!"
"Но онези плейофи срещу Австралия бяха исторически. Имаше много нервност в отбора и в цялата страна. Разбира се, че щеше да е страхотно да отида в САЩ, но се чувствах удовлетворен, че съм помогнал на Аржентина да се класира", въздъхва Карлос.
Alexis Mac Allister’s dad Carlos looks like he made a surprising loan move to Boca Juniors after playing 450 games for Hibs. pic.twitter.com/WryDB2zHSJ
— Jack Pitt-Brooke (@JackPittBrooke) October 11, 2022
Именно на онзи Мондиал Марадона е изхвърлен за допинг, а България регистрира ключова победа с 2:0 над Аржентина, за да осъществи незабравимия поход до полуфиналите.
"Не смятам, че Диего е взел нещо, за да играе по-добре, било е инцидент", убеден е Карлос Макалистър. "На такъв идол му прощаваш всичко, проблемът е, че когато лидерът ти падне, падаш и ти".
"Марадона флиртуваше със смъртта всеки ден. Марадона винаги беше опасен за самия себе си и за никой друг. Себе си третираше зле, не останалите. Беше невероятен, а аз бях най-обикновен играч, но бяхме близки и той се грижеше за мен".
"Един ден подари на мен и още трима съотборници чисто нови Ролекси. Но после ме обраха като се прибирах от стадиона на Расинг. Човекът счупи прозореца на колата, грабна ме, извади пистолет и каза "Давай Ролекса или ще те убия". Струваше над 5000 долара, но важен беше жестът, а Марадона можеше да ти даде всичко".
"Обикаляхме целия свят и където и да отидехме, имаше по 200-300, 1000 или 2000 души. Не чакаха нас, чакаха Марадона. Но хората не искат просто спортист, искат морален лидер и искат частица от него. Веднъж Марадона каза "Понякога се събуждам, поглеждам се в огледалото и се питам "Диегито, какво ли ще искат от теб днес?"
"Питаха го за политическите лидери, за войната. Какво точно искаха да им отговори!? Трябва да кажеш, че нямаш мнение. Но характерът на Диего беше такъв, че той трябваше да има мнение за всичко".
Сега, когато на Аржентина остават само две стъпки до световната титла, Карлос Макалистър отчита какво е нужно на големите лидери на шампионските отбори.
"Лидерите са тези, които поемат върху себе си цялото напрежение. Една от причините Меси да е толкова велик е начинът, по който се справя с напрежението. Двамата с Марадона са израснали в различни страни, в различни епохи и имат различни характери, но отговорността тогава падаше върху Диего, сега върху Меси. Когато нещата се объркат, те не се предават."
Тази вечер Аржентина се изправя срещу Хърватия на полуфинала и Карлос Макалистър отново ще бъде на трибуните с Кевин и Франсис, докато Алексис ще бъде на терена, за да продължи борбата си за вечна слава рамо до рамо с Меси.
"Синовете ми бяха на 6-7, когато Меси започна да изгрява. А когато с брат ми бяхме деца, живеехме в една обща стаичка. Гасяхме лампата, пускахме радиото и слушахме коментатора на мачовете на Бока Хуниорс. Един ден Бока стана шампион. Затворих очи и си представих как играя с Марадона. А след време това наистина се случи", разказва Карлос.
"Децата ми са в една сфера, оформена от величия - Батистута, Марадона Руджери, Батиста. Но когато си до тях, трябва да преминеш отвъд идеята, че са ти идоли и да ги възприемеш като съотборници".
Как става това ли? "С характер. А на моите момчета характер не им липсва", категоричен е гордият баща.
