При всички положения Педро Паскал е едно от най-актуалните имена в кино индустрията в момента. С ролите си в сериалите "Игра на тронове", "Наркос" и "Мандалорецът" той се превърна в истинска звезда, а първите впечатления от "The Last of Us: Последните оцелели", който върви по HBO, само потвърждават статута му.
Паскал изгрява сравнително късно като популярно име след повече от десетилетие на маргинални участия в различни телевизионни продукции и незначителни филми. Пробивът му е с малката, но силно харизматична роля на Оберин Мартел в "Игра на тронове", която му откри пътя към успеха.
Целият му живот обаче можеше да се развие по съвсем друг начин и в съвсем друга държава, ако не беше Ричард Никсън.
Всъщност Паскал може и да е американец, но не е роден в САЩ. Той се появява на бял свят през 1975 г. в Чили на фона на един несигурен период от историята на южноамериканската държава.
Две години по-рано там е извършен държавен преврат от генерал Аугусто Пиночет, който налага управлението си с твърда ръка и се разправя по брутален начин с опозицията. Негов основен враг е лидера на чилийската социалистическа партия Салвадор Алиенде, който е избран за президент на страната след избори през 1970 г.
Управлението на Алиенде води до въвеждане на мащабни планове за национализация на ключови отрасли от икономиката и реформи, ощетяващи едрите земевладелци в неуспешен опит за преразпределение на богатството в страната.
Всичко това води до тежка икономическа криза, хиперинфлация и международна изолация, тъй като социалистическият експеримент на Алиенде представлява трън в петата на САЩ на фона на опитите на Вашингтон да възпре разпространението на комунизма по време на Студената война.
Така след поредна вътрешна криза генерал Пиночет и военните около него свалят Алиенде от власт с подкрепата на Вашингтон и започват репресии срещу всички политически опоненти. Смята се, че в следващите години до 1990 г. над 3000 души губят живота си заради политическата си ориентация, а десетки хиляди други попадат из затворите или са принудени да емигрират.
Точно това се случва с родителите на Педро Паскал.
Той е роден в семейството на лекар и детска психоложка, като по думите му и двамата са били политически активни с леви убеждения. Те не просто са били последователи на Алиенде, а са били и негови роднини - по-точно неговата майка, която носи същата фамилия.
Тя се оказва братовчедка на Андрес Паскал Алиенде, който от своя страна е племенник на сваления президент.
Андрес Паскал е едно от популярните имена в Чили през онези години, известен най-вече като водеща фигура в рамките на марксисткото Ляво революционно движение. След преврата организацията преминава в нелегална въоръжена борба срещу режима, а Андрес за кратко е избран за негов водач преди в крайна сметка да избяга в Куба.
"Братовчедът на майка ми беше сред сериозните хора в опозицията срещу военната хунта, но имаше доста сериозно разделение между него и родителите ми", спомня си Педро Паскал в интервю за The Time.
Все пак семейството на бъдещия актьор помага на много хора да се скрият от гоненията, което привлича вниманието на властите към тях и ги принуждава да избягат в кубинското посолство в столицата Сантяго.
Малко по-късно получават политическо убежище от Дания, а от там се местят за постоянно в САЩ. По това време Паскал няма навършена и една годинка.
"С едната ми сестра сме родени в Чили и сме израснали в Щатите, а по-малките ми брат и сестра са родени в Щатите и са израснали в Чили, след като родителите ми се върнаха там през 1995 г.", разказва актьорът.
Неговата сестра е актрисата и трансджендър активистка Лукс Паскал, която през 2021 г. обявява смяната на пола си. Тогава актьорът изразява публична подкрепа за нея.
"Брат ми беше важна част от целия процес. Именно той беше един от първите, които ми помогнаха да осъзная и формирам моята идентичност", разказва самата Лукс, която в момента живее и учи актьорско майсторство в Ню Йорк.
Колкото до миналото, Педро Паскал е благодарен за късмета, който е имал.
"Чувствам се и тъжен заради тази несправедлива и ужасяваща глава от историята на Чили, която все още не е получила дължимото и справедливо признание", посочва той.
