Марлон Брандо е бил единственият актьор, който Марио Пузо и Франсис Форд Копола си представят в ролята на мафиотския патриарх Дон Корлеоне от "Кръстникът". Преди обаче да го ангажират, те трябва да се справят с два проблема.
Първо, Paramount Pictures не желае да работи с Брандо, и второ - самият той не иска ролята.
Индустрията затваря вратите си за 47-годишния тогава Марлон заради буйния му темперамент и на него това му харесва. Малко са филмовите продуценти, които искат да работят с актьора през 70-те, и още по-малко са филмите, в които той е съгласен да участва.
Холивуд и Брандо са обърнали нова страница в живота си и по нищо не изглежда, че пътищата им отново ще се засекат. Но се случва нещо, което ги насърчава да размислят - появява се романът "Кръстникът", а след него се заговаря и за екранизация под режисурата на младия и неопитен тогава Франсис Форд Копола.
Още на ниво предварителен сценарий се усеща, че филмът ще е нещо голямо, което засилва само апетита на холивудската гилдия, готова да се добере до роля в продукция на всяка цена.
Година преди старта на снимките Марио Пузо, авторът на "Кръстникът", който се е настанил в клиника за отслабване в Северна Каролина, чете сутрешните вестници и от тях научава, че комикът Дани Томас планира да придобие съществена част от Paramount Pictures с голямата цел да изиграе Дон Корлеоне.
По това време Томас е достатъчно богат, за да притежава контролен дял от студиото и да изнудва Копола за главната роля във филма си. Затова и Пузо е напълно наясно, че опасността кръстникът на мафията да се играе от второкласен комедиант е реална.
Перспективата го ужасява и самият той определя обхваналото го усещане като паника, в пристъп на която решава, че ще напише писмо до Марлон Брандо с молба да играе във филма му.
Писмото всъщност е бележка от три реда, която гласи: "Уважаеми г-н Брандо, написах книга, наречена "Кръстникът", която имаше известен успех. Сега по нея се снима филм и смятам, че Вие сте единственият актьор, който може да изиграе главната роля с тихата сила и ирония, каквато книгата изисква".
Писмото пристига в живота на Брандо в момент, в който той отчаяно се нуждае от роля, макар че отказва да го признае. Към онзи момент актьорът, който е смятан от мнозина за най-великия на своето поколение, е потънал в дългове, зависим е от Валиум, на прага е на трети развод и е решен да се откаже от кариерата си.
Той живее сам в къщата си на "Мълхоланд Драйв" в Лос Анджелис, а най-честият му посетител е личната му асистентка Алис Марчак, която открива, че проблемите на Брандо с четенето, всъщност са дислексия. Така Марчак е натоварена и със задачата да чете всички книги и сценарии, изпратени до него
"Бях затрупана от оферти, които той отхвърляше още на първо четене. Не искаше да участва в "Мръсният Хари", нито в "Буч Касиди и Сънданс Кид", а когато за втория филм дадоха ролята му на Пол Нюман, той беше решен, че повече няма да работи", пише асистентката в автобиографичната си книга "Аз и Марлон".
Но истината е, че Брандо не може да си позволи да е безработен и асистентката му се постоянно прави опити да го изправи пред реалността. В този момент звездата се нуждае от милиони, за да се измъкне от огромните си дългове и да започне терапия заради пристрастяването си към Валиума, за да запази правото да вижда децата си.
"Колкото и да го убеждавах, че му трябва работа, той беше непреклонен. Не можеше да понася вече Холивуд и дори когато намери списанието ми Hollywood Reporter, избухна и ме предупреди повече да не внасям списания за филми в къщата", пише още в книга си Марчак.
Но една сутрин, докато чете списанието, вбесило шефа ѝ, асистентката разбира, че от Paramount все още търсят актьор, който да играе мафиотския дон Корлеоне в "Кръстникът". А на другия ден, когато прибира пощата на Брандо, вижда и бележката на Марио Пузо с копие от книгата му.
Марчак взима романа, за да го прочете през уикенда и в първия ден, в който е на работа, решава набързо да разкаже на Брандо за какво става въпрос. Той обаче я спира още на изречението, че в книгата и филма се разказва за мафията и отсича твърдо, че няма да участва в проект, който прославя престъпността.
Асистентката обаче е решена да промени мнението му и основният ѝ коз е да го подразни със слабото място за всеки холивудски актьор - ревността. Няколко дни след като говорят за "Кръстникът" тя небрежно споменава, че ролята на Вито Корлеоне най-вероятно ще отиде при Лорънс Оливие.
Брандо е видимо раздразнен, но не показва, че е готов да размисли за ролята, затова асистентката му сменя тактиката. Тя намира бележката на Пузо и я оставя на нощното му шкафче. На сутринта тя вижда, че бележката е преместена, но е още по-изненадана, когато чува Марлон да казва: "Може би трябва да се обадя и да благодаря на Пузо, че иска мен за ролята".
Писателят си спомня този разговор и е убеден, че Брандо е бил заинтересован, въпреки че не го е казал директно.
Марчак също забелязва, че актьорът любопитства за Дон Корлеоне и решава да му прочете книгата. След финала ѝ Марлон е сигурен, че трябва да се върне на голям екран и то точно с ролята на Дон Корлеоне.
В това време режисьорът на филма е изправен пред сериозна дилема. Пред Копола стоят два варианта за Вито Корлеоне - Марлон Брандо и Лорънс Оливие. На 47 г. Брандо може и да изглежда твърде млад, за да играе дон на мафията, но Оливие с британската си осанка и аристократичност изглеждал прекалено далеч от италиано-американския криминален бос от книгата.
Затова режисьорът решава да предложи на Paramount първо Марлон Брандо за главната роля. Очаквано, той среща отпор. Президентът на студиото Стенли Джаф категорично отхвърля Брандо заради избухливия му и своенравния му характер, който създава проблеми в процеса на работа.
"Тогава се отказвам от филма. Наехте ме да бъда режисьор, а не позволявате дори да изпробвам идеите си. Нека поне да опитам", казва Копола и отговорът му е сериозен.
След кратка дискусия Джаф се съгласява да обмисли варианта за Марлон Брандо, но при три условия: да подпише гаранция за 1 милион долара, с която обещава, че характерът му няма да пречи на продукцията, да му се плати по-малко от обичайния хонорар и да се яви на прослушване.
И докато първият и вторият критерий са изпълними, предложение за прослушване за звезда от величината на Брандо изглеждала немислима. Но Копола намира начин да спази ангажимента си към студиото, без да казва на един от най-добрите актьори в Холивуд, че го тества за ролята.
"Обадих му се и попитах: Господин Брандо, мислиш ли, че ще е добра идея да направим няколко импровизации, за да видим как ще изглежда ролята. Не казах, че екранен тест, а малък експеримент с видеокамера и той се съгласи с готовност", споделя режисьорът пред Vanity Fair.
В деня на прослушването Копола пристига в дома на актьора около 7 сутринта в компанията на оператор и Салваторе Корсито, актьорът, който играе Бонасера във въвеждащата сцена на "Кръстникът".
Марлон ги посреща, облечен в японско кимоно и с коса, вързана на конска опашка. Снимките са в хола - с бял килим, бели стени и бели пердета. Копола носи със себе си просеко, сирена и цигари, за да помогне на Брандо да се превъплъти по-лесно в ролята.
Актьорът си сипва просеко, взима си сирене и за изненада на всички сваля дългата си конска опашка, показвайки истинската си коса. След краткия аперитив, взима носна кърпа и пита Франсис кога ще започнат снимките. "Когато си готов", му отговаря режисьорът.
Брандо става прави няколко пози, мърмори си нещо под носа и след това отговаря "Добре, готов съм".
Операторът настройва камерата под нисък ъгъл, а това, на което всички останали стават свидетели, е как завършен актьор с опит и талант за 2 минути се превръща в съвършено различен човек. Той вече не е Марлон Брандо, той е Вито Корлеоне.
По време на пробите телефонът в хола звъни и Брандо вдига, без и за секунда да излезе от ролята. Копола дава сигнал на Салваторе Корсито да се включи в сцената и двамата актьори с лекота оформят диалога, който става емблематичен за киното.
Ако преди този запис е имало някакво съмнение в титаничния талант на Марлон, след него всички са наясно кой трябва да играе Кръстникът. Включително и Paramount Pictures, които още на следващия ден му изпращат адвокат и договор за главната роля.
"Когато се заех с филма знаех, че ще трябва да взимам решения, които не са популярни, и да се боря за идеите си. И показвайки как 47-годишният Марлон Брандо се превръща в застаряващ дон на мафията, доказах, че не греша", казва Франсис Форд Копола.
