Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Кръстникът": Как Марио Пузо написа най-добрия роман за мафията, без да е срещал гангстер

Петте истории, които са вдъхновили писателя Снимка: Paramount Pictures
Петте истории, които са вдъхновили писателя
Петте фамилии

Разпределянето на подземния бизнес в Ню Йорк между гангстерските фамилии, една от които е Корлеоне, е действителна история. 

Комисията на Петте Фамилии на Ню Йорк е ръководен орган на един огромен престъпен синдикат, владеещ голяма част от Америка. Създадена е от Чарлс "Лъки" Лучано и Салваторе "Малкия Цезар" Маранцано  и е неделима част от американския културен и развлекателен живот - хазарт, проституция, синдикати в развлекателния бранш.

Сухият режим дава на мафиотски босове като Ал Капоне достъп до огромни богатства, но за разлика от еврейските и ирландските банди, Комисията, със своите строги правила, създава и инфраструктура, която позволява на италианците да доминират над организираната престъпност до средата на века. Снимка: Imbd
Петте фамилии

Разпределянето на подземния бизнес в Ню Йорк между гангстерските фамилии, една от които е Корлеоне, е действителна история.

Комисията на Петте Фамилии на Ню Йорк е ръководен орган на един огромен престъпен синдикат, владеещ голяма част от Америка. Създадена е от Чарлс "Лъки" Лучано и Салваторе "Малкия Цезар" Маранцано и е неделима част от американския културен и развлекателен живот - хазарт, проституция, синдикати в развлекателния бранш.

Сухият режим дава на мафиотски босове като Ал Капоне достъп до огромни богатства, но за разлика от еврейските и ирландските банди, Комисията, със своите строги правила, създава и инфраструктура, която позволява на италианците да доминират над организираната престъпност до средата на века.
Сцената със стрелбата в ресторанта
Американската история на престъпността е пълна с примери, които се разиграват, подобно на сюжетите в “Кръстникът”, но сцената, в която Майкъл Корлеоне убива мафиота Солацо и корумпирания полицай, е много близо до реален инцидент, станал на Кони Айланд, станал през 1931 г.

В главните роли са младия тогава Чарли “Лъки” Лучано, който се опитва да свали от наркотрона Джо “Шефа” Масерия, като го кани на вечеря в италиански ресторант. Но вместо да преговорят разпределянето на териториите, Лучано посреща “Шефа” с куршум в главата. Снимка: Imbd
Сцената със стрелбата в ресторанта

Американската история на престъпността е пълна с примери, които се разиграват, подобно на сюжетите в “Кръстникът”, но сцената, в която Майкъл Корлеоне убива мафиота Солацо и корумпирания полицай, е много близо до реален инцидент, станал на Кони Айланд, станал през 1931 г.

В главните роли са младия тогава Чарли “Лъки” Лучано, който се опитва да свали от наркотрона Джо “Шефа” Масерия, като го кани на вечеря в италиански ресторант. Но вместо да преговорят разпределянето на териториите, Лучано посреща “Шефа” с куршум в главата.
“Майкъл Корлеоне ти изпраща поздрави”

Тази култова реплика от филма и опитът за покушение над персонажа на Франк Пантагели, са взети назаем от реалността. 

През август 1961 г. Кармайн "Змията" Персико се опитва да извърши покушение над Лари Гало по подобен на "Кръстникът" начин - прави му засада в пуст бар  и нахлузват гарота около врата му. Смъртта му се разминава, само защото един полицай влиза в бара, докато душат мафиота. Снимка: Imdb
“Майкъл Корлеоне ти изпраща поздрави”

Тази култова реплика от филма и опитът за покушение над персонажа на Франк Пантагели, са взети назаем от реалността.

През август 1961 г. Кармайн "Змията" Персико се опитва да извърши покушение над Лари Гало по подобен на "Кръстникът" начин - прави му засада в пуст бар и нахлузват гарота около врата му. Смъртта му се разминава, само защото един полицай влиза в бара, докато душат мафиота.
Дон Корлеоне е вдъхновен от Франк Кастело

Мафиотът Франк Кастело изживял в реалността събитията, които Марлон Брандо изиграва на екран.Също като Вито Корлеоне, Кастело има силни връзки с правната система в САЩ, умишлено избягва да се занимава с наркотици и оцелява след опит за покушение. 

Дори дрезгавият глас на Франк е пресъздаден във филма от Марлон Брандо, за да създаде запомнящ се персонаж. Снимка: Imdb
Дон Корлеоне е вдъхновен от Франк Кастело

Мафиотът Франк Кастело изживял в реалността събитията, които Марлон Брандо изиграва на екран.Също като Вито Корлеоне, Кастело има силни връзки с правната система в САЩ, умишлено избягва да се занимава с наркотици и оцелява след опит за покушение.

Дори дрезгавият глас на Франк е пресъздаден във филма от Марлон Брандо, за да създаде запомнящ се персонаж.
Джони Фонтейн е копие на Франк Синатра

Джони Фонтейн, певецът, на когото е отделено сериозно място в книгата (а във филма, напротив, твърде малко), е копие на Франк Синатра, за когото вестниците клюкарстват, че е ''дружка'' на италианските гангстери. Без някога Пузо да е потвърждавал, че е използвал слуховете за Синатра като вдъхновение, самият певец е виждал себе си в образа и заради това е ненавиждал, както книгата, така филма. 
Между Пузо и Синатра е имало една среща, при която авторът е пробвал да си стоплят отношения. Марио тръгва с лист и химикалка, когато се засича с легендарния певец в бар, за да го помоли за автограф въпреки молбите на приятелите си да не го прави. 
"Шегувате ли се? В дома ми имаше само два плаката - на папата и на Франк Синатра.",  отговаря писателят в решението си да говори със звездата. 
Но както се очаквало, не е посрещнат радушно. Синатра почервенява от гняв, когато разпознава Пузо, и заявява, че заради това, което е написал, заслужава да му счупят краката. Снимка: Imbd
Джони Фонтейн е копие на Франк Синатра

Джони Фонтейн, певецът, на когото е отделено сериозно място в книгата (а във филма, напротив, твърде малко), е копие на Франк Синатра, за когото вестниците клюкарстват, че е ''дружка'' на италианските гангстери. Без някога Пузо да е потвърждавал, че е използвал слуховете за Синатра като вдъхновение, самият певец е виждал себе си в образа и заради това е ненавиждал, както книгата, така филма.

Между Пузо и Синатра е имало една среща, при която авторът е пробвал да си стоплят отношения. Марио тръгва с лист и химикалка, когато се засича с легендарния певец в бар, за да го помоли за автограф въпреки молбите на приятелите си да не го прави.

"Шегувате ли се? В дома ми имаше само два плаката - на папата и на Франк Синатра.", отговаря писателят в решението си да говори със звездата.

Но както се очаквало, не е посрещнат радушно. Синатра почервенява от гняв, когато разпознава Пузо, и заявява, че заради това, което е написал, заслужава да му счупят краката.

На собствения си 50-и рожден ден Марио Пузо има статут на типичен писател-неудачник. Написал е два романа за възрастни - ''Тъмната арена'' и ''Щастливият странник'' и една детска книжка. Но те не му носят стабилни доходи.

Напротив, Пузо дължи близо 20 000 долара на различни кредитори, а в същото време трябва да издържа семейство с 5 деца.

Той мечтае да стане писател от детството си и започва да съчинява истории в училище. Животът му обаче е труден и не предразполага към професии, в които надниците са малки.

Когато е на 12 години, баща му ги изоставя и майка му отглежда сама него и шестте му братя и сестри. Младият Марио първо трябва да работи на железницата, после е призован в армията, а след това отива в колеж и там започва да пише професионално.

Но по някаква причина никой по това време не иска да чете разкази или романи. Пузо трябва да работи като помощник-редактор и да съчинява кратки приключенски истории, за да се прехранва. Дори собствената му майка (към която той, както много италианци, се отнася като към божество) е скептична към литературните му способности.

С времето самият Пузо също е започнал да губи вяра, че ще просперира като писател до деня, когато открива 600 записа на гангстери, политици и адвокати от "сенчестия" бизнес.

Тогава му хрумва идеята да напише роман за италианската мафия. Заради обещаващите доходи и за да изплува най-накрая от бедността, той започва с първите страници на "Кръстникът", въпреки че единственото общо с бъдещите му герои е само националността - и те като него са италианци.

Пузо не знае разнообразие от истории за мафията, никога не е срещал гангстер на живо, а за престъпленията им разбира основно от статиите във вестниците.

По тази причина решава да създаде сага за едно патриархалното семейство, за хората, живеещи по много строги правила, с техните закостенели представи за чест и достойнство, следващи убеждението, че семейството е над всичко. А що се отнася до криминалната нишка, разчита на прочетеното във вестниците. 

Казвал е, че се срамува, защото книгата му е базиран само на проучвания, а популярността ѝ се дължи единствено на филма на Франисис Форд Копола.

Преди години в интервю за Лари Кинг признава, че на създаденото от него не може да се гледа като на пример за висока литература.

"Ако знаех, че толкова много хора ще прочетат тази книга, щях да се опитам да я напиша по-добре. Не работех с пълна сила и не използвах таланта си в подходяща степен. Но едно достойнство на "Кръстникът" не може да бъде отнето: невъзможно е да се откъснете от него дори години след публикуването му", казва авторът.

Но въпреки ниските оценки, които той си дава, в романа има истории и герои, които удивително напомнят на действителността и са пресъздадени с впечатляваща точност. Част от тях може да видите в галерията.

Най-четените