Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Не тая лоши чувства към самия Опенхаймер": Ще покажат ли филма за "бащата на атомната бомба" в Япония

Премиера ще има, и обясненията за закъснението са комплексни Снимка: Getty Images
Премиера ще има, и обясненията за закъснението са комплексни

Филмът на 2023 г. - биографичният епос "Опенхаймер", още не е показан на публиката в страната, свързана изключително пряко с живота и работата на "бащата на атомната бомба".

Да, лентата на Кристофър Нолан не е прожектирана по кината в единствената държава, атакувана с ядрено оръжие. Страната, над която американската армия пуска бомбите, разработени и с помощта на екипа на Робърт Опенхаймер.

Но това все пак ще стане. Премиерата на "Опенхаймер" в Япония е планирана за 29 март.

Закъснението се обяснява както с опасения от реакцията на хората в страната, така и от съвпадението на световната премиера на филма през юли 2023 г. с годишнините от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки - съответно 6 и 9 август.

Докато за останалата част от света "Барбихаймер" беше просто забавен каламбур на хитовете от филмовото лято, в Япония мемета с Марго Роби като Барби по бански или къса рокля на фона на атомна гъба носят далеч по-различен привкус.

"Барбихаймер" предизвика гневни реакции и обиди японците, а завъртелият се из социалните медии в страната хаштаг #NoBarbenheimer допълнително убеди местния разпространител Bitter End, че е по-добре да поотложи премиерата.

И не на последно място - в страната, където атомните бомби убиват над 200 000 души и превръщат в пепел два града, се появиха гласове на недоволство, че във филма атаките и особено пораженията от ядреното оръжие не са показани.

"Хора са били изпарени, други години след това остават радиоактивни", мотивира и режисьорът Спайк Лий мнението си, че Нолан би могъл да добави няколко минути във филма, в които да покаже какъв е бил ефектът от бомбите върху хората в Япония.

Самият режисьор на "Опенхаймер" обясни още през лятото на 2023 г., че филмът му не е документален и е интерпретация и показва събитията през живота на физика. Последствията от бомбардировките и страданията на жертвите не се включени, защото Нолън е счел, че "да се отдалеча от преживяванията на Опенхаймер щеше да е предателство за разказа".

Все пак самият учен разбира за атаките над двата японски града от радиото - като всички останали по света, припомни режисьорът пред "Ен Би Си".

Но особено след триумфа на Оскарите и 7-те статуетки, "Опенхаймер" ще бъде показан в Япония, а реакцията на хибакуша, както се наричат оцелелите след бомбардировките, може да е изненадваща.

Според някои Нолан е трябвало да покаже ефекта от бомбите върху поразените градове. Снимка: Getty Images
Според някои Нолан е трябвало да покаже ефекта от бомбите върху поразените градове.

"Не тая лоши чувства към самия г-н Опенхаймер или нещо подобно. Проблемът е далеч по-голям", цитира "Ройтерс" една от оцелелите след бомбардировката над Хирошима - Теруко Яхата.

Тя е на 8 години, когато бомбата, наречена "Малчугана" помита града ѝ. Днес Яхата е на 86 г. и е една от все по-малкото останали живи хибакуша. Започва да учи английски на 83-годишна възраст, за да може да говори и пред чужденци в Музея мемориал на мира в Хирошима.

Теруко казва, че няма търпение да е сред първите в страната, които ще могат да видят "Опенхаймер".

"Смятам, че е важно да излезе на екран в Япония, за да можем да се поучим и да не забравяме да осъзнаваме, че трябва да осигурим бъдеще за тези, които обичаме", казва тя. Възрастната жена се надява лентата да възобнови дебата за ядрените оръжия.

Разказът ѝ пред гостите на Музея на мира започва със сутринта на 6 август 1945 г. В 7:09 часа в дома си, намиращ се на 2,5 км от района на падане на бомбата, тя чува въздушната тревога след преминаването на американски самолет. Тревогата е вдигната скоро и 8-годишното момиче излиза на двора в 8:15 ч., за да пита съседа дали наистина опасността е преминала.

Тогава вижда как "цялото небе избухна и се озари в синкаво бяло".

Тя покрива очите, носа и ушите си с пръсти, както е научена, и опитва да легне на земята. Ударната вълна обаче я отхвърля на 6 метра и Теруко губи съзнание.

Когато идва на себе си има рана на главата и изпитва огромна болка. Майка ѝ грабва одеяла и събира под тях цялото семейство. "Като умрем, ще умрем заедно", казва тя в очакване на втори удар.

Хиляди се събират всяка година, за да почетат годишнината от ужаса в Хирошима. Снимка: Getty Images
Хиляди се събират всяка година, за да почетат годишнината от ужаса в Хирошима.

"Мислех, че всички ще умрем заедно. Усещах топлината на семейството си и колко силно сме свързани, и не ме беше страх", разказна възрастната днес жена.

Дори и днес, когато чуе думата атомна бомба, тя се сеща за топлината, която усеща със семейството си тогава.

Теруко и семейството ѝ бягат към близките планини от последвалите пожари в Хирошима и в крайна сметка оцелява.

Сега усеща тръпки по гърба си, когато мисли за направата на бомбата и как е взето решението тя да бъде пусната над дома ѝ. Но въпреки това твърди, че изпитва до някаква степен емпатия към Робърт Опенхаймер и екипа му.

"Трябва да им тежало много на съвестта. Опенхаймер вероятно е разбирал по-добре от всеки друг какви ужасни последици ще има създаването на атомните оръжия", допълва Яхата.

Тя, както и много други японци, често чува въпроса "Мразите ли Америка?". Обикновено от чужденци, които с изумление установяват, че в страната не се забелязва нищо подобно. Обратното - повечето хора в Япония харесват американската култура и нямат нищо против САЩ.

Обясненията тук са много - от помощта, която САЩ оказват на Япония за възстановяването ѝ след войната, през геополитиката, икономиката и народопсихологията на японците, до нещо, което се казва полугласно - че самата Япония е провокирала бомбардировките със зверствата в Китай и отказа да сложи оръжие в края на войната.

Другото, което стъписва доста хора, е надписът на паметната плоча на мемориала в Хирошима. Той гласи: "Нека всички души тук почиват в мир, защото ние няма да повторим злото". Въпросът защо в надписа присъства местоимението "ние" е задаван многократно, тъй като сочи и към самата Япония, която в случая е жертва.

Идеята на автора на надписа проф. Тадайоши Сайка е, че "ние" се отнася за цялото човечество, не за конкретна страна, а за всички. "Злото" пък е злото на войната и ядрените оръжия.

"Определено искам да гледам филма", казва пред "Ройтерс" 43-годишният учител Ясухиро Акияма от Хирошима за очаквания дебют на "Опенхаймер" в страната и успеха на Оскарите. Той се надява също така хората по света, които вече са го гледали, да поискат да идат града и мемориалния парк на мира там.

"Надявам се този филм да даде възможност на всеки да научи за мира и колко е важен мирният свят", смята и медицинската сестра Миюки Хирано.

Според друг жител на Хирошима - Йошито Ихара, едва ли държавите с ядрено въоръжение ще се откажат от арсенала си, но се надява филмът да образова отделните хора и да ги накара да искат промяна.

Нашият съвет е, ако отидете в Япония, да последвате съвета на учителя Акияма и да посетите Хирошима, мемориала на мира и особено музея. В него е показан автентичният ужас на 6 август 1945 г. и годините на страдание след това. По-въздействащо е от който и да било филм.

 

Най-четените