Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Повечето хора вярват в богове и всякакви суеверни глупости" - Оливър Стоун за Путин, капитализма и науката

Различен, понякога ексцентричен и провокативен, той се откроява от една голяма част от колегите си в Холивуд със своите политически убеждения Снимка: Getty Images
Различен, понякога ексцентричен и провокативен, той се откроява от една голяма част от колегите си в Холивуд със своите политически убеждения

Няма съмнение, че Оливър Стоун е едно от големите имена на Холивуд. Вече пет десетилетия той работи по някои от най-култовите филми, печелейки безброй награди, включително и цели три "Оскар"-а.

Той е режисьорът на "Взвод", "Роден на Четвърти юли", "Джей Еф Кей" и сценаристът на "Белязания", а може да се каже и че обобщава голяма част от американското общество на 80-те в едно изречение от филма "Уолстрийт" - "Алчността, поради липса на по-добра дума, е добра. Алчността е правилна, алчността работи."

Голяма част от творчеството на Стоун е свързано с различни политически теми най-вече защото самият той има ярки и ясно изразени политически позиции.

Различен, понякога ексцентричен и провокативен, той се откроява от една голяма част от колегите си в Холивуд и неслучайно често бива критикуван за отношението си към някои авторитарни лидери и конспиративни теории.

Една от причините Стоун да бъде такъв е фактът, че самият той е ветеран от войната във Виетнам. Записва се като надъхан доброволец с желание да отиде на фронта, където прекарва повече от година и се завръща с няколко отличия, включително "Бронзова звезда" за проявена храброст.

Преживяното там все пак преобръща нещо в него и от доброволец и подкрепящ войната, се превръща в неин критик. Именно личните му впечатления стават основа за антивоенната трилогия, посветена на Виетнам - "Взвод" (две награди "Оскар"), "Роден на Четвърти юли" (две награди "Оскар") и "Между небето и земята".

През цялата си кариера след това Стоун е остър критик на американската външна политика и на някои аспекти от американския начин на живот. Неслучайно той е и един от най-големите поддръжници на основателя на WikiLeaks Джулиан Асандж и на бившия анализатор в ЦРУ Едуард Сноудън, отговорен за изтичането в медиите на огромно количество секретна информация, който днес има предоставено убежище в Русия.

Конкретно за Сноудън режисьорът даже направи филм. Той обаче така и не успя да постигне успех, въпреки амбицията си да покаже бившия анализатор на ЦРУ в позитивна светлина като воден от принципите си идеалист.

Самият Стоун винаги е бил определян като левичар в политическо отношение, откъдето идва и критиката му към доминирания от Уолстрийт финансов пазар. Във филма "Уолстрийт" (1987 г.) режисьорът черпи вдъхновение и от живота на своя баща, който е бил трейдър в Ню Йорк, както и от собствения си опит като търговец на борса преди да влезе във филмовия бизнес.

Може би не е комунист, но му се е случвало да коментира, че Сталин е "най-известният злодей в историята, след Адолф Хитлер", който е "оставил ужасна репутация и е опетнил комунистическата идеология завинаги."

Най-ярко може би политическите му убеждения се разбират от някои от документалните филми, които заснема.

Три от тях са за живота на покойния кубински лидер Фидел Кастро, докато в "На юг от границата" описва възхода на левите президенти в Латинска Америка от предишните две десетилетия, включвайки интервюта с Уго Чавес, Ево Моралес, Рафаел Кореа, Раул Кастро, Кристина де Киршнер, Луис Инасио Лула да Сила и Фернандо Луго. Всички те през кариерите си са били критични към САЩ, а Стоун от своя страна ги допълва с личното си мнение относно това как свободният пазар само е задълбочил социалните неравенства в региона.

В "Неразказаната история на Съединените щати" Стоун разказва за причините за началото на Студената война, решението да се пуснат атомни бомби над Япония и промените в глобалната роля на Америка след падането на комунизма, докато през 2014 г. прави "Приятелят ми Уго", посветен на починалия година по-рано Уго Чавес и продуциран от венецуелската държавна телевизия.

Същата година Оливър Стоун подкрепя действията на Русия спрямо Украйна, повтаряйки някои от опорните точки на Москва. В свой фейсбук пост от 30 декември 2014 г. пише, че украинската революция е дело на ЦРУ, а президентът Виктор Янукович е бил свален от власт чрез преврат и използването на "добре обучени и добре въоръжени неонацистки радикали."

Същата позиция се повтаря и в документалния филм "Украйна в пламъци", продуциран от него, който включва интервюта с Янукович и руския президент Владимир Путин.

За Путин заснема съвсем отделен филм от четири части, озаглавен "Интервю с Путин", който включва поредица от разговори между двамата в период от две години между 2015 и 2017 г. В тях Стоун не претендира по никакъв начин да предоставя нещо повече от поглед върху руската култура, история и място в международните отношения през погледа на президента.

Стоун никога не е претендирал да бъде политически неутрален или да има журналистически подход в своята работа, затова и в своите интервюта с Путин избягва да му задава твърде неудобни и агресивни въпроси.

"Не е моя работа да го правя", казва Стоун в интервю за The Guardian и добавя, че намерението му е било да изгради портрет на "може би най-харизматичния и плашещ световен лидер на днешното поколение." Той не се е опитвал да промени мнението на Путин, а да го покаже на публиката във формат, различен от това, което се показва в традиционния информационен поток.

Последно време обаче режисьорът като че ли промени позициите си спрямо Русия. Преди началото на сегашната война в интервю за радио KCRW казва, че "кръвожадните медии нямат доказателства, че Русия възнамерява да нахлуе в Украйна", а той се съмнява, че Путин би направил подобно нещо.

"Мисля, че Русия се интересува само от региона на Донбас", коментира Стоун, но когато Русия наистина нахлува в Украйна заявява, че това е "агресия", която не подкрепя.

"Въпреки че много военни агресии трябва да тежат на съвестта на Съединените щати, това не оправдава агресията на г-н Путин в Украйна. Дузина грешки на друг не те оправдават да правиш същото. Русия сгреши като нахлу", пише Стоун във Facebook публикация от началото на март и добавя, че единствените доволни от тази война ще бъдат "руските националисти и легиона руски хейтъри, които най-накрая получават това, за което са мечтали от години" и визира конкретно Джо Байдън, Пентагона, ЦРУ, ЕС, НАТО и "мейнстрийм медиите."

През последната година той публикува два нови документални филма - един за живота и смъртта на Джон Ф. Кенеди и един за бившия казахстански президент Нурсултан Назарбаев.

Последният му проект е съвсем скорошен. Той не е точно политически, но е свързан с политиката и най-вече климатичните промени и глобалното затопляне. В Nuclear, базиран на книгата А Bright Future на Джошуа Голдстийн, Стоун представя идеята за ядрената енергия като най-евтиния, ефективен и екологичен вид енергия, който обаче има твърде пресилено лоша репутация.

За него тя е най-добрия път към просперитет, като същевременно възможност да ограничим глобалното затопляне и зависимостта от други, по-вредни горива.

"Думата "ядрен" беше умишлено използвана от мен, защото исках да разясня това объркване и да кажа, че има разлика между ядрена енергия и ядрени бомби", казва той по време на представянето на филмовия фестивал във Венеция.

"Има толкова много конвенционални илюзии. Повечето хора са заблудени. Повечето хора вярват в богове и всякакви суеверни глупости. Науката е най-добрият начин за справяне с живота. Да не кажа, че това е единственият отговор", обяснява режисьорът.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените