Музикалните фенове познават добре това чувство: да ти се иска дадена песен да не свършва никога.
Съществуват песни, които не само пораждат силни чувства, но и ги задържат за дълго време без да омръзват и без времетраенето им да започва да тежи.
Поп музиката обичайно се доминира от кратки, директни и простички форми, но за много музиканти и слушатели това просто не е достатъчно.
Съществува и точно обратният подход, а конкретно в класическия рок разточителните музикални структури раждат някои от най-оригиналните и влиятелни песни.
Големите групи от златните рок времена понякога си позволяват даже да напълнят половин или цял албум с една-единствена песен. Но това не са стандартно изградени песни, които редуват куплет и припев до втръсване, а истински музикални пътувания и непредвидими приключения по форма и съдържание.
Във великите дълги песни можем да чуем пространни инструментални части с виртуозни солови изпълнения, но те не са за сметка на хитовите мелодии и поглъщащите текстове.
Нищо подобно - комплексните композиции могат да бъдат изключително увлекателни и леки за слушане. А след като показват потенциала си в класическия рок, дългите песни са усвоени с още по-голям ентусиазъм в някои стилове на метъла и в други жанрове.
Днес си припомняме 6 от вечните дълги рок песни, зародили се в златните музикални времена през 60-те и 70-те и продължаващи над 10 минути:
Pink Floyd - Shine On You Crazy Diamond
Естествено, гигантите на прогресив рока могат да попаднат в такава класация с множество свои песни, включително Echoes, Dogs и Atom Heart Mother.
Но ако трябва да изберем една от тях, това е този безсмъртен епос в две части, който възпява трагичния герой Сид Барет - първоначалния фронтмен и творчески двигател на групата.
Целият албум Wish You Were Here (1975) е посветен на Барет, а гвоздеят в него е именно Shine On You Crazy Diamond с дългите инструментални части, спиращата дъха китара на Дейвид Гилмор, саксофона на Дик Пари и невероятното богатство от мотиви и емоции в продължение на цели 26 минути.
Песента се състои от общо 9 части, разделени в два сегмента, които заемат началото и края на албума.
С тази грандиозна композиция четиримата от Pink Floyd окончателно се разделят със своя някогашен приятел Барет - изпаднал от групата вследствие на съсипано психично здраве и тотална изолация от външния свят.
Deep Purple - Child in Time
Записана през 1969-а и издадена през 1970 г., разточителната балада тръгва от една тема на органиста Джон Лорд и прераства в грандиозно 10-минутно показно за уменията на петимата от Deep Purple в едни от най-силните времена за групата.
Певецът Иън Гилън оформя текст, отразяващ духа на времето и базиран на Студената война и на темата за загубата на човечност.
Аранжиментът пък позволява на цялата банда да се разгърне и да покаже удивителния си синхрон, особено по време на дългото соло по средата - едни от най-великите китарни моменти в рока, воден от виртуоза на китарата Ричи Блекмор.
Led Zeppelin - Achilles Last Stand
Когато говорим за песни, които отвеждат слушателя на непредсказуемо пътуване, Achilles Last Stand е сред най-подходящите примери.
Песента възниква във време, в което вокалистът на Zeppelin Робърт Плант е в инвалидна количка след тежка катастрофа през 1975 г. Затова китаристът Джими Пейдж поема повечето работа по композирането на предпоследния албум на британската банда.
Очаквано, Presence е албум със сурово и безмилостно звучене, а именно Achilles Last Stand поставя неговото начало.
Песента е истинска рок класика, украсена с някои от най-мощните рифове на Пейдж, комбинирани в богат китарен аранжимент и завършени с мечтателните вокали на Плант, разказващи приказка за далечни копнежи.
Това си остава една от най-епичните композиции на Led Zeppelin и нейният галопиращ ритъм десетилетия наред служи за вдъхновение на други групи.
The Doors - The End
Тази колкото епична, толкова и мрачна песен закрива едноименния дебютен албум на The Doors от 1967 г.
За фронтмена Джим Морисън това е определяща композиция, сякаш побрала квинтесенцията на неговата същност като изпълнител и текстописец.
Първоначално The End е написана като песен за една раздяла, но самият Морисън признава, че е прераснала в нещо много по-голямо и доста трудно за дефиниране.
Изглежда вокалистът пее за свят, обречен на тотален и болезнен срив. Неслучайно песента поставя началото на класическия филм на Франсис Форд Копола "Апокалипсис сега" и е комбинирана с едни от най-известните откриващи кадри в киното.
The Temptations - Papa Was a Rollin' Stone
Емблематичната за времената на Motown американска група превръща тази песен в огромен хит - макар че Papa Was a Rollin' Stone е записана първо от друг състав, The Undisputed Truth.
The Temptations завинаги я превръщат в своя с безапелационната версия, изградена благодарение на композитора и продуцент Норман Уотфийлд в началото на 70-те.
Вариантът на The Temptations е пример за бавно разгръщаща се песен - албумната версия трае 12 минути и през първите близо 4 от тях няма никакво пеене. По-късно се стига до нова 3-минутна част без вокали.
Резултатът е нещо, което прилича повече на филмов саундтрак, отколкото на поп песен, но в случая структурата не води до усещане за протяжност.
Напротив, на ценителите им се иска този микс между блус, рок, соул и R&B никога да не свършва.
Джими Хендрикс - Voodoo Chile
Най-дългата песен в кариерата на легендарния китарист е записана по време на студийна джем сесия през 1968 г.
Тя обаче не е възникнала спонтанно на място, а е дълго и постепенно развивана от Хендрикс, който я базира на класическия блус и на изпълнители като Мъди Уотърс.
Основните рифове на Джими се разгръщат под акомпанимента на барабаниста Мич Мичъл, органиста Стив Уинууд и басиста Джак Касади. Песента продължава 15 минути и преминава през бурни и спокойни моменти, през страхотни сола и импровизационни части, в които Хендрикс влага цялата си музикална енергия.
По-късно от Voodoo Chile се ражда по-кратката и фокусирана версия Voodoo Child (Slight Return), която се превръща в една от най-популярните песни на Джими Хендрикс.
