One thing I don't know why
It doesn't even matter how hard you try
Keep that in mind, I designed this rhyme
To explain in due time.
Ако сте отраснали през първото десетилетие на новия век (но и не само), шансът тези стихове да са се отпечатали в съзнанието ви и да можете да ги запеете, е наистина голям.
"In the End" на Linkin Park е един от безспорните хитове на това десетилетие, като според мнозина това е и може би най-култовата песен на американската ню метъл банда.
Парчето е третият сингъл от дебютния албум на Linkin Park - "Hybrid Theory" от 2000 г.
Песента е приемана наистина добре от критиците, като през 2011 г. телевизия VH1 я поставя на 84-о място в своя Топ 100 на най-великите песни на десетилетието. Сп. Loudwire пък слага "In the End" на второ място в класацията си за "Най-добрите хард рок песни на 21 век".
Парчето е определяно от различни критици като "ню метъл класика", задължителен елемент от всяка класация за модерен рок и "безсмъртен рап-рок".
Дълги години обаче покрай "In the End" витаеше един слух, според който макар песента да е такъв голям успех, покойният вокалист на бандата - Честър Бенингтън, всъщност въобще не я е харесвал.
Слуховете тръгват от едно негово интервю от 2013 г., в което той обяснява, че в самото начало не е бил фен на парчето и дори не е искал то да попада в "Hybrid Theory". След успеха на албума и на самата песен, той е разбрал колко много греши.
Въпреки тази втора част от изказването му, години наред много фенове вярваха, че Честър недолюбва песента.
Сега, в едно от последните свои интервюта, другият вокалист на Linkin Park - Майк Шинода, решава да хвърли повече светлина по темата с "In the End" и отношението на Бенингтън към нея.
И той е категоричен - не, Честър не е мразил това парче.
"Той не я мразеше. Не, не, не, не. Това всъщност е погрешно схващане. Някои хора смятат, че той мразеше песента. Той харесваше парчето, но предпочиташе наистина тежки неща и затова, когато останалите казваха: "Това трябва да е сингъл", той сви рамене и каза: "Оф, както и да е! Аз не бих избрал тази песен", обяснява Шинода в Шоуто на Хауърд Стърн.
Шинода, който е автор на песента, си спомня за времето, когато я измисля - още преди излизането на "Hybrid Theory" и скоростния успех на групата. По това време бандата се помещава в една репетиционна в по-опасната част на Лос Анджелис.
"Отвън обикаляха наркомани и проститутки... Днес е лъскав суши ресторант, но тогава беше доста лошо място. Заключвахме вратите на помещението, защото не искахме никой да влиза вътре", спомня си той.
Същата вечер Майк успява да композира линията на пианото, акордите към припева, съчинява част от текста и припева на песента.
Въпреки това усещането за песента далеч не е толкова положително, като той е имал известни съмнения дали това трябва да е сингъл.
По думите му той не виждал в нея потенциал за комерсиален успех.
"Не ми се струваше като нещо голямо, като хитова песен. Тогава бях твърде млад и не знаех какво е усещането на хитова песен. Чувствах се отчаян, сякаш правим всички тези неща, опитвайки се да намерим някакъв вид идентичност или значение, а нещата не се случват", разказва още вокалистът на Linkin Park.
Човекът, който вижда потенциал в "In the End" обаче, е барабанистът на Linkin Park Роб Бърдън, който още с първото слушане е убеден, че това е най-доброто парче, с което разполагат.
"На следващия ден го пуснах на нашия барабанист и той каза: "Пич, това е песента, която чакахме, това е най-добрата песен, която имаме", споделя Шинода.
Наскоро Linkin Park отбелязаха 20 години от излизането на втория си албум - "Meteora". По случая групата обяви издаването на луксозно, юбилейно издание на албума, а заедно с това пусна и своя неиздавана досега песен - Lost.
До края на седмицата след публикуването на песента тя вече беше събрала 17 милиона стриймвания в Spotify и 16 милиона гледания в YouTube.
