За повечето хора във Великобритания и САЩ Ирак е вече история. Афганистан от доста време заема лъвския пай от вниманието на медиите, тъй като броят на жертвите сред войските на НАТО нараства неумолимо. Споровете около Ирак сега са почти изцяло концентрирани върху първоначалното решение за инвазия: това, което става там през 2010 г. почти не се забелязва.
Тази седмица американският президент Барак Обама заяви, че американските бойни единици ще бъдат изтеглени от Ирак в края на месеца, "както бе обещано и по график". За голяма част от британската и американската преса това е реалност: заглавията възвестяват "края" на войната и съобщават "Американските войски напускат Ирак".
От окупация - към операции за стабилност
Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. САЩ въобще не се изтеглят от Ирак - те само преименуват окупацията. Точно както войната на Джордж Буш срещу тероризма бе прекръстена на "отвъдокеански непредвидени операции", когато Обама стана президент, американските "бойни операции" от следващия месец ще бъдат наричани "операции за стабилност".
Но както казва пред в. "New York Times" генерал-майор Стивън Ланза, военният говорител на САЩ в Ирак: "На практика нищо няма да се промени". След изтеглянето този месец, все още ще има 50 000 американски войници в 94 военни бази, "съветващи" и обучаващи иракската армия, "осигуряващи сигурност" и провеждащи "антитерористични" мисии. На американския военен език това обхваща почти всичко, което те биха могли да пожелаят да правят.
Наистина, 50 000 е сериозно намаление на броя военни в Ирак в сравнение с времето преди една година. Но това, което Обама някога нарече "тъпата война", продължава безмилостно. Всъщност насилието се увеличава, тъй като иракските политически фракции остават в застой за пети пореден месец в Зелената зона. Повече цивилни биват убити в Ирак, отколкото в Афганистан: 535 само за миналия месец, според иракското правителство - най-лошите данни от две години.
Въпреки че американските войници рядко биват виждани по улиците, те все още умират - по шест месечно, базите им редовно биват обстрелвани от бунтовнически групировки. Докато иракските войници и подкрепяните от САЩ милиции биват убивани в доста по-голям брой - а Ал Кайда, подаръкът от Буш за Ирак, отново се завръща в отделни региони на страната.
Въпреки че това почти не се отбелязва във Великобритания, все още има 150 британски войници в Ирак, осигуряващи подкрепа на американските сили.
САЩ даже я приватизира...
Междувременно американското правителство не само преименува окупацията, но и я приватизира. Има около 100 000 частни изпълнители, работещи по договор за окупационните сили, от които повече от 11 000 са въоръжени наемници, основно "произхождащи от други държави", обикновено от развиващи се страни. Един перуански и два угандийски "изпълнители" бяха убити в ракетна атака в Зелената зона само преди две седмици.
САЩ сега желаят да увеличат рязко броя им в нещо, което Джеръми Скахил, който помогна за разкриването на ролята на известната американска фирма за сигурност Blackwater, нарича "предстоящ скок" на изпълнителите в Ирак. Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън желае да увеличи броя на военните изпълнители, работещи само за държавния департамент, от 2700 на 7000 души, които ще бъдат базирани в пет "постове за постоянно присъствие" из Ирак.
Преимуществата на аутсорсинга на окупацията очевидно са, че някой друг, освен американските войници, може да плаща с живота си за запазването на контрола над Ирак. Също така това помага да бъде спазен ангажиментът, направен точно преди Буш да напусне Овалния кабинет, да бъдат изтеглени всички американски войски до края на 2011 г.
Другата вратичка, масово очаквана от всички страни, е ново искане от Ирак американските войски да останат - до момента, в който може да бъде сформирано подходящо правителство, за да се справи.
Посолството на САЩ в Багдад е колкото Ватикана
Това, което е твърде ясно, е, че САЩ, чието посолство в Багдад в момента е с размерите на Ватикана, няма намерение да освобождава Ирак в близко бъдеще. Една от причините за това може да бъде открита в дузината 20-годишни договори за управление на най-големите петролни находища на Ирак, предоставени м.г. на чуждестранни фирми. Включително на три от най-големите англо-американски петролни гиганти, които експлоатираха иракския петрол под британски контрол до 1958 г.
Съмнителната законност на тези сделки възпря някои американски фирми, но както авторът на предстояща книга по темата Грег Мътит твърди, печалбата за САЩ е по-голяма от самите договори, които поставят 60% от иракските петролни резерви под дългосрочен контрол от чуждестранни корпорации.
Ако добивът може да бъде увеличен толкова рязко, колкото се планира, глобалните цени на петрола биха могли да бъдат понижени - и хватката на непокорните държави от ОПЕК да бъде отслабена.
Смехотворните твърдения
Ужасната цена на войната за иракчаните, от друга страна, и продължаващият страх и страдания на ежедневния живот там превръщат в подигравка твърденията, че американското нахлуване от 2007 г. е "проработило" и че за Ирак в крайна сметка сега нещата са по-добри.
Не са само стотиците хиляди загинали и четирите милиона бежанци. След седем години на американска (и британска) окупация, десетки хиляди все още биват изтезавани и се оказват в затвора без процес, здравеопазването и образованието драстично са се влошили, положението на жените е тръгнало ужасно в отрицателна посока, профсъюзите на практика са забранени. Багдад е разделен от 1500 контролни пункта и стени срещу взривове, доставките на електричество въобще не са стабилизирани и хората плащат с живота си за изразяването на несъгласие.
Дори без фарса на изборите през март, забраната и убийството на кандидати и активисти и последвалият политически срив, да се твърди, че "Ирак е демокрация" звучи гротескно. Администрацията в Зелената зона би се сринала бързо без защитата на американските войски и наемниците-"изпълнители". Нищо чудно, че има спекулации сред иракчаните и някои американски чиновници за евентуален военен преврат.
Провалът
Войната в Ирак беше исторически политически и стратегически провал за САЩ. Тя не можа да наложи военно решение, още по-малко да превърне страната в център на западните ценности или "регионален полицай". Но разигравайки сектантската и етническата карта, тя също така предотврати появата на национално съпротивително движение и унизително изтегляне в стил Виетнам.
Сега всичко показва, че САЩ желаят да създадат нова форма на аутсорсинг на полу-колониален режим, за да задържат хватката си над страната и региона. Борбата за възстановяването на независимостта на Ирак тепърва започва.
