Британското правителство е принудило "Гардиън" да унищожава документи, предоставени от Едуард Сноудън, под заплаха със съд, каза редакторът на британският вестник Алън Ръсбриджър. Той посочи, че с него се е свързал много високопоставен човек от правителството и е казал, че представлява мнението на министър-председателя. След това той има още две срещи с този човек, който е поискал връщане или унищожаване на всички материали (идващи от Едуард Сноудън), по които в този момент вестникът е работел". Вестникът бил в разгара на публикации за разкритията за програмите за следене от американската Агенция за национална сигурност. Той тъкмо получил от бившия консултант на ЦРУ Едуард Сноудън хиляди секретни документи.
В статия, публикувана в "Гардиън" Ръсбриджър твърди, че властите са му казали буквално: "Вие добре се позабавлявахте". Сега искаме да ни предадете материалите. Ето и самата статия.
В частна прожекция в кино в Сохо миналата седмица открих, че съм изръсил трибуквен цинизъм към Бил Келър, бившия отговорен редактор на New York Times. Беше объркващ момент.
Човекът, който на екрана изобразяваше мен - благодарейки на Келър, че "хич не го е*е", е играл и Малкълм Тъкър, циничен шотландски пиар, който скоро ще стане и поредното въплъщение на 1000-годишния повелител на времето Доктор Ху. А Келър вероятно ще ме поправи, но не помня някога да съм изричал цинизми пред него.
Помня обаче как казах нещо за ефекта от "при нас е флашката, при вас - първата поправка"
Въображаемият момент се случва в първите минути на филма на DreamWorks за WikiLeaks, "Петата власт", който дебютира по кината след месец. И Питър Капалди наистина изглежда доста убедително като редактор на Guardian.
Реалният разговор с Келър се случи малко след като получихме първия транш от документи от WikiLeaks през 2010 г. Подозирах, че възможностите ни да анализираме и публикуваме каквато и да е част от тези тайни материали ще бъде силно ограничена във Великобритания.
Америка, въпреки всичките си проблеми с медийното законодателство и информаторите, поне има гарантирана свобода на пресата, която е част от конституцията. Също така се надявам, че там е немислимо което и да е американско правителство да се опита да ограничава дейността на новинарска организация, планираща да публикува материали, осведомяващи обществеността за важен публичен дебат, независимо колко проблемен или излагащ властта е той.
В неделя сутринта обаче Дейвид Миранда, партньор на сътрудника на Guardian Глен Грийнуолд, бе задържан, докато преминаваше през летище "Хийтроу" на връщане от Рио де Жанейро, където двамата живеят. Напомняме, че Грийнуолд е репортерът, който е подготвял повечето материали за държавния шпионаж, базирани на информация от бившия подизпълнител на NSA Едуард Сноудън.
Без съмнение публикациите на Грийнуолд бяха проблемни и излагащи Запада и правителствата. Но както показа дебатът в Америка и Европа, има сериозен обществен интерес към това, което материалите му разкриха за баланса между сигурност, граждански свободи, свобода на словото и защита на личната информация.
Той без съмнение зададе притеснителни въпроси за прекалената намеса на разузнавателните организации, за употребата на съдилища при закрити врата, за удобната и тайна връзка между правителства и огромни корпорации - и за мащабите, в които комуникациите на милиони хора редовно биват прихващани, събирани, анализирани и съхранявани.
И в работата си той отдавна бива подпомаган от Дейвид Миранда
Миранда не е журналист, но все пак играе важна роля в журналистическата работа на своя партньор. Грийнуолд се занимава с пълното изчитане и анализ на материалите от Сноудън, писане и работа с медиите и социалните медии по цял свят, така че без съмнение използва пълноценно помощта му.
И работата му много се усложнява от сигурния факт, че е крайно непрепоръчително за Грийнуолд (или който и да е друг журналист, всъщност) да смята каквато и да е форма на електронни комуникации за безопасна. Работата на Guardian по материалите от Сноудън беше свързана с много полети, за да се проведат срещи очи в очи. Това може и да е вредно за екологията, но все по-често се превръща в единственият начин, по който може да работи един разследващ журналист. Нищо чудно скоро да се върнем отново към писалките и хартията.
Миранда бе задържан за девет часа по член 7 от британските антитерористични закони, който дава огромна свобода за спиране, претърсване и разпит на хора, които нямат връзка с "тероризма" - поне не и по начина, по който го разбират обикновените хора. Заподозрените нямат право на правна защита от адвокат, а имуществото им може да бъде конфискувано за период до 7 дни.
Според въпросния член от антитерористичното законодателство - специално създаден за пристанища и транзитни зони на летища - там не се прилага никакво разделение на властите, което важи на британска територия. Не е задължително някой да бъде арестуван или обвинен, няма и защита на журналистите или техните материали.
Транзитната зона в Хийтроу вече е опасно място
Професионалният статус на Миранда - все още има спорове дали той може или не може да бъде обявяван за пълноценен "журналист" - е като цяло маловажен в тези обстоятелства. Все по-често въпросът кой заслужава защита би трябвало да бъде не "журналист ли е той?", а "дали публикуването на тези материали е в обществен интерес?"
Задържането на Миранда основателно предизвика бурни реакции по цял свят, защото то подхранва убеждението, че правителствата на Великобритания и САЩ, макар да твърдят, че приветстват дебата около държавния шпионаж на гражданите, стартиран от Сноудън, същевременно имат твърдото намерение да блокират вълната от публикации и изтичания на информация и да преследват информаторите, за да ги накажат за разкритията им.
И това убеждение е основателно. Ето малко информация отвътре за сериозните пречки, които се поставят пред информирането на обществеността какво правят разузнавателните агенции, правителствата и корпорациите.
Преди малко повече от два месеца с мен се свърза много висш държавен служител, претендиращ, че представлява британския премиер
Последваха две срещи, в които той изиска връщането или унищожаването на всички материали от Сноудън, по които работим. Тонът беше категоричен, макар и приветлив, но имаше загатната заплаха, че други хора във властта и Уайтхол биха предпочели много по-драстичен подход.
Напрежението се засили преди около месец, когато получих телефонно обаждане от представител на правителството, който ми заяви буквално: "Позабавлявахте се. Сега вече си искаме нещата обратно." Последваща още срещи със сенчести фигури от Уайтхол. Искането неизменно беше едно и също: да бъдат предадени материалите от Сноудън или да бъдат унищожени. Обясних, че не можем да анализираме, проучваме и пишем по тези теми, ако изпълним исканията им.
Човекът от Уайтхол изглеждаше озадачен: "Вече получихте вашия дебат. Няма нужда да пишете повече"
По време на една от тези срещи запитах директно дали правителството ще прави стъпки да блокира отразяването на материалите от Сноудън по юридически път - чрез съдебно разпореждане, изискващо принудително предаване на останалата част от материалите, по които работим.
Човекът от Уайтхол потвърди, че ако не ги предадем или унищожим, точно такива са намеренията на властта. Предварителното ограничение на журналистическата ни дейност, почти невъзможно в САЩ, вече беше изрично поставено на масата във Великобритания.
Опитът ми с WikiLeaks - с флашката и първата поправка - слава богу, ме беше подготвил вече за този момент. И обясних на човека от Уайтхол за естеството на международното сътрудничество и как в наши дни медийните организации биха могли да се възползват от най-толерантната възможна правна среда. Грубо казано, не се налагаше да отразяваме от Лондон. И без това повечето от публикациите за NSA се отразяваха и редактираха в Ню Йорк. И замислял ли се е той, че Грийнуолд живее в Бразилия?
Човекът не изглеждаше особено трогнат от този факт. И така се случи един от най-странните моменти в дългата история на Guardian - това двама експерти от правителствените разузнавателни служби да наблюдават унищожаването на твърди дискове в мазето на Guardian - просто за да се уверят, че няма нищо в разпарчедосаните метални парченца, което би могло да представлява някакъв интерес за китайски агенти, минаващи наоколо.
"Вече можем да оттеглим черните хеликоптери," пошегува се един от тях, докато събирахме с метличка останките от MacBook Pro
Уайтхол изглежда доволен от постигнатото, но това оставя усещането за особено безполезно и безсмислено символично действие, демонстриращо, че властта не разбира нищо от цифровата епоха. Guardian ще продължава търпеливо и усърдно да отразява съдържанието на документите на Сноудън, просто вече няма да го прави в Лондон.
Изземването на лаптопа, телефоните, твърдите дискове и камерата на Миранда няма да има особен ефект върху работата на Грийнуолд. Държавата, която изгражда подобна огромна структура за шпионаж и наблюдение, без съмнение ще продължава да прави всичко по силите си, за да попречи на журналистите да пишат за нея. Повечето журналисти и сега го осъзнават.
Чудя се обаче колко хора реално осъзнават абсолютната заплаха за журналистиката, съдържаща се в идеята за тотален шпионаж, когато или ако той се случи - и все по-често изглежда, че става въпрос за "когато".
Все още не сме стигнали дотам, но може и да не остава много време, преди да стане невъзможно журналистите да имат поверителни източници
Повечето журналистическа работа - и всъщност и по-голямата част от човешкия живот през 2013 - оставя твърде голяма цифрова следа. И тези журналисти, които омаловажават разкритията на Сноудън или твърдят, че репортерите би трябвало да имат доверие на държавата, че тя може да прецени какво е правилно и какво не за обществото (много от тях, странно, са поддръжници на десницата!), може някой ден да се събудят неприятно изненадани.
Един ден тяхната репортерска работа, тяхната кауза ще бъде на мушка. Но ако не друго, вече репортерите знаят, че е добре да стоят далеч от транзитната зона на "Хийтроу".
