Отново дойде това време от годината - пролетта се връща малко по малко, дръвчетата се раззеленяват, а ние пак трябва да въртим стрелките на часовника. Да, в неделя, 26 март България преминава към лятното часово време.
Какво обаче означава това? Накъде трябваше този път да ги местим стрелките на часовника, час повече или час по-малко ще спим в неделя? И кога ще спрем с това упражнение най-сетне?
Официално смяната на времето идва на 26 март в 3:00 часа през нощта, когато времето минава с един час напред. Така от 3:00 часа автоматично минаваме към 4:00 часа, пропускайки един час.
Това означава, че в неделя сутрин вместо да се събудите към 8:00 часа (примерно), вече ще е 9:00 по новото време.
Връщането към зимното часово време пък ще стане на 29 октомври 2023 г. от 4:00 часа през нощта, когато сменяме часа с един назад - от 4:00 часа на 3:00 часа.
Повечето компютри и смартфони автоматично сменят часа, но ако сте фенове на добрите стари аналогови часовници, ще се наложи да настройвате часа по новото време. Същото важи и за голяма част от автомобилите, за съжаление.
Трябва ли да бъде премахната смяната на часовото време?
Как се е появила тази смяна на времето по два пъти в годината?
За по-добро разбиране на ситуацията трябва да се направи уточнението, че зимното часово време всъщност е астрономическото - това, по което целият свят отчита как минава времето. Лятното пък е промяна, която се въвежда с цел по-добро и по-оптимално използване на слънчевата светлина и светлата част от деня.
Именно това е първоначалната идея, за която се предполага, че ще подобри здравето на хората, но това, което налага въвеждането на лятно часово време, всъщност е нуждата от пестене на ресурси по време на Първата световна война.
Впоследствие след края на Втората световна война смяната на часа е премахнато, но заради петролния шок през 70-те правителствата по света отново въвеждат този режим с цел пестене на енергия и горива.
У нас смяната на часовото време е въведена през 1979 г., като до 1996 г. включително лятното време започва от 00:00 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и продължава до 00:00 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври).
През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 3 часа на последната неделя на октомври, а през 1999 г. е въведена последната до момента промяна по въпроса. Според нея лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад - т.е. до 3 часа астрономическо време.
Но наистина, на кого му е притрябвала днес смяната на часовото време?
Въпреки скорошните проблеми с източниците на енергия и най-вече с цените на горивата, отдавна темата за смяната на часа не е движена от идеята да пестим енергия. Още повече, че вече се появяват много доклади, които посочват, че всъщност не пестим толкова с промяната на часа.
Много повече темата се движи от идеята за удобството на хората. Истината е, че смяната на часа ни позволява лятото да се наслаждаваме на по-дълги вечери, тъй като слънцето залязва чак към 8-9 часа вечерта. Ако останем към астрономическото време, тези дълги летни нощи ще бъдат съкратени, за сметка на изгрев около 4:30 сутринта през юни.
Обратното, ако останем към лятното време, през зимата изгревът ще идва чак около 8:30-9:00 часа, което може да направи зимните утрини наистина, наистина неприятно изживяване, особено ако човек трябва да става рано.
Удобството е хубаво нещо, но какво е влиянието върху организма на тези промени в часа?
Рисковете за здравето и цялостното благосъстояние са водещ аргумент за спирането на сегашната практика със смяната на часовото време, като противниците му изтъкват редица аргументи именно в тази посока.
Така например в седмицата след преминаването към лятно часово време се наблюдава ръст в броя на инфарктите, на заболяванията на храносмилателната система и други. Също така на много места се отчита ръст в броя на автомобилните произшествия.
Дългосрочните ефекти на тази практика върху здравето включват още засилване на проблеми като депресия, забавен метаболизъм, наддаване на тегло и клъстерни главоболия.
Причината за всички тези проблеми е, че вътрешният ни часовник, графикът, по който хората и обществата функционират, бива рязко променен, което е сериозен стрес за много хора.
И все пак - нали щяхме да прекратяваме тази практика? Защо още не сме?
И да, и не. През септември 2018 г. Европейската комисия излезе с предложение да се прекрати смяната на часовото време, което беше посрещнато с голямо одобрение. През март 2019 г. даже се стигна до гласуване в Европейския парламент, на което беше прието сезонната смяна на часа да отпадне.
Проблемът е, че оттогава насам държавите членки все още не са решили дали да преминат на изцяло лятно или зимно часово време, а по пътя към реализирането на тази промяна има купища административни пречки.
Премахването на смяната на часовото време изисква много решения на най-високо ниво, а там опираме до политика и икономика, като този политически аспект на промяната сме описали по-подробно тук:
Какво трябва да се случи, за да се сложи край на това местене на стрелките?
Ключовото в случая е, че за да се пристъпи отново към премахване на смяната на времето, трябва темата отново да попадне в дневния ред на Брюксел и по-специално на Съвета на Европейския съюз (ЕС).
Ако погледнем към устройството на ЕС като институции, Европейският парламент представлява само Долната законодателна камара на блока. Горната е именно Съвета на ЕС, който се съставя от правителствените ръководители на държавите членки на ЕС.
И именно те трябва да постигнат разбирателство по въпроса и още повече - координация между различните държави, необходима за различните политически, икономически, логистични и т.н. процеси, които се случват на междудържавно ниво.
За да се постигне обаче такова съгласие, някой трябва да вкара темата в графика на Съвета на ЕС. И този някой е държавата, която е ротационен председател.
Тоест няма скоро да му се види края на това въртене на стрелките два пъти в годината?
А това ни навежда и на най-съществения може би от всички проблеми пред края на смяната на часовото време - темата така и не успява да придобие достатъчна важност, за да бъде включена в дневния ред на някое от председателствата.
През 2019 г. това изглеждаше възможно, но след глобалната пандемия и войната в Украйна, тежката инфлация, икономическа нестабилност, а сега и притесненията за глобалния банков сектор смяната на часовото време просто бива избутана от други, по-важни неща за решаване.
Или казано с други думи - макар да звучи като просто решение кое часово време ще изберем, на заден фон стоят изключително много дребни усложняващи фактори (опиращи най-вече до търговия и логистика), които карат политиците да избягват темата.
Разбира се, България винаги сама може да реши самосиндикално въпроса и да прекрати смяната на часа, но дори тогава темата трябва да бъде превърната в част от обществения дебат.
А в момент, когато страната ни минава през поредна криза, нямаме редовно правителство, но пък за сметка на това има купища важни неща за гласуване и решаване... на никого не му пука достатъчно за смяната на часа.
