С внасянето на проекта за нова Конституция, иницииран от ГЕРБ, логично възникнаха и доста въпроси относно това по какъв начин всъщност се различава новият текст от този, който в момента действа в България като основен закон.
Накратко отговорът е: макар и не видимо, доста.
Ние обаче решихме да сме по-обстоятелствени и да се разходим по дългия път, като сравнихме подробно двата текста.
Глава първа: Основни начала
Както действащата, така и предложената нова Конституция, започват с основни точки, които се отнасят до устройството на държавата.
Първото, което прави впечатление, е, че някои точки, които в настоящия основен закон са уредени в Глава десета (герб, печат, знаме, химн, столица) се качили най-отгоре и съответно в членовете от 4 до 9 включително.
Разлики в самия текст няма, но прави впечатление, че е пренесена и една грешка, тъй като гербът ни е описан като "изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит", което е обект на спорове и интерпретация, защото лъвовете всъщност са три.
Прави впечатление още, че към настоящия Чл. 6, който в предложения текст вече е Чл. 12, към алинея (1) и (2), които се отнасят до равенството между всички хора, е добавен и нов член, който гласи: "Мъжете и жените са равноправни. Държавата съдейства за отстраняване на фактическите положения на неравнопоставеност и насърчава равноправието на жените".
Към текста за свободата на вероизповеданията (Чл. 13 в настоящата Конституция) е добавен и още един ред: "Свободата на вярата и на вероизповеданията са неприкосновени".
Глава втора, която засяга основните права и задължения на гражданите, вече е Глава девета
Разлика в самите текстове няма, но прави впечатление, че с пренареждането на главите в новия проект гражданските права и задължения отстъпват значително пред уреждането на институционалните въпроси.
Глава трета, която касае Народното събрание, вече е Глава втора
Разбира се, основна промяна е намаленият наполовина брой на депутатите, който от 240 пада на 120.
Относно това кой може да бъде избиран за народен представител, има една малка промяна: освен условието той да не изтърпява наказание лишаване от свобода, е добавено то да е "за престъпление от общ характер".
Престъпленията в Наказателния кодекс са от общ характер, като тези от частен (другия вид престъпления) са изрично посочени и се преследват по тъжба на пострадалия.
Подобна е промяната и при прекратяването на пълномощията на депутатите, което се отнася до влизането в сила на присъда, където отново е добавено същото уточнение, което замества следния израз: "за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено".
Добавени са и някои задължения на Народното събрание, като това, че освен докладите на Върховния касационен и Върховния административен съд (които вече ще са внесени от Съдебния съвет на съдиите), то ще изслушва и приема доклада на главния прокурор, който вече ще се внася от Съдебния съвет на прокурорите.
Добавено е и уточнението, че главният прокурор ще може да се изслушва по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства след разрешение на наблюдаващия прокурор.
Съществена промяна е посочена в новия Чл. 56: освен народните представители и МС, сега законодателна инициатива имат и Съдебният съвет на съдиите и Съдебният съвет на прокурорите.
Работата на омбудсмана е изведена в отделна глава
В настоящата Конституция омбудсманът се споменава лаконично в Чл. 91 (а), докато сега за него има отделна глава, която урежда неговата дейност, макар че в България функционира отделно и Закон за омбудсмана.
Глава четвърта: Президент
Тук има съвпадение в номерацията на главите, като четвъртата касае държавния глава.
От текста на настоящия проект обаче отпада ал. (7) от Чл. 99, която се касае до това, че той не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца на своя мандат, ако е налице необходимост от съставяне на служебно правителство.
Прави впечатление още, че някои правомощия на президента, посочени сега в Шеста глава, са орязани: досега той назначаваше председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, както и главния прокурор по предложение на пленума на ВСС, което сега отпада като негово право.
Глава пета: Министерски съвет
Hяма разлики в текстовете (освен някои правописни), които уреждат работата на министрите.
Глава шеста: Съдебна власт
Тук промените са най-съществени - съдиите, прокурорите и следователите вече ще се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от два съвета - на съдиите и на прокурорите.
В съдебния съвет на съдиите членовете ще се избират от Народното събрание и от съдебната колегия. В него ще участват председателите на Върховния касационен и върховния административен съд.
В съвета на прокурорите пък петима членове ще се избират от парламента, парламента, четирима - от прокурорите и един - от следователите. По право в него ще участва и главният прокурор.
Що се отнася до дейността на главния прокурор, той вече ще се избира за срок от 5 години и няма да има право на повторен мандат, както и председателите на ВКС и ВАС.
Задълженията и правомощията му обаче остават непроменени, като разликата е, че той ще бъде изслушван два пъти в годината, а ако депутатите искат да го разпитват за конкретни разследвания, това може да се случи само след разрешение на наблюдаващия прокурор.
Според новия текст конституционният съд (уреден и в двата закона в Глава осма) запазва дейността си, но може да се произнася и по индивидуални жалби, ако е установена противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.
Глава седма: Местно самоуправление и местна администрация
Тук няма промени в текстовете.
Глава девета, която засяга изменението, допълнението и приемането на нова Конституция, става Глава десета
Заедно със съдебната власт, в тази глава са другите най-съществени промени.
На първо място, Великото народно събрание пада, а Чл. 165 гласи, че "Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби в Конституцията".
Остава правото на инициатива за промени в основния закон да принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента.
НС ще може да променя Конституцията, само ако има мнозинство от четири пети от всички депутати на три гласувания в различни дни, уредено в Чл. 169.
Ал. (2) пък посочва, че "ако предложението получи по-малко от четири пети, но не по-малко от три четвърти от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по- късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от три четварти от всички народни представители".
Заедно с това отпадат и всички текстове, които се отнасят до Великото народно събрание.
В преходните и заключителните разпоредби пък е посочено, че след приемането на новата Конституция, Великото народно събрание се саморазпуска и изпълнява функциите си до избиране на ново НС. С обнародването ѝ в "Държавен вестник" от председателя на ВНС ще се отмени и старата Конституция, приета на 13 юли 1991 г.
