След като преживя едно изключително горещо и белязано от суши лято, Европа се изправя пред несигурна в енергийно отношение зима.
И ако това не е достатъчно лоша вест, някои климатолози съобщиха и още една неприятна новина - не е невъзможно Старият континент да премине и през много студен и тежък зимен сезон.
Специалистите подчертават, че дългосрочните прогнози не са възможно най-надеждните, но и че за момента много от тях нямат повод за оптимизъм.
Карло Буонотемпо, директор на Климатичния институт в Копенхаген, казва, че тази година прогнозата за времето, която ще излезе през ноември, ще е от особена важност.
Пред "Политико" той уточнява, че ако зимата е с температури, близки до тези от последните пет години, Европа няма да изпита сериозни затруднения в отоплението и обществения си живот. При най-оптимистичния вариант зимният сезон ще се окаже по-топъл от обичайното и в хранилищата могат да останат до 15 на сто резерви.
Буонотемпо обаче смята, че Европа може да се приближи по-скоро до песимистичен сценарий, при който през декември, точно около Коледа, през континента ще премине ледена вълна.
Той разчита както на данните от Климатичния институт в датската столица, така и на други шест европейски климатични институции. Буонотемпо обяснява, че Европа излиза от топло лято, което по традиция предвещава и мека зима, но точно тази година шансовете това схващане да се опровергае не са малки.
Подобно застудяване се свързва с явление, при което постоянно високото атмосферно налягане води със себе си силни източни ветрове, с които температурите падат стремглаво.
Accuweather have just released their European winter forecast.
— Met4cast (@met4castuk) October 12, 2022
🌡️ Temperatures near normal with "cold bursts" possible
❄️ Snowfalls likely to be below average
🌬️ Fewer impactful storms compared with last year pic.twitter.com/cPtigMtoJO
Настоящите прогнози на Буонотемпо и колегите му сочат, че вероятността за настъпване на това явление е по-висока от обичайната.
Същото показват и прогнозите на Флорънс Рабие, генералния директор на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози. По негово мнение в първата половина на зимата в Европа атмосферното налягане ще е по-високо от обичайното, което ще доведе след себе си и необичайно студена вълна.
Рабие обяснява за "Файненшъл Таймс", че периодът на силно застудяване не само води до спад в температурите, но и се характеризира с липса на вятър и съответно ще доведе до затруднения в работата на ветрогенераторите.
Експертът припомня и че заради глобалното затопляне и измененията в климата вече ще сме далеч по-чести свидетели и на екстремни явления като силни дъждове, урагани и торнадо. Рабие все пак също предупреждава, че такива далечни прогнози са трудни за съставяне, особено щом става въпрос за времето над Европа.
Клод Тюрмес, енергийният министър на Люксембург, вече предупреди, че неговите колеги на Стария континент трябва да подготвят електропреносните мрежи за натоварването, което им предстои.
The latest update of the #CopernicusClimate Change Service seasonal forecast has been released.
— Copernicus ECMWF (@CopernicusECMWF) October 14, 2022
Are you wondering how to use this product properly?
📔 Check out our #seasonalforecast guide for a comprehensive overview
👉 https://t.co/oeq3fgP2AK pic.twitter.com/ZX6oePobui
На другия полюс като прогнози са специалистите от Центъра за климатични промени "Коперник", които смятат, че ни очаква мека зима.
От центъра оповестиха своята дългосрочна прогноза на 14 октомври и според нея температурите ще са над средните за сезона точно в пика на отоплителния сезон, който се пада между декември и февруари, съобщава Блумбърг.
Най-топло ще е във Великобритания, по Средиземноморието и части от Централна Европа. Там има 50 до 60 процента вероятност температурите да са над средните за сезона. За останалата част от континента тази вероятност е между 30 и 40 на сто.
Моделът на "Коперник" е съставен от данните на сателити, кораби, самолети и метеорологични станции.
За по-топла зима може да допринесе и ранното оттегляне на течението Ла Ниня. То носи със себе си охлаждане на водната повърхност и оттам - по-ниски температури, но ако течението се оттегли още през ноември, това би могло да е гаранция за по-топля зима.
Като че ли метеоролозите са убедени само в едно - че Европа я очаква по-мека втора половина на зимния сезон.
След средата на януари Ла Ниня със сигурност се отдръпва към централната част на Тихия океан, което носи със себе си повишение в температурите.
Друг ключов фактор тук е оттеглянето на полярния вихър, който представлява кълбо от високоскоростен леден вятър, обичайно заобикалящ Арктика. Към момента няма как да се установи с каква скорост ще се придвижва полярният вихър и съответно категорични прогнози за януари, февруари и март са невъзможни.
До по-топла зима може да доведе и необичайно горещото и сухо лято, което е затоплило земната повърхност, а тя на свой ред продължава да отдава топлина в атмосферата.
И Буонотемпо, и Тюрмес предупреждават, че зимите ще стават все по-меки, което не е задължително добра новина.
Снегът и ледената кора предпазват всъщност предпазват посевите от измръзване и засушаване и водят до по-обилна реколта.
И докато най-късно в края на ноември метеоролозите ще са сигурни каква зима ни очаква, то те не могат да обещаят, че меката зима ще е добра новина за Европа и нейното земеделие.