С пълното съзнание, че днес все по-малко пишем и все повече говорим, както и че опростачването на нацията е факт - с или без конспиративен план за нея - публично се възмущавам от липсата на елементарни познания по български език, граматика и правопис.
Никой вече не знае къде точно се слагат запетайките и как се отделят подчинени изречения или обособени части, това е ясно.
Вероятно и сред дипломираните филолози има такива, които не са разбрали какво е сказуемно определение, кога се използва пълен член и що е първа, втора и трета палатализация - та то това си е направо висш пилотаж.
Ама да си мълча, когато отвсякъде ни заливат елементарни граматически и правописни грешки, няма да мога.
Затова прилагам кратък списък на най-честите грешки в говоримата и писмената употреба на българския език, заедно с работещо обяснение какво всъщност не е наред и кое е правилното.
ОбЕснявам
Не знам на кого му хрумна да напише тази дума, като на мястото на Я сложи Е. Казва се обЯснение, затова и обЯсняваме нещо. Коренът на думата не идва от "беся" и затова "обЕснявам", а има значението на "правя нещо да стане по-ясно - "об-ясня-вам".
КорЕгирам
Колкото и да ви се струва тясна връзката между корЕкция и глагола, който произлиза от нея, правилно е да се изговаря и пише корИгирам. Обяснението за това влиза в територията на историческата граматика, която, уверявам ви, не е за всеки, така че го приемете на доверие.
Незнам
Омръзна ми да получавам есемеси и мейли от приятели и случайни хора, в които нещо "незнаели"...
"Не знам" се пише отделно, тъй като основният глагол е ЗНАМ, а с НЕ отпред се маркира неговото противоположно действие или липсата на действие изобщо.
Казвате "ям" и "не ям", "спя" и "не спя", "ходя" и "не ходя", "пиша" и "не пиша", нали? А не „неям", „неспя", „неходя" и „непиша"! Е, научете го най-после!
Очуден
Не, не сте "очудени", нищо, че вероятно сте толкова емоционални, че възкликвате "О!", когато нещо ви изненада. Всъщност сте Учудени. Това е положението.
Ходиме, пишеме, правиме...
С това първо лице, множествено число на глаголите няма оправяне! Да уточним само, че в тази категория са глаголите, които в първо лице единствено число завършват на А или Я - ходЯ, пишА, правЯ, пеЯ, мислЯ, четА.
Във въпросното първо лице множествено число те завършват на М и толкоз! ХодиМ, пишеМ, правиМ, пееМ, мислиМ, четеМ!
За да не правите тази тъпа грешка, просто си кажете глагола мислено и вижте дали биха ви разбрали, че говорите за много хора, сред които сте и вие, ако спрете до М и не е нужно да прибавяте Е - МЕ. Нали е ясно, че НИЕ четеМ?
Защо тогава да казваме или пишем НИЕ четеМЕ? Запомнете тази логика - най-лесно е.
Освен ако не сте от шопския край, където в първо лице, единствено число, казвате Я ПИШЕМ (аз пиша), та затова в множествено число имате нужда да кажете НИЕ ПИШЕМЕ... Иначе нямате оправдание.
Въпреки, че
Ето тук и сега го започнете - запетайка се слага преди ЧЕ, но не и когато е в комбинация с ВЪПРЕКИ или МАКАР. Тогава те не се разделят, като женени са! Запетайката е ПРЕДИ цялото нещо - "Карам кола, ВЪПРЕКИ ЧЕ не обичам задръстванията."
ПълниЯТ член
Знам, че всички обяснения с подлог / извършител на действието ще ви объркат. Затова ви давам най-простата система - където се съмнявате дали трябва да се сложи пълен или непълен член, заменете с ТОЙ или НЕГО.
Ако на мястото на думата пасва ТОЙ, членът е пълен. Ако пасва НЕГО - непълен.
Например "Мъжът подкара трактора." Ако замените "мъжът", подходящо ще е да е с ТОЙ - "ТОЙ кара трактора". Следователно членът е пълен.
Ако се съмнявате за "трактора", заменете отново - не може "Мъжът кара ТОЙ", но чудесно става "Мъжът кара НЕГО", следователно "трактор" в този случай се ползва от непълния член, колкото и сексуално подценявано да ви звучи това. Ако заменим и двете думи, изречението логично ще звучи така "ТОЙ кара НЕГО" - ТОЙ = ЯТ /ЪТ и НЕГО= Я/А.
ПолЮлей и сУшоар
Тези два примера са от първи курс на специалност "Българска филология". Казва се полИлей, защото думата е гръцка и идва от "поли" и "елеи" ("много" и "зехтинови свещи"), а не от това, че се "полюлява" на тавана. Същото е със сЕшоара - думата е френска (гл. sécher = суша, изсушавам) и означава точно това - изсъхвател, изсушител. В корена й определено не се съдържа "суша", както вероятно ви се струва.
Толкова на първо време. За онези грешки от типа "ходи те ли", "фАстъци" и "мЕрише" все се надявам да не се налага да обяснявам. Но ако и това ни дойде до главите, готова съм.
