Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вишнева г(р)адина

Когато парите не миришат, а смърдят - вишните са от пластмаса и "цъфтят" през декември Снимка: Webcafe.bg
Когато парите не миришат, а смърдят - вишните са от пластмаса и "цъфтят" през декември

Имало едно време един човек, който работел в пловдивския месокомбинат като финансист. Но, момент, това е положителната версия на историята. Според друга версия - работел като шофьор на такси и карал "Трабант".

По някаква съвсем неизвестна причина, през лятото на 1989-та, няколко месеца преди "промените", този човек бил привлечен като сътрудник на Държавна Сигурност, защото според положителната версия - бил много, ама много кадърен и трябвало да служи на родината. Според другата версия, той просто бил достатъчно посредствен, за да решат службите, че ще им свърши работата, която коварно били замислили и която включвала оплячкосването на цяла редица държавни предприятия.

Много малко месеци, след като бил приет в отбора на ченгетата, нашият човек започнал да забогатява. Богатеел лесно, а не като онзи дядка в САЩ Рокфелер, който се скъсвал от работа и пръскал пари за филантропия, наивникът.

Нашият човек станал милионер, завързал връзки с други такива като него и животът му започнал да тече приятно като в чалга песен.

Не винаги било лесно, но не било и толкова трудно. Според положителната версия - той си купил два частни самолета "Чесна", а според другата версия - просто ги задигнал от един свой не по-малко известен авер.

Както и да е, много скоро - след има-няма 20 години, бившият финансист, a.k.a шофьор на такси, си купил вила на Френската Ривиера за невзрачната сума от над 12 млн. евро.

Положителната версия е, че човекът бил развил силно българския туристически бизнес, като открил работни места на цели няколко души.

Другата версия гласи, че през годините той приватизирал известен брой държавни хотели и без особено усилие участвал в почти всички важни държавни далавери с обществено имущество.

В България - страната на несметните богатства, положителната версия гласи, че асеновградският умник умеел да прави холдинги и тръстове.

Другата версия гласи, че просто години наред никой не задавал въпроси и никой не се интересувал как богатее тоя, затова и бил оставен да прави скандално много пари от какво ли не - от търговия с въздух, до продажба на бутилирани облаци.

Положителната версия на историята гласи, че въпросният герой е част от "елита" на българските новобогаташи, благодарение на липсата на контрол. Според другата версия обаче липсата на контрол рано или късно се изразява в безочие, арогантност и вреда.

Така дошъл моментът, когато човекът някак отново без усилие купил поредния хотел, разположен на най-високото място в столицата на страната, в която по някакво неудобство и недоразумение живеели и други български граждани.

Когато го купил, хотелът бил позападнал, което си е истина, но в близост до него имало едно красиво нещо: вишневи дървета, подарък от Япония.

За да е по-лесна и евтина поддръжката обаче, милионерът и неговата съпруга, която - според положителната версия имала интерес към интериорния дизайн, а според другата - просто нищо не разбирала нито от бизнес, нито от управление на хотели, дали съгласие да се отсекат дърветата и да се сложат пластмасови имитации, направени в Китай, точно на главния вход на иначе доста внушителния хотел.

Кметът на общината глобил двойката с 50 000 лева, защото някак си се оказало, че дърветата не са собственост на семейството, тъй като се намират на общинска земя.

Положителната версия гласи, че подобна глоба за двамата новобогаташи била чиста формалност. Според другата версия обаче, те вдигнали вежди в почуда, защото обикновено държавата щедро сътрудничела на всички подобни начинания.

Новозасадените пластмасови "вишни" пред хотела имали толкова евтин и провинциален вид, че всички наоколо ахнали.

В момента, в който "вишните" се включели в контакта, те "цъфвали" по всяко време на годината, а не само през април, затова, според положителната версия на историята, хората кръстили двора на хотела "Вишнева градина".

Според другата версия обаче, те нарекли собственичката на хотела "гадина", защото успяла да съсипе единственото красиво нещо наоколо, което при това не било нейно.

Според положителната версия на историята - обичани и защитавани от своите сънародници, които заради десетилетията, през които били обирани, лъгани и насилвани, били развили стокхолмски синдром - милионерът и неговата съпруга щастливо се приготвили да покоряват нови и нови върхове на туристическия бизнес и интериорния дизайн.

А сега другият възможен край: селският кич толкова ядосал живеещите в близост до хотела, а и онези, които все пак били запазили известен естетически вкус, че те изцяло премислили какво се е случило за последните 25 години и разбрали, че да подариш милиони в ръцете на простаци е грях, който по никакъв начин не трябва да прощават в бъдеще на политиците си.

А сега нека всеки от вас си избере версия: положителната или другата.

Снимки: Авторът







 

Най-четените