Аз: Здравейте, казвам се Мая и съм веганофобка.
Групата (в хор): Здравей, Мая.
Тази размяна на реплики е измислена, понеже не знам да има групи за самопомощ "ААВ" (Анонимни антивегани), в която едни хора се събират, за да хейтят други хора с различни от техните хранителни навици. Но дори и да имаше, аз нямаше да мога да се присъединя, тъй като щеше да има конфликт на интереси.
Понеже и аз съм веган. От 25 години. Но също така съм и троянският кон в лагера на веганите, аз съм синът Брут на веганския Цезар, аз съм и случайно попадналата в салатата маслинена костилка, която счупва веганския зъб. Причината за моето предателство е, че така и не успях да се впиша в лайфстайла на веганската култура и да обикна всичките й проявления в модерната урбанистична среда.
През последните няколко години веганството претърпя драстична метаморфоза. В миналото най-вече философи (Питагор и Платон, например) и хора на изкуството са избирали да се хранят само с растителна храна и са го правили най-вече по етични причини. А Леонардо да Винчи, още един от известните в "отбора", често казвал, че тялото му няма да бъде гроб на други същества.
Обаче от начин на хранене и философия, които отхвърлят консумацията на храни от животински произход и заклеймяват експлоатацията на животни, веганствто се превърна в поредната модна изгъзица. В туристическите сайтове вече цели градове се рекламират като "vegan friendly". Културата на т. нар. "commpassionate consulation" (състрадателна консумация) завладява Европа с бързи темпове.
Северноевропейците са тези, които с най-голям ентусиазъм следват разпространяващия се тренд. Германия революционизира пазаруването като построи стотици супермаркети, в които се предлага само веганска храна. Във Великобритания най-старата веганска НПО в света The Vegan Society още от 1944 г. образова обществеността относно ползите от този начин на живот, а от 1990-а вече и подпомага различни бизнеси да рекламират и разпространяват своите вегански и био продукти.
В Южна Европа нещата се случват по-бавно, понеже трудно може да му се отнеме гъшия дроб на французина и моцарелата на италианеца, но и там все повече хора стават флексетарианци - те не са изцяло вегани, нито пък вегетарианци, но все по-често включват в диетата си растителни храни и изключват месото и млечните продукти.
Що се отнася до социалната страна на веганството, социолозите са изследвали феномена най-вече във връзка с дейността на активистките движения за защита правата на животните. Нали знаете - намазани със свинска кръв вегани запречват пътя на гладни граждани към сектора с месните деликатеси в супера, гневни последователи на Махатма Ганди преобръщат барбекюта в паркове и издърпват от ръцете на врещящи деца пакети чипс с вкус на чоризо, а протестиращи по площадите в Торонто и Мелбърн носят плакати "Give animals voice!" - "Дайте глас на животните".
От другата страна на барикадата на тази буквално кръвопролитна война стоят, разбира се, месоядците и се хилят злорадо. "Абе, алоо, какъв глас, какви пет лева! Животните нямат глас. Имат бутчета, дреболийки и бон филета."
Разбира се, освен тоновете научни изследвания за ползите от растителната диета, защитниците на животните обичат да цитират и своите гурута, с чиито думи оправдават неприязънта си към месоядците. Един от основните аргументи за отказа от месо е, че докато го колят (или умъртявяват с чук, ток, няма значение) животното изпитва страх и омраза. Тези негативни емоции се "просмукват" в местото, което после хората консумират и това, според учителя Дънов, е една от причините, която предизвиква "днешната неврастения".
Виж обаче колко е умна котката, казва по-нататък философът в бяло. Тя предразполага мишката, преди да я изяде. Играе си лекичко с нея отначало, колкото да я докара в добро настроение, след което й перва една лапа в стила на Кубрат, зашеметява я фатално и я изяжда. И така, разбирате ли, получава "месо без отрова".
Аз, признавам си, не си играя с карфиола, преди да го изям. Не съм разсъждавала много върху чувствата му. Това обаче не ме прави безсърдечно копеле. Напротив, напълно разбирам аргументите на моите събратя и съсестри. Но понякога просто ми идват в повече. За Питагор и Да Винчи не мога да кажа нищо, понеже не сме се познавали, обаче съвременните вегани и вегетарианци, които напоследък срещам постоянно, ги намирам за, меко казано, дразнещи. Ето защо.
Постоянно ти навират веганството си в лицето
Виц:
- Как ще разбереш, че някой е веган?
- Не знам. Как?
- Той ще ти го каже сам, дори и без да питаш.
Ето такива са. Толкова им е важно да ти съобщят, че са вегани още на първото "Здравей", че в скоро време ще настояват тази информация да присъства в документите им за самоличност.
Високомерни са
Въпреки че се правят на много дзен и редовно ходят на йога, за да си разтягат мускулите и да въздигат духа си, веганите гледат отвисоко на всички, които не мислят, че зеленчуковият бургер, боядисан с екстракт от червено цвекло, е най-великото съвременно изобретение.
Нетолерантни и деспотични са
Ако, не дай си Боже, половинката им да не се храни като тях и, о ужас, да притежава кожено яке, те ще направят всичко възможно, за да я вкарат в правия път. "Ако не си изядеш тофуто, довечера ще спиш на дивана." За съжаление, подобна тактика не могат да приложат на ВСИЧКИ месоядци, които ги заобикалят, но да пречупят волята дори на един, пак го считат за постижение.
Досадни гаджета са
Все едно ходиш с активист за граждански права, който пък те има за неандерталец, току що слязъл от дървото. А да, и освен това постоянно ти натякват, че си фашист, защото, за да ядеш сега този сандвич, е трябвало да умре едно невинно пиле.
Въобразяват си, че всички им се възхищават, защото използват "тренди" думи
За да се впишат в ексклузивния лайфстайл на модерния веган, никой вече не казва "Хапнах днес на обяд една манджа с кисело зеле и боб на фурна". О, не! Това би било крайно просташко и дори обидно за веганската култура. Затова и обедното меню се състои от супа с печени моркови и френска леща, веги бургер с киноа и тиквички за второ и безглутенов и безлактозен кекс с фурми и шамфъстък за десерт. И целият този разкош е обилно полят с антиоксидантно спаначено смути.
Измислят си абсурдни "факти"
Някои вегани са толкова заслепени от собственото си превъзходство, бидейки човешки същества версия 2.1, че често ръсят глупост след глупост. Като например, че първите хора са били тревоядни и че всички месоядци рано или късно се разболяват от рак.
Лицемерни са
Макар да твърдят, че им се повръща, само като видят пържола в нечия чиния, самите те постоянно се тъпчат с преработени храни като соеви бургери, тофу и бадемово мляко, които имитират вкуса на месните и млечни продукти.
Разбира се, така изложените лични наблюдения дават само един обобщен и от години стигматизиран образ на модерния веган - такъв, какъвто невеганите обичат да мразят. Но както и при всички други поляризирани социални групи : пушачи - непушачи, хетеросексуални - хомосексуални, Левски - ЦСКА и пр., стереотипното мислене надделява и хората са готови на крайности, за да докажат правотата на идеите си. Изводите обаче кой е крив и кой - прав, и изобщо има ли една-единствена истина, всеки трябва да ги направи за себе си.
А сега ме извинете, че стана обедно време, а имам за дояждане един боб на фурна със зеле от вчера...
