Млади момичета, и вашите емоции ли се разлюляха с новините, че охранителят Георги Георгиев от Стара Загора е обезобразил 18-годишната си приятелка, а Тити Папазов е "подстригвал" 16-годишна с "възпитателна цел"?
Казахте ли нещо на питащите, които искат да знаят "с кой акъл жертвите са се събрали с техните насилници"?
Нека ви подскажа - с акъла, който никой от нас (по-възрастните и скандализираните) не е имал на 16, 17 или 18 години.
Не сме били нито по-умни, нито по-внимателни. И ние следвахме модата, искахме да сме готини и отворени, пиехме съмнителен алкохол, бягахме от вкъщи, лъжехме родителите си, качвахме се в колите на кретени, не мислехме за сигурността си.
Бяхме пълни идиоти.
Лесни мишени за отраканите батковци, които обещаваха лъскавия живот веднага. Дискотеки всеки петък, нови дрехи, парфюм за 200 лева, хубава почивка, море от ласкателства, любовно бомбардиране в целия му блясък.
За всяко поколение примамката е една и съща - илюзията, че подобна възможност идва само веднъж, само с един конкретен човек и ако не се протегнете, за да я хванете, ще се изплъзне. По-лошо - няма да се повтори.
Не се връзвайте на тези глупости.
Разбирам желанието ви да си качите ново стори в Instagram или видео в TikTok от най-нафуканото място в центъра, но не казвайте "да" на първия, който ви обещае да ви заведе там.
Доверието ви не трябва да се продава за малко комплименти и коктейли, трябва да се печели с време, с наблюдаване на действията, на реакциите, на поведението.
Оставете си пространство, докато и последната ви розова фантазия от романтичните комедии не се изтрие с реалността. Дайте време на хората да покажат истинския си характер.
Разбирам, че не искате да изоставате от модата. Искате нов гардероб, хубави вещи, пътуване до Дубай, грим и може би филъри за по-пухкави устни, но знаете ли колко струват тези неща?
Човекът, който обещава да ви ги даде безплатно, със сигурност знае. И ако някой ден съжали, че просто ви ги е поднесъл на тепсия, но не може да си върне почивките, почерпките и филърите, ще си пише дълга за сметка на вашето достойнство.
Във връзките няма танто за кукуригу. Всеки влиза във взаимоотношения с торбата си от очаквания.
Наясно съм, че коленете ви омекват, когато по-възрастен мъж се огледа във вас. И аз навремето си казвах, че не ми се занимава с "момченца, а с мъже".
Но имайте предвид, че не ЕГН-то прави мъжете мъже. Само защото е пораснал, не означава, че вътрешно не си е Питър Пан.
Излизайте повече с връстниците си. Дори и с "по-смотаните". Тези, с които сте равни като опит и могат да са суха тренировка за правене на грешки и учене от тях. В крайна сметка хората оставят хубавите спомени от младостта, а не предметите.
Внимавайте с батковците, които вече са навъртели километража с много тинейджърки и знаят как да им влязат под кожата. Не позволявайте на тяхната привидна недостъпност да ви амбицира.
Те знаят как да си играят на топло и студено. Как да ви накарат да тичате след тях, да се съревновавате с другите и да вярвате, че ако не отидете на партито им всичко е изгубено. Това е гаден номер.
Когато бях на 15, и аз много си падах по един сервитьор на 23-24 години. Учеше ме как да се целя на билярдната маса, поръчваше ми малки следобедни водки, черпеше ме с цигари, но все ми бягаше с обяснението, че съм "сладка, но малка за него".
Изяждах се от яд, исках да му докажа, че не съм кое да е хлапе, а когато ме покани на домашното си парти, си казах, че сега ми е паднал шанса. Но баща ми каза "не" и видя женската истерия в пълна степен.
Ревях, крещях, заплашвах го, че повече няма да ми види очите, ако не ме пусне, но той запази самообладание и държеше на своето.
Сега съм му благодарна, че беше толкова строг, защото беше прав.
Мястото ми не беше при този сервитьор и точно тази грешка на младостта можеше да ми струва солено.
От тази случка научих, че има много кавалери по тези ширини, но и много, които с радост ще се възползват от наивността ми.
Няма защо да го крия, хубаво е да ти обръщат специално внимание, да излизаш и да се забавляваш, но не превръщайте това желание в своя слабост. Изчакайте спокойно животът да ви изгради лакмуса, така че с времето все по-рядко да ви задават въпроса "къде ти беше акълът".
