Тази година Министерството на образованието сбъдна мечтата на над 56 800 седмокласници. Как, ще се почудите вие. Нима мечтата на тези тийнейджъри е била да търкат меката мебел у тях с взор, вперен в смарт-устройството?
Нима са мечтали да учат дистанционно, принудени да седят затворени заради световна пандемия? Не, разбира се!
Но се осъществи друг техен блян - на матурата след седми клас жребият им отреди да разсъждават върху Христо Ботев.
Какво ще се падне на изпитите след седми и дванадесети клас е лотария, която се следи с интерес, на който държавният спортен тотализатор може да завижда и който би накарал Валери Симеонов да се размисли за регулации в тази област.
В някои години късметът не е на страната на учениците и се теглят имена като Пейо Яворов, Пенчо Славейков или Йордан Йовков. Следва традиционно вайкане каква пълна липса на малшанс (по Димитър Пенев) имат горките деца, а самите те, дечицата, стенат пред насочените микрофони защо не се е паднал Вазов или Ботев, ще кажеш, че с техните произведения лягат и стават.
Тази година обаче, след карантината, дистанционното обучение и съкращаването на изучаваните автори, се показа светъл лъч за седмокласниците и най-накрая се случи да отговарят на литературен въпрос именно по няколко реда от стихотворението "На прощаване" на Ботев. И то не кои да е редове, а едни от най-популярните - онези за силното любене и мразене!
Очакванията при този литературен жребий са да завалят шестици, а елитните гимназии да се препълнят с отличници, но от Министерството на образованието ни връщат грубо в реалността с анализа на резултатите.
МОН отбелязва, че почти 50 процента от седмокласниците не успяват да разчетат внушенията, които поетът оставя в този цитат.
Част от причините за фиаското са, че изречението "Името на творецът е извезано със златни букви в съкровищницата на българската литература" заема едва няколко реда и всеки проверяващ изпитните работи ще напише двойка за това творческо безсилие.
Друга част ниските оценки най-вероятно се дължат на безценни мисли като тази, че "Ботев е наторявал революционната почва" и че "Балканът вече не е баща на лирическия герой, а негова майка".
Ако се опитаме да бъдем сериозни обаче, изводите никак не са весели. Те са, че дори и автори, (съвсем погрешно) приемани за лесни изпитни варианти, всъщност все повече и повече затрудняват учениците с всяка изминала година.
За все по-голяма част от децата е препятствие да извлекат ценните изводи от текста пред очите им, а отговорите на отворените въпроси в матурите се свеждат до поредица от внимателно зазубрени клишета, повтаряни до болка в частните уроци за десетки левове.
През годините ученето наизуст бавно, но уверено замести мисленето, не без подкрепата на самата образователна система.
На този фон идеите на МОН за промяна във формата на външното оценяване след седми клас и въвеждането на многокомпонентен тест водят до истеричен смях през зъби у мнозина и до нервни кризи у родителите на бъдещите кандидат-гимназисти, които вече предвкусват тежкия удар по портфейлите си.
Та как ще изпитваме ученици по шест-седем предмета едновременно, като те се затрудняват да бъдат изпитани по два, при това в два отделни дена?
