To adult - да пораснеш, ама наистина.
Да пуснеш прахосмукачка, да напазаруваш продукти за готвене вместо чипс и бира, да платиш някоя сметка, а в краен случай може и да се ожениш. Може да се случи по всяко време, може и никога. То е като посвещение в рицарство - готино е, но не е за всеки.
Adulting е един от многото глаголи в английския език, които някога са били просто съществителни. В този случай - до съвсем скоро.
През 2008 и 2009 г. новият глагол започва да се появява в Twitter и само пет години по-късно оглавява шортлисти на различни класации за дума на годината, някои от които безапелационно печели.
И това ако не е доказателство, че има чутовен заряд в думата, който силно резонира у мнозина. Най-ясно се вижда всеобщата реакция в разпространяващите се из интернет забавни снимки, постове и клипове.
Ето и няколко примера за adulting, взети от дебрите на мрежата:
Да се радваш на намалението на перилни препарати.
Да си купиш чорапи за Коледа.
Да смениш крушка в килера.
Да се запасиш с дълготрайни храни.
Да легнеш в разумно време преди работа, вместо да се напиеш като животно.
Да легнеш в разумно време петък срещу събота, за да си починеш добре.
Да не продължиш този лист, защото си твърде зает да си правиш списък за пазар - поредното ново попълнение към зрелия живот.
И неусетно се оказваш в ситуация, в която отваряш вратата на хладилника, в който свети лампичката (която сам си сменил!), рафтовете са сравнително чисти и относително подредени и за капак на цялата тази дивотия, всъщност има предостатъчно храна, за да си стъкнеш поне две прилични ястия. А за десерт - плод!
Как да не го снимаш, как да не го постнеш, как да не си заявиш специалния медал, който все някой трябва да ти кове в този конкретен момент?!
Порастването вече не се подразбира, а се оценява подобаващо - изборът "да бъдеш или да не бъдеш"... Питър Пан. Съществува алтернатива упорито да растеш на години, от това бягане няма, но психологическите и битовите измерения на летоброенето все повече да закъсняват и вече никой да не ги чака.
Сред битовите на челно място се нарежда жилището - да живееш с родителите си, докато достигнеш Христовата възраст, а после да осъзнаеш, че никога не си имал изключително силен интерес към отношенията с Топлофикация и просто да останеш до семейното огнище - решение, познато на над половината от българите.
Причините са много и доста хора ще кажат, че основните са финансови. Но сред тях със сигурност има и немалко емоционални спънки, които превръщат прекрачването на семейния праг в прекалено стръмна девета планина и така приказката завършва преждевременно.
Непорастването обаче може да се срещне и извън родния дом - в ситуация, силно наподобяваща "Приятели" и "Как се запознах с майка ви", неслучайно романтизирана и залегнала в едни от най-гледаните сериали.
Защото това е комфортна, топла и безопасна среда за израстване, в която рисковете не са прекалено големи, а възможността да се хвърлиш на любимия диван в любимото кафене винаги съществува. Съквартирантският живот е оазис, преход между семейства, зона с изключително малко отговорности и опасности, абе чудно са го измислили.
Въпросът е в избора да направиш следващата крачка, съзнателното усилие да осъществиш преход, който изглежда прашещо.
"Ще живея с момче!" изплака Моника, когато осъзна, че наистина ще заживее с Чандлър и ще остави цяла епоха от досегашния си живот в миналото. Зрителите също пророниха по няколко сълзи като се сетиха за собствените си физически, но най-вече емоционални премествания.
Adulting-ът си е пълен ужас, плашещо е, некомфортно и неясно е, изобщо не е толкова забавно колкото изглеждаше в детството.
Трябва да вземаме решения, тези решения да определят посоката ни, а ние пък да се движим в нея с известно количество отговорност.
Бързо разбираме защо възрастните са ни се стрували необяснимо намусени. И няма награда за това, че вече нямаме чинии в мивката, че не сме изпили парите за наема и че сме решили да инвестираме време и усилия в значима връзка.
Е, може би все пак има, макар и да не е лъскав златен медал. Освен виртуално потупване по рамото в социалните мрежи, наградата за порастването е... самото порастване. То носи съвсем нови възможности за себеосъществяване, които не могат да бъдат достигнати от оазиса на безопасността.
В миналото границите на житейските преходи много по-агресивно са били наложени отвън, а младите хора просто са се намествали в тях. Сега, особено на изток, има усещане за безграничност и ненасилственост, което само по себе си е благо. Но е тъжно, когато свободата води до застой.
Защото Питър Пан си остава в Небивалата земя, докато всички други са пораснали, а Джоуи е главен герой на провален ситком. Така че марш към чиниите в кухнята.
