Ранната сутрин на 1 януари е най-спокойното и приятно утро на годината. Като изключим още стелещия се дим от пиратки и остатъчната миризма от тоновете пиротехнически арсенал, изстрелян няколко часа по-рано, усещането в първия ден от годината е неповторимо.
Призрачно и едновременно с това мирно.
Всички са тук, но ги няма. Спят и ще спят още дълго, целият квартал, целият град е пуст и само за теб. А когато хората станат около обед или след това, ще им е зле, докато ти си свеж и готов за новата година.
Можеш да използваш това време както си искаш - да се пошлеяш из града, да пошофираш безцелно по пустите улици, да се качиш на Черни връх без навалицата или пък просто да мързелуваш на тишина и спокойствие.
Това също е начин да посрещнеш Новата година, не мислите ли?
Не в 00:00 часа с тържества, наздравици, пържоли и купон, а в 6-7 сутринта, след хубав, пълноценен 8-часов сън, последвал спокойна и обикновена вечер, макар и прекъснат за кратко от канонадата в полунощ?
В партито за Нова година няма нищо лошо, особено ако наистина е весело и човек се забавлява. Няма нищо лошо, дори и ако просто ви се струва по-добрият начин да прекарате вечерта на един почивен ден, последван от друг почивен ден.
Но колко от празнуващите и посрещащите не са съжалили един или сто пъти, че са си го причинили? Да са се попитали защо изобщо е нужно, и то още около началото на декември, когато всички започват трескаво да търсят отговора на въпроса на месеца - Какво ще правим на Нова година?
На ресторант ли ще отидем, в града ли ще останем, у нас ли ще сме и с кого, или ще идем на гости и къде?
А защо трябва да правим каквото и да било на Нова година? Защо трябва да празнуваме? Какво празнуваме?
Че времето тече?
Да, има традиция по цял свят да се посреща новата година, и тя е хилядолетна. Отбелязвала се и се отбелязва на какви ли не дати - през април, юли, февруари, март... Така се формира летоброенето, календарът, който разграничава едни събития от други и води хората през епохите - няма как постоянно да живеем в една и съща година. За да усещаме настоящето, трябва да имаме мярка и за миналото, а и за бъдещето.
Но защо трябва да се чувстваме длъжни да празнуваме, и то често по точно определен начин - с новогодишна програма, речта на президента, стоене до полунощ, трапези и събиране с хора? Защото така е прието на Нова година? Какво толкова ще стане, ако просто на 01.01. сложим нов календар и с това отбележим събитието?
Съществува насаден стереотип, че за Нова година задължително трябва да се прави нещо, че тя трябва да се посрещне тържествено. Че задължително трябва да си намериш компания и заедно да се забавлявате. И ако не участваш в някаква форма на посрещане, си смотаняк и социално неадекватен.
Това е и проблемът - че се чувстваме длъжни да се забавляваме на Нова година, често по начин, който изобщо не ни е забавен.
Ако ти е приятно да си сред хора, на шумно място, цяла вечер да вдигаш наздравици, да тропаш хора или да се прегръщаш с непознати на площада под зарята - чудесно - забавлявай се, веднъж в годината има такова парти.
Но ако не ти е? Защо трябва да участваш в някаква истерична надпревара и да лицемериш или скучаеш цяла вечер? Защо трябва да се окажеш заклещен в кичозно заведение, живата музика да ти надува главата и през цялото време да гледаш с надежда часовника, като единственото ти желание е да се опънеш на дивана и да бинджнеш два сериала?
Защо трябва да ходиш на гости или да посрещаш гости, като всъщност искаш да си останеш вкъщи с домашните ти хора, напълно неформално и по пижама, да си сготвите тихо и кротко нещо вкусно, да си го изядете и да си легнете, когато ви се доспи?
Все пак цяла година малко или много се чувстваме длъжни да отговаряме на някакви роли - в работата, в семейството, дори и пред приятели. Не и като да не сме празнували по това време - коледни партита, семейни събирания по Рождество, почивни дни, в които се срещаме с приятели, които отдавна не сме виждали.
Защо да не можем да си отдъхнем от това, пък ако ще да е и навръх Нова година? В крайна сметка е празник - не може ли да си го празнуваш както ти харесва, а не както правят останалите?
Все пак най-важното е да започнеш новата година с настроение. А то може да дойде по хиляди различни начини.
