Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пътят към храма...

Религиозният туризъм - като търговията с индулгенции
Религиозният туризъм - като търговията с индулгенции

През изминалия месец клирът се настърви. Гъстите бради на поповете се разтресаха развълнувано заради възможността в касите църковни да зашумолят повече банкноти. Политиците се заоблизваха. Археологическото откритие на проф. Казимир Попконстантинов проблясна като неочакван шанс за вкарване на нова доза опиум сред народ.

Чувствам се неловко, че тъкмо аз - в качеството на икономист, обвинявам тази нация в греховна алчност,  но изглежда "духовенството" съвсем се е загубило вътре в кавичките с церемониалите и политиките си.
Политици и православни духовници, с посредничеството на медии, водят тази нация в грях на алчност и сериозно травмират духовните устои на народа, доколкото такива са останали, като съблазняват хората да вярват в идоли и ги манипулират националистически.

С какво религиозният туризъм, бленуван от владиките, се различава от търговията с индулгенции на Римокатолическата църква през Средновековието? Казват, че приходите от религиозен туризъм били 600 милиона долара в световен мащаб и сме можели и ние да се облажим от хорското простодушие. Щели сме да развиваме този отрасъл от икономиката, защото сме имали културно-исторически потенциал покрай братовчеда на Христос.

Защо не - и срещу заплащане на кръгла сума на "църковните отци", да си купим стая горе на небето, а и място на балкона по време на Страшния съд, откъдето ще има отлична гледка към котлите, където ще врат невярващите в попови деветини журналисти, такива като мен. 

Измивам си ръцете и отварям Библията, четвъртото Евангелие. И когато наближаваше Пасхата на юдеите, Исус влезе в Йерусалим. И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари; и направи бич от връви и изпъди всички от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им, и на тия, които продаваха гълъбите рече: Дигнете ги оттук. Не правете от Бащиния Ми дом, дом на търговия.

Чели ли са това онези с черните раса, които превърнаха Рилския манастир в мол? Ако не сте ходили в Рилския манастир наскоро, по-добре не го правете. Ние, кротките българи, останахме безмълвни, когато на свещената манастирска земя, която дори османлиите се бояха да поругават, някой започна да строи хотели. Пред Хрельовата кула японци с камери днес щракат сергиите с религиозни вехтории, от които насреща им се блещят бездушни икони и традиционни български безвкусици.

Знаете ли легендата за свети Иван Рилски и царя? Това е бил не друг, а набожният Петър, синът на Симеон. При Петър 40 години по българската земя царял мир. Но в края на живота си царят потърсил душевно успокоение и поискал среща с прочутия отшелник. Иван не го приел. Не поискал да говори с царя и така да се изцапа в земни дела. Но тъй като царят искрено желаел среща с Божия човек, то Иван застанал на един хълм, Петър на друг, и си общували със знаци. Така направил Иван, за да се знае: царят е едно, светият човек е друго - макар че всеки, който търси, ще намери подкрепа и посока.

Нечувано е такова кощунство, но ако изсечем Рилските свети гори, ще сме по-малко виновни в грях, отколкото ако опитаме да присвоим Божия дар с политическа и икономическа цел. Търговията със святи идеи и предмети според Библията е смъртен грях.

Българският министър Божидар Димитров, който получи образованието си по разпореждане на тайната полиция, заради страст за власт и богатства е готов и народа си да напсува, но да прослави град и махала. Този човек няма място в ума и очите на хората, нито в правителството. Същото мисля и за кощунствения интерес към религиозния туризъм на Симеон Дянков. Пък дали вече не обмисля акциз върху вярата и ДДС върху плода на молитвите?

Позорно е да създаваме религиозни атракции, докато нацията ни изчезва от тази земя. Докато здравеопазването и образованието са на колене, емиграцията от десетилетия не стихва, а пенсионерите се чудят как да спестят някой лев, защото идва Зима.

Бедни народе, как би могъл добрият наш Бог да ти помогне, когато се тълпиш пред прогнили идоли, мислиш ги за чудотворни икони и си готов да смачкаш ближния си, само и само пръв да се добреш до тях. А позорът в Пловдив, за който говоря (боят пред "божигробската" икона в църквата Св. Марина) не става за пръв път.

Какво още мога да кажа? Бедни сме и затова сме зли? Зли сме и затова сме бедни. Можем ли в залеза на нашия древен народ да намерим посока за ново духовно развитие, смисъл в това да сме по-добри като хора? Какво бъдеще може да има общество, видяло пореден повод за дрязги и печалби в една находка със свещен контекст!

А всъщност Йоан Кръстител няма мощи на тази земя. Той, както знаем, носеше духа на пророк Илия. Още докато Исус ходеше по Палестина, Илия и Мойсей говореха с Господ лице в лице на планината в нетленна светлина. Йоан Кръстител е светлина. Макар откритият от проф. Попконстантинов реликварий да е епохална находка, след като нарекоха Созопол втория Йерусалим остава само Божидар Димитров да изрови в него мощите Христови.

Ако някой рече, че и аз инжектирам опиум, нека се запознае с последните изказвания и интервюта на професор Валерия Фол. Ето една достойна жена, гордост за страната си. Но ще намери ли тя, ще намери ли учението на покойния й съпруг възприемчиви политически ученици?  

Симония

Имаше в града един човек на име Симон, който представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението. На него внимаваха всички от малък до голям, казвайки: Този е така наречената велика божия сила.

Като видя Симон, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари: Дайте и на мене тази сила!

А Петър му рече: Парите ти заедно с теб да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. Покай се от това нечестие и се моли на Господ дано ти прости тази помисъл на сърцето.

По книгата Деяния на апостолите. 8: 9 - 24

 

Най-четените