Когато в средата на януари японската компания Fast Retailing, която държи брандовете за дрехи Uniqlo и Theory, обяви, че ще вдигне заплатите на служителите си с 40% и възнамерява да въведе редовни повишения, това беше посрещнато с шок, но също така и като една крайно необходима стъпка.
Въпреки че се намира на завидното трето място в класацията на най-големите световни икономики, за последните 30 години бизнесът в Япония почти не е увеличавал заплатите на служителите.
В страната живее цяло поколение, за което вдигането на възнагражденията в голяма степен е нещо, с което не са се сблъсквали в професионалния си живот.
Ако доскоро това не беше кой знае какъв проблем при условията на дефлация в страната, сега нещата се променят - покупателната способност на населението започва да намалява.
Подобно по-голямата част на света, и Япония през миналата година се изправи пред проблема с инфлацията, като към декември 2022 г. тя беше 4% на годишна база. На фона на инфлацията в САЩ или Европа това е нищожен процент, но за страната от Далечния изток подобно увеличение е 41-годишен връх, който доведе до социални сътресения.
През януари премиерът на страната Фумио Кишида отправи призив към бизнеса да помогне на служителите си да се справят с по-високите разходи за живот и да увеличат заплатите, които дават, над нивата на инфлацията.
През 2021 г. средната годишна заплата в Япония е била 39 711 долара в сравнение с 37 866 долара през 1991 г., според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Това означава, че работниците в страната са получили увеличение на заплащането си в размер на под 5% за този период от 30 години. За сравнение, средно за държавите от Г-7, където Япония членува, ръстът на възнагражденията е в размер от 34% за същия период.
Единият от факторите за липсата на увеличение в доходите на японците е, че икономиката на страната през тези десетилетия се намира в състояние на дефлация - намаляване на цените и на разходите за живот.
Според Мюге Адалет МакГоуън, старши икономист за японското бюро на ОИСР, за последните 20 години в страната не е имало съществени промени в нивата на инфлация и те по-скоро са били негативни, отварящи повече покупателна способност за японците. Така с относително едни и същи възнаграждения, те не са виждали нужда да изискват по-добро заплащане от работодателите си.
Друг ключов момент е, че макар основните заплати да не търпят сериозни промени, към възнагражденията се начислява ставка за натрупан стаж.
Японската система за формиране на заплатите се базира върху старшинството. Така на работниците се плаща въз основа на техния ранг и трудов стаж, а не на представяне, което според много икономисти намалява стимулите за хората да сменят работата си - нещо, което в други страни като цяло спомага за повишаване на заплатите, обяснява МакГоуън пред "Си Ен Ен".
Трети фактор, който спира толкова години увеличението на заплатите в страната, е изоставането на Япония по ниво на производителност.
Според професора по икономика в Токийския университет Шинтаро Ямагучи отношението между производството на страната, съпоставено с това колко работници добавят към БВП на страната средно на час, е по-ниско от средното за ОИСР. Той определя именно този фактор като "вероятно най-голямата причина" за плоските заплати.
Традиционно се смята, че колкото по-висока е производителността, толкова по-високи стават и заплатите. Или иначе казано, колкото по-добре се представя бизнесът, толкова повече пари може да отдели за възнаграждения на служителите си.
Тук един проблем, който се отличава в Япония, е застаряващото население - по-високата средна възраст на работната сила означава най-често и по-ниска производителност.
Всичко това създава култура, в която се цели един човек да се запази възможно най-дълго на работното си място, без да поставя на първо място производителността си, а сигурността на позицията си.
Същевременно с това компаниите в страната пък спазват традиционната система за "доживотна заетост", при която се избягват съкращенията на персонал, а уволнения се прилагат само в краен случай. Това принуждава фирмите да имат един чисто финансов буфер, за да могат да задържат служителите на заплата дори и в моменти на криза.
Сега обаче тези тенденции са изправени пред ново развитие - не цените, а покупателната способност на японците започва да намалява, при това с темпове, които притесняват правителството.
През януари премиерът Кишида предупреди, че икономиката на Япония е застрашена и рискува да изпадне в стагфлация (висока инфлация плюс стагнация на икономическия растеж - б.р.), ако нарастването на заплатите продължи да изостава от увеличението на цените.
Повишаването на заплатите с 3% или повече на година вече е сред основните цели на правителството, като сега обаче министър-председателят се опитва да прокара дори още по-голямо увеличение, за да може да бъде изпреварен ефектът на инфлацията.
Според проучване на Reuters, публикувано миналия месец, повече от половината големи фирми в страната планират да увеличат заплатите тази година. А експертите са на мнение, че в момента японският бизнес има достатъчно свободни запаси от пари, за да покрие подобно увеличение.
Причината се крие най-вече в по-консервативния финансов подход покрай пандемията от коронавируса, когато всички излишни разходи бяха замразени. След възстановяването на бизнеса, това остави редица компании с доволно големи по размер спестявания.
Така че за мнозина решението е повече от видимо - стимулиране на икономиката чрез вдигане на заплатите, което да успокои служителите и да покрие отворените дупки от инфлацията.
"Ако някои от най-големите компании в Япония повишат заплатите, много други фирми ще ги последват, дори само за да останат конкурентоспособни", коментира проф. Ямагучи.
И до голяма степен е прав - понякога в бизнеса да правиш това, което всички правят, е въпрос на оцеляване.
