Тази порода е сред най-желаните, но предвид условията, в които живеем обикновено, е и кучето, за което копнеем, но трудно бихме се наели да отглеждаме.
Хъскито е великолепна порода, стига да имате навика да тичате сутрин и вечер, през уикенда да обикаляте планините, живеете в голям апартамент (или къща) на по-прохладен климат и имате опит с кучета.
Ако случайно имате и кучешки впряг - още по-добре.
С други думи - хъскито не е домашен любимец за всеки, но пък е любимец на почти всички. Красиви, издръжливи, атлетични и интелигентни - това са страхотни кучета и ако още не сте се влюбили до уши в тях, представяме още няколко факта за породата, които ще ви накарат да им се възхищавате още повече.
Произходът му е Сибир
Затова и породата се нарича Сибирско хъски.
Тя е селектирана още преди около 3000 г. от чукчите като работно куче - най-вече за теглене на впрягове на дълги разстояния. Това обяснява изключителната им издръжливост, двойната козината, която осигурява отлична изолация - плътен долен слой и водоустойчиво външно покритие, и огромната им енергия.
Чукчите са разчитали на тези животни за оцеляването си в бруталния климат в Сибир и неслучайно според техния фолклор на вратите на рая има две хъскита, които връщат всеки, който приживе се е отнасял зле към кучета.
Това е различна порода от Аляското хъски, което е развъждано за бързина и днес е често използвано за състезания с кучешки впрягове. Сибирското хъски се различава и от Аляския маламут.
Герой на Аляска
Сибирското хъски се появява в Аляска преди малко над 100 години - покрай Златната треска и за състезания с впрягове.
Звездният момент на породата идва през 1925 г., когато в Ноум, на западното крайбрежие на Аляска, избухва епидемия от дифтерит сред децата. Лекарствата трябва да се доставят от над 1000 км. в жестоките условия на Аляска.
Това става за под 6 дни с щафета от кучешки впрягове, в която са включени общо 150 животни и 20 водачи. Те преминават през виелици, ураганни ветрове и температури от минус 30 градуса. Целият свят следи историята, а две кучета - Того и Балто, стават героите на експедицията.
Того спасява целия впряг със серума във виелицата при най-тежкия преход, а Балто е водачът на последния впряг, който доставя пратката. Балто има статуя в Сентръл Парк в Ню Йорк.
По стъпките на този подвиг минава и трасето на едно от най-дългите и тежки състезания за кучешки впрягове на света - Идитарод. То се провежда от 1973 г., започва от Анкъридж и завършва в Ноум.
Породата е забранена в Антарктида
Макар че кучетата - основно хъскита, оказват огромна помощ при изучаването на Антарктика, днес те нямат право да са там.
Първите кучета стъпват на континента през 1899 г., но последните го напускат през 1994 г. Всъщност от тогава нито един вид - освен хората - който не е част от фауната на Антарктика, не може да стъпи там от екологични съображения и опасност от зарази за местните видове.
След като сибирските хъскита стават особено популярни покрай акцията за спасяване на Ноум, през 30-те години на миналия век те са част и от американската програма в Антарктика, като впрягове успяват да изминат разстоянието по цялото крайбрежие на континента.
Десетилетия наред те са част и от британската антарктическа програма.
Те служат и в армията
По време на Втората световна война хъскитата са част от американската армия.
Те са включени в екипи за издирване и спасяване към въздушния транспорт в Арктика. Една от основните им задачи е да помагат в евакуацията на пилоти на свалени самолети, но вършат и обичайната си работа - пренасят поща, провизии, муниции и медикаменти.
В спасителните мисии животните са помагали на въздушното издирване. След като мястото на катастрофата е локализирано от друг самолет, е бил определян най-безопасният маршрут, по който да мине впряг със спасители.
След това в акцията са се включвали и кучетата.
Необясним метаболизъм
Тези кучета са в състояние да тичат с часове при тежки зимни условия, без да се хранят или да пият вода. Науката още не може да си обясни как е възможно това, още повече, че хъскитата не губят толкова мазнини, колкото се очаква при подобно натоварване.
Как е възможно да изгарят толкова много калории, без да горят от запасите си?
Едно от обясненията е, че може би умеят да регулират и забавят метаболизма си при високи натоварвания, така че да горят по-малко калории и да не използват запасите си от гликоген в мускулите.
Сините очи
Това е може би най-изразителната и чаровна черта на тези кучета. При тази порода сините очи са често срещани, както и хетерохромията - различен цвят на очите - едно кафяво и едно синьо. Макар и рядко, има животни със зелени очи.
Смята се, че при хъскитата става дума за генетична мутация, която води до намалено производство на пигмент, заради което очите изглеждат сини. Тъй като няма естествен пигмент с този цвят, очите на животните изглеждат сини заради начина, по който отразяват светлината.
Породата често се озовава в приют
Огромната популярност на хъскитата в съчетание с изискващите им характеристики водят до печална статистика - тези кучета са сред най-често изоставяните в приюти. Тенденцията е особено силна в последните години, след като по време на пандемията доста хора се сдобиха с кучета, за които не могат да се грижат.
Тези животни са изключително енергични, имат нужда от много и натоварващи разходки, както и от достатъчно ментални стимули. В противен случай започват да скучаят и да проявяват своеволие. Освен това са известни и със склонността си да бягат и са в състояние да се измъкнат във всевъзможни ситуации.
Освен това за хора без опит е трудно да обучат и дресират хъскита. Те са изключително интелигентни и независими и на моменти напомнят на котка, а не на куче със своенравието си.
Затова - ако мечтаете за хъски, помислете доста добре, преди да се сдобиете с такова куче.
