Три месеца след предсрочния парламентарен вот и седмици след излъчването на кабинета "Денков - Габриел", обществено-политическите нагласи се открояват с трезв реализъм за желаното и възможното в настоящата ситуация. Това се казва в анализа на "Алфа Рисърч" към проучване на агенцията в периода 20 - 26 юни 2023г., сред 1000 пълнолетни жители на страната по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети.
Според данните от проучването става ясно, че 48% от пълнолетните жители на страната споделят мнението, че правителство между първите две политически сили не е идеален, но е най-добрият от възможните варианти.
Двата най-активно лансирани срещу него аргумента получават значително по-слаб обществен отзвук: 14 на сто смятат, че правителството между ГЕРБ и ПП-ДБ е предателство към собствените им избиратели, а 13% - че то е вредно за страната.
Зад общото управление застават 77% избирателите, гласували за ГЕРБ-СДС на изборите през април, 76% от тези на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), както и над 40 на сто от гласувалите за други партии. Също така всеки трети от негласувалите също подкрепя идеята, че сегашният кабинет е най-малко лошият от всички възможни варианти.
Съпътстваните със скандали преговори между двете политически сили обаче повишиха напрежението и "изконсумираха" първоначалния кредит на доверие към правителството. То започва дейността си с одобрение от 20%, неодобрение от 37% и 43% неутрално отношение.
По-благоприятен (но същият като структура) е стартовият личен рейтинг на премиера Николай Денков - 26% положителни, 30% отрицателни и 44% неутрални оценки.
Нагласите към другите два центъра на власт в страната - парламента и президентската институция също са засегнати от негативна тенденция.
49-то Народно събрание започва работа с рекордно ниска оценка, която от "Алфа рисърч" отбелязват, че е по-типична за края на един мандат, отколкото за началото му. Едва 8% от българите оценяват положително дейността му, 53% - отрицателно, а 39% са без мнение.
Президентът Румен Радев запазва най-високо доверие измежду институционалните представители, но рейтингът му ерозира значително след публичното противопоставяне на формирането на редовно правителство.
За пръв път откакто заема поста, отношението към държавния глава е силно поляризирано, подкрепата за него е разколебана, а персоналният му имидж е с негативен тренд - 33% положително, 32% отрицателно и 35% неутрално.
От "Алфа рисърч" отбелязват, че макар да има движение в отношението към институциите, картината на електоралните нагласи е слабо засегната от политическите турбуленции. Тя продължава да отразява основно нагласите на твърдите ядра, а не на по-широк кръг избиратели.
Общата ѝ структура повтаря тази от вота в началото на април с очаквани щети за ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ след влизането им в общо управление.
ГЕРБ губи малко под 2 процентни пункта и в момента се ползва с подкрепата на 25,1% от заявяващите, че ще гласуват. Партийният лидер Бойко Борисов обаче, въпреки сътресенията около личността му през последния месец, успява да запази личния си рейтинг (20,5% положителни нагласи и 55,6% отрицателно отношение) и подкрепата на мнозинството избиратели на ГЕРБ.
При ПП-ДБ отливът е малко под 5 процентни пункта, като коалицията все още заема втората позиция с 20,2%. Динамиката в подкрепата за коалицията, както и тази в доверието към лидерите ѝ очертава тенденция към преразпределение на тежестта между "Продължаваме промяната" и "Демократична България".
Съотношението между привържениците на партиите, което преди беше силно в полза на ПП, към момента е значително по-балансирано (около 60:40). Доверието към Христо Иванов нараства от 14,5% до 16,9% (при 46,1% недоверие), към Атанас Атанасов от 8,3% до 11% (49,3% недоверие), а към Владислав Панев се запазва в рамките на 9,8% (39,5% недоверие).
Одобрението за лидерите на ПП бележи, макар и лек спад и към момента Кирил Петков получава 15,9% положителни срещу 58,5% отрицателни оценки, докато ситуацията при Асен Василев е 16,5% положителни срещу 53,6% отрицателни оценки.
"Възраждане" запазва трета позиция в предпочитанията на избирателите с подкрепа от 15,4%.
Зад партията застават социалните кръгове, които я подкрепиха и на вота през април - средни поколения, от градските центрове със среден социален статус. Доверието към Костадин Костадинов е 15.1%, но той е сред лидерите регистриращи едни от най-високите нива на недоверие - 59,6%.
Симпатизантите на ДПС са в рамките на обичайно в неизборна обстановка равнище от 12,6%. Доверието в лидера Мустафа Карадайъ е 11,2% срещу 53,8% недоверие.
Подкрепата за БСП също е идентична с тази от последните избори - 8,8%, както и одобрението за лидера К. Нинова - 13,1%.
ИТН печели потенциалния вот на 4,1% от избирателите, а лидерът Слави Трифонов се радва на 12,5% одобрение срещу 51,7% неодобрение.
За момента не се очертава нов значим играч на политическия терен. Партиите под бариерата не съумяват да привлекат разочарованите, нито да увлекат негласуващите.
Ниският кредит на доверие към Иван Гешев като главен прокурор определя и ограниченият му личен потенциал като кандидат политик: 3% доверие срещу 82% недоверие.
Като цяло, серията от предсрочни парламентарни избори, кризите и драматичните преговори по сформиране на редовно правителство изчерпиха до максимум търпението на обществото, а готовността за участие в потенциален нов вот продължава да намалява.
Топката е в ръцете на управляващите и от това как ще я разиграят зависи подкрепата, с която ще се ползват в следващите месеци, вкл. на местния вот. Ясният сигнал от обществото обаче е, че не е склонно да подкрепя "пазене на резултата", а очаква "достойно класиране", се казва още в анализа на социолозите.
