Когато новозеландецът Стюарт Армстронг чува думите "терминален стадий", годината е 2015 г.
Оттогава насам той прекарва повече време със семейството си и мисли за смъртта. По-скоро знае точно как иска да умре, защото често си го представя.
"Ще съм на кон. На плажа в моя красив Клайдсдейл, със съпругата си зад гърба ми, с приятелите и семейството, след голямо парти около огъня и с много музика."
За да се случи всичко това обаче, 60-годишният Армстронг трябва да се състезава с времето. В Нова Зеландия предстоят избори през октомври, а правителството готви с тях и така наречения "референдум за евтаназията", който има една цел: да попита хората дали изборът за края на живота им да е техен.
Ако бъде приет, законът ще даде възможност на неизлечимо болни хора като Армстронг да получат асистирана смърт през последните шест месеца от живота си, след като медицински специалист им предпише смъртоносна доза от определени медикаменти.
При подобен развой на събитията той ще бъде обнародван и ще влезе в сила 12 месеца след обявяването на резултатите.
За болния от рак на простатата Армстронг обаче това време е много. Ако законопроектът бъде отхвърлен, за мъжа няма надежда, защото асистираната смърт според настоящото законодателство се смята за "подпомагане и подбуждане към самоубийство".
Според него обаче да умре от болестта е "най-лошият възможен сценарий".
"Много съм мислил за това как ще ме приемат в болница, ще лежа в някакво скапано легло и ще гледам тавана, докато вдигат дозата морфин, която приемам - това не е начинът", казва той пред VICE News от дома си в Линкълн, точно до Крайстчърч.
Ето защо, ако евтаназията бъде отхвърлена на референдума, той знае какво ще направи. За да обясни, свива пръстите си във формата на пистолет и ги насочва към слепоочията си.
"Другият вариант е да взема мотоциклета и да полетя през някоя скала, вместо да се сбогувам спокойно със семейството си по начина, по който аз искам. Така че това се превърна в истинска, всепоглъщаща битка за мен", признава той.
Дали на човек трябва да му бъде позволено да потърси съдействието на медицински специалист, за да сложи край на собствения си живот, е гореща тема в Нова Зеландия през последния четвърт век.
До момента са предлагани два законопроекта по въпроса, наречени "Достойна смърт" - през 1995 г. и 2003 г., последвани от повторно внасяне на първия през 2012 г. И трите пъти те не успяват да преминат на първо четене.
През октомври 2015 г. Дейвид Сиймор - единственият депутат от либертарианската партия ACT - обеща да върне законопроекта в парламента. Тогава той мина на първо четене със 76 гласа срещу 44 през декември 2017 г., а след това на второ четене през юни 2019 г. - със 70 на 50.
На трето четене през ноември гласовете бяха 69 срещу 51, което доведе и до решението финалната дума да е на обществото, което ще гласува едновременно "за" или "против" евтаназията в същия ден, в който пуска бюлетина - 17 октомври 2020 г.
Новото законодателство посочва, че всеки, който се надява да си отиде по този начин, трябва да е навършил 18 години, да е гражданин на Нова Зеландия (или постоянно пребиваващ там), да има неизлечимо заболяване с предполагаема продължителност на живота около шест месеца, както и да не се справя с определени физически дейности.
Те ще държат психологически тест и също така ще трябва да отговарят на още едно условие - да вярват, че не са в състояние да облекчат страданията си по друг начин. Възрастта, инвалидността или психичните заболявания няма да се разглеждат като достатъчна причина за евтаназия.
Въпреки че асистираната смърт е законна в шест други страни, сред които Холандия, Белгия, Колумбия и Канада, Нова Зеландия е първата, която ще позволи на хората, а не на политиците, да вземат това решение.
Последните социологически проучвания сочат, че между 60% и 70% от новозеландците ще гласуват "за".
И все пак съществува кохорта от политици, медицински специалисти и религиозни фигури, които твърдо се противопоставят на този закон и са се борили със зъби и нокти, за да се опитат да му попречат да стигне дотук.
Те твърдят, че узаконяването на асистираната смърт би означавало нарушение на светостта на живота и предоставяне на извънредни правомощия на медицинските специалисти - опасен прецедент, смятат те, особено за уязвими групи като възрастните и инвалидите.
Ричард Хъкстебъл, професор по медицинска етика и право в Университета в Бристол, обяснява също, че "тези, които се противопоставят на асистираната смърт, обикновено твърдят, че животът има значение, и че медицинските специалисти трябва да спасяват и подобряват живота, а не да го прекратяват".
Всички, които се интересуват от тази тема, могат да погледнат и статистиката в страните, декриминализирали евтаназията.
Това, което показват данните, е, че броят на хората, които доброволно прекратяват живота си с медицинска помощ, непрекъснато се увеличава - понякога значително.
В Швейцария, където подпомагането на умирането по "неегоистични" причини е законно от 1941 г., броят на хората, подложени на процедурата, се е увеличил повече от четири пъти за малко повече от десетилетие - от 187 през 2003 г. до 965 през 2015 г.
По същия начин, холандските власти регистрират тройно нарастване на евтаназията и подпомага умирането между 2001 г., когато Холандия официално декриминализира акта, и 2016 г.
Любопитно е например, че в Швейцария, която декриминализира евтаназията през 2003 г., общият брой на самоубийствата намалява прогресивно.
И все пак в Нова Зеландия налице е и друг въпрос: доколко лекарите биха искали да участват в асистираната смърт?
През юни 2019 г. 1061 от 17 000 регистрирани лекари в страната (около 6%) са подписали отворено писмо, в което заявяват, че не искат да взимат участие в евтаназия.
Повечето от тях са специалисти по палиативни грижи, които твърдят, че медицинската помощ за терминално болни пациенти вече е достатъчно развита, за да облекчи страданията на хора с неизлечими заболявания.
Армстронг обаче въобще не е съгласен с това.
"Не искам възгледите на определени хора да влияят върху решението за това дали аз ще живея или ще умра. Това не е просто политически дебат на по чаша кафе; това за мен е въпрос на живот и смърт. Така че, освен ако не сте имали рак, не се опитвайте да ми обяснявате как да се справя с това. Това е моят избор и моят избор не ви засяга".
