20 май за вас може и да е обикновен пролетен ден, но за футбола датата е паметна. На този ден през 1989 г. Зинедин Зидан дебютира в професионалния футбол. Тогава полузащитникът на Кан все още не е навършил 17.
Родителите му пристигат в Париж от региона на Кабилия в Алжир през 1953 г. преди началото на войната. По-късно, в средата на 60-те години, те се преместват в северното предградие на Марсилия Ла Кастелан, където се ражда и Зизу на 23 юни 1972 година. Бъдещият гений започва да играе именно в квартала си, населен главно с имигранти от Алжир и Мароко.
До 11-ата си годишнина Зидан два пъти сменя отборите, за да попадне в Сетем льо Валон на бизнесмена Робер Сантенеро. Той храни момчетата в пицарията си и ги вози в автомобила си Renault 104. "Веднъж бяхме толкова много, че хвръкна скоростната кутия", разказва съотборникът на Зидан Кели Адруямин в интервю за France Football.
Три години по-късно Зидан е избран за участие в кастинг на най-добрите юноши в региона. Явяват се 30 млади футболисти, от които трябва да се отсеят 18. Зидан стартира като ляв халф, но е неубедителен и по нареждане на треньора заиграва като централен бранител. И в сърцето на защитата обаче допуска доста грешки. Сякаш не е той.
Но въпреки това скаутът на Кан Жан Варо забелязва качествата му. Съгледвачът идва за съвсем друг играч, но съдбата му поднася Зизу. Едва ли съжалява.
По това време Кан е клуб с амбиции, но няма общежитие. Така Зидан е настанен в семейството на Жан-Клод и Никол Елино. Момчето спяло в дневната на разтегателен диван. Всяка сутрин Жан-Клод го карал на тренировки, а веднъж месечно до гарата, за да се прибира до Марсилия за среща с родителите си. Уверявал ги, че всичко е наред, но често на прибиране към Кан във влака плачел. Чувствал се самотен далеч от най-близките си хора.
Година по-късно Кан му намира пансион на няколко километра от Круазет, където съседи са му студенти и други млади футболисти. В документалния филм на Стефан Мюние, треньорът на Кан от онези години Жан Фернандес разказва: "След сутрешната тренировка играчите тръгваха из кафенетата и кината, а Зидан се връщаше на терена, взимаше една топка и риташе до вечерта. Той напусна училище в пети клас, а най-добрите му приятели бяха останали в Марсилия, така че нямаше какво да го разсейва."
Пристигането на Зизу съвпада със завръщането на Кан в елита.
Клубът постоянно дава шанс на млади играчи, но Варо настоява Зидан да премине през втория отбор, тъй като смята, че все още не е готов, въпреки че още на 16-годишна възраст се отличава с добра физика.
"Когато влязох в учебния център в Кан, започнах да работя с професионалисти, с които всяка сутрин се ръкувах. Мислех, че мога да бъда професионалист и аз. Мислех си: "Защо не?" Струваше ми се, че ако съм сериозен и работя усърдно, имам шанс. Треньорите ми се доверяваха", казва Зидан.
Главният спор около него е относно позицията му на терена. Варо вярва, че истинското му място е като плеймейкър и че трябва да му се даде "десетката". Треньорът на "Б" отбора обаче, Рампилон, смята, че Зидан може да играе малко "по-дълбоко". По-далеч от наказателното поле на противника, където има по-малки шансове да отбележи, но пък да участва повече в изграждането на атаките. Но всички още тогава са наясно, че колкото повече Зизу докосва топката, толкова по-добре за отбора.
През лятото на 1988-а Зидан тръгва с националния отбор до 16 години за европейското в Малага. Испания и Франция са в една група, а той пропуска мача срещу домакините. В крайна сметка "петлите" не успяват да прескочат потока си.
Година по-късно, на 20 май 1989-а, наставникът на Кан Жан Фернандес решава да даде шанс на Зидан.
Шест кръга преди края отборът е на седмо място и си е подсигурил оставане в най-горния ешелон за четвърти пореден сезон. Доиграва кампанията спокойно, а в предпоследния кръг Зизу вижда името си в групата за гостуването на Нант.
Бъдещият гений на футбола тогава е на 16 години и 10 месеца. Той влиза на терена в 78-ата минута, заменяйки полузащитника Мартинес, и е близо до първия си гол още при първата си поява при професионалнстите, но топката удря гредата зад вратаря Давид Маро. Интересното е, че първият си гол в топ дивизията Зидан вкарва две години по-късно именно срещу "канарчетата".
След мача в съблекалнята влиза президентът на клуба и кмет на Кан Ан-Мари Дюпюи, която дава двойна премия на Зизу от почти пет хиляди франка. Зидан си купува дънки Levis, а останалите пари изпраща на родителите си.
Нито един журналист, отразяващ този мач, не отбелязва със специален материал дебюта на Зидан - един от най-неповторимите френски футболните магьосници.
